ПРЕЗ ПАМЕТТА НА ВРЕМЕТО

Има дни, в които се побират цели векове и епохи. Сякаш всичко спира и за един ден се преобръща хода на времето. В последните няколко седмици като че ли целият свят живее на толкова бързи обороти, при които всичко се случва с шеметна бързина. Дните се сливат, събитията изпреварват всяка логика… Точно такива няколко дни, станаха част от живота ми и го промениха по особен начин. Всяка година в началото на лятото българското духовно пространство се съсредоточава в едно красиво кътче на планетата – град Бат Ям в Израел. Там български творци от различни страни по света си дават среща на фестивала на изкуствата „Българска душа на Святата земя“ (Neshama Bulgarit), организиран от Арт Салон „Сели“. Вече десет години. На 10 юни 2025 г. в Тел Авив пристигна и културната делегация от България за участие в десетото юбилейно издание на фестивала, в чийто състав бяха Боян Ангелов, Анжела Димчева, Райна Манджукова, Николай Егерман, Димитрина Кюркчиева, Екатерина Глухова, Драгомир Мирчев. Заедно с това бе планирана и първата международна среща на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина, на която присъстваха членове от Канада (Мира Копанаров), Великобритания (Мартин Ралчевски) и САЩ (Снежана Галчева). След топлото посрещане на летището от продуцента на Фестивала и Директор на Арт Салон „Сели“ Весела Райчинова, която развя българското знаме за да се разпознаем и съберем, се отправихме с микробус до хотела, който се намира на няколко метра от плажа и средиземноморските палми, закачливо надничат през прозорците ни. Макар и с някои от участниците да се виждах за първи път, между всички присъстващи се получи една невероятна спойка, която ни запази физически, емоционално и психически през следващите няколко  дни, за които не подозирахме какво ще ни поднесат. Вярвахме, че ни предстоят само безгрижни фестивални празници, изпълнени с радостта от предстоящи срещи, нови запознанства, интересни маршрути и най-вече очакването да се докоснем до най-святото място за всеки християнин – Гроба Господен в Йерусалим.

Всичко бе изпълнено със смях, светло настроение, съпричастност, радост от срещата с нашия невероятен домакин – Весела Райчинова и художествения директор на фестивала Вивиан Райчинова, които ни подариха една незабравима седмица. Имахме възможност да се разходим в древната историческа част на Тел Авив – Старо Яфо. Типичният средиземноморски архитектурен стил, тесните улички, старите сгради, запазили автентичния си вид, невероятната гледка от високо към морето и града създават усещане за историческото време, в което събитията сякаш още не са отминали. Защото всяко стъпало, всеки камък и стена са пропити с библейско присъствие. Усещането за вечност сякаш ни смалява и се сливаме с всичко около нас и ставаме част от него. Въпреки това животът в този град тече тук и сега – малки уютни магазинчета предлагат сувенири, икони, картички, красиво изработени кръстове с различна големина и материал, хората се разминават, забързани в ежедневните си грижи и радости. Приятел на Весела ни посреща приветливо в кафенето си и ни предлага чудесно еспресо и най-хубавия сладолед в града – вълшебно ледено изкушение в горещия юнски ден. Мостът на желанията е едно от местата, което не може да не бъде посетено от туристите на Яфо. По цялото му протежение са разположени 12-те зодии – красиво изработени фигурки на зодиакалните знаци. Местните жители казват, че всички желания се сбъдват, когато човек се докосне до зодията си и изпрати по вълните и вятъра това, което си е пожелал. Нека добрите помисли и желания да обгърнат този град и хората, които живеят там.

На следващия ден с емоционално слово продуцентът на фестивала Весела Райчинова официално откри събитието и фестивалната програма започна с излъчването на филма „Не затваряй очи“. Преди прожекцията бяха поднесени приветствени думи към организаторите на фестивала от посланик Славена Гергова, Боян Ангелов – председател на СБП и Снежана Галчева – президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина. Боян Ангелов връчи на Весела Райчинова Специален плакет за значим принос в литературното сътрудничество, а Снежана Галчева от името на Конфедерацията – Почетна Грамота за принос към българската култура и Поздравителен адрес към Арт Салон „Сели“.  Създателите на филма –  Мартин Ралчевски – сценарист и Николай Егерман – режисьор присъстваха на прожекцията и имаха възможност да се срещнат със зрители. Тези млади талантливи автори ни подариха час и половина незабравими преживявания, накараха хората в пълната зала не само да плачат, но и да променят живота си, мисленето, усещането си за света. Отзивите бяха възторжени. Филмът беше излъчен и с превод на иврит, за да могат всички присъстващи да усетят въздействието му. Той ще продължи да се излъчва в израелската „Сinematheque“, което е неоспоримо доказателство за интереса към него. Силата на Вярата и упованието в Божествената мощ, която прави чудеса, пречупени през човешкото страдание и болката, които пречистват и извисяват духа. Посланията във филма са премерени, ненатрапчиви, но влизат дълбоко в душата на зрителя, за да може да преосмисли видяното, да преживее случващото се и да промени завинаги живота си. Защото Бог е влязъл в него.

Във втория фестивален ден в българското посолство в Тел Авив имахме работна среща с посланик Славена Гергова, разговаряхме за предстоящите събития и за творческата дейност на участниците в културната делегация, имахме планове и много идеи. Изключително силно впечатление ми направи отношението й към нас – не делово дипломатично, а чисто по човешки топло присъствие. И това поведение продължи да бъде такова и в трудните дни, които трябваше да преживеем заедно – когато тя и екипът й в продължение на няколко денонощия, безрезервно и отговорно непрекъснато работеха за осигуряването на безопасното извеждане на българските граждани от зоната на военните действия. Заедно с посланика ни в Египет Деян Катрачев и дипломатическите ни представители, тя направи толкова много, за да можем всички да пристигнем у дома си. Поклон пред тях и тази жена, която запази присъствие на духа, намери време да бъде до нас, въпреки всичко, което трябваше да предвиди и да бъде във връзка с българското правителство. Делово, конкретно, без много шум и излишни думи. Тя, която изведе българските граждани от окото на бурята, придружи ни с автобуса до Египет, отново се върна там в ракетния обстрел. Кой казва, че днес нямаме истински българи, хора на честта и достойнството. Тя определено е една от тях.

Вечерта фестивалната програма бе посветена на творчеството на писателите и прожекция на документални филми. Боян Ангелов представи дейността на издателство „Български писател“, Анжела Димчева говори за ролята и значението на в-к „Словото днес“ в литературния ни живот, Райна Манджукова представи издания на Изпълнителната агенция за българите в чужбина. Дени Папо получи Благодарствена грамота за предоставено стихотворение на автора Мони Папо в международния литературен конкурс „Небесни меридиани“. Чухме и стихотворението, отличено с Гран при в конкурса, което прочете авторката Екатерина Глухова. Свои видеоклипове представи и мултижанровият творец Драгомир Мирчев, който също е лауреат от конкурса, в раздел „Поезия“. Мира Копанаров говори за своя проект „Глаголицата“ и показа специални платна, на които бяха изобразени знаците. В тях, където всяка буква носи свое послание, е скрита толкова много история. Знаци, дошли от древността, за да съхранят и попият звучността на българското слово. Тези магични изображения, заедно с книгите на българските автори, допълваха атмосферата на красиви отношения, творчество и вдъхновение. Беше една чудесна вечер, в която естетиката на изкуството ни извисяваше и ни даваше вдъхновение да покажем най-доброто от себе си като творци, хора и личности. И само след броени минути, почти в полунощ, щяхме да усетим грозното лице на войната, да се приземим в реалността, където страхът от разрушение и омраза вече променяше всичко около нас. Въздухът се изпълваше с тревога, която витаеше в тъмното и сякаш някаква зловеща сила се надсмиваше над нас – толкова неподготвени и невярващи, че това се случва в действителност. Контрастът беше толкова силен – красотата на словото и музиката беше прегазена от тежкия вой на сирени и писък на аларми. А юнската нощ беше топла и красива, морето равномерно дишаше с всяка вълна, която доверчиво докосваше брега, звездите отразяваха светлината, независимо от тъмните сили на злото… Всички ние – 13 човека, които никога не бяхме преживявали реални военни действия, бяхме изправени лице в лице пред заплахата от директен ракетен удар и всичките последствия от това. Мисля че с нас се случи нещо уникално. Успяхме да се пренастроим за отрицателно кратко време не само физически, но преди всичко емоционално и психически към условията за оцеляване в такива критични моменти. Това че бягахме посред нощ към задушното бомбоубежище, понякога няколко пъти през нощта, грабнали шише с вода и паспорти, е най-малкото. Преди всичко успяхме да преодолеем психическото напрежение от ужаса, че може би следващо, каквото и да е то, няма да има. Че точно тази сграда ще попадне под удара на ракетите. Защото това се случи на много близко разстояние от нас и чухме грохота на разрушението. И зловещата новина, че там под развалините е останала една българка, приятелка на нашата Весела. Безкрайно сме й благодарни за силата, която ни вдъхваше, за надеждата, за това че излъчваше спокойствие, когато от вътре се разкъсваше от тревога и безспокойство. На следващия ден тази закалена в такива ситуации жена, намери сили да изведе групата в позволеното за излизане време и да видим с очите си останките от разрушената сграда. Покрай нея минаваха хора, забързани в делничните си ангажименти, и въпреки че носеха следите от безсънни нощи, живееха така, сякаш нищо особено не се е случило. Защото за тези хора това е ежедневие, те се раждат и живеят с радостите и тревогите на мирния ден и изпитанията на войната. И въпреки всичко остават благородни, с отворени сърца и души, готови да помогнат и да бъдат съпричастни. Защото знаят, че животът трябва да се живее такъв какъвто е! Един невероятно мил жест на съпричастност и внимание беше когато българи, живеещи в Бат Ям, ни посетиха в хотела, донесоха храна и кафе, за да ни подкрепят морално и да ни вдъхнат увереност, че всичко ще се развие добре за нас. Имах възможност да разговарям с един от гостите – Саша – който сподели, че те възпитават децата си от малки на доброта и хуманност, докато другите отсреща учат децата си да стрелят и мразят. Оставям думите му без коментар.

И още нещо – за мен това преживяване промени усещането ми за понятието за време, защото всичко беше толкова наситено и трябваше да преживеем и преосмислим неща, за които понякога са необхоими години. Разбрах силата на единството. Онова изначалното вселенско цяло, от което всеки един от нас е частица и заедно с това носи цялата информация за него. И тази взаимовръзка се прояви конкретно. Толкова много хора, дори непознати, от близко и далече ни изпращаха своята подкрепа, добри мисли и съпричастност. Силата на молитвата им отвори портал в пространството и тя се материализира. Но всички ние имахме своята Вяра и знаехме, че Божествената закрила е над нас. Още повече, че филмът „Не затваряй очи“, който вече всички видяхме, ни разтърси душите и всяка вечер във фоайето на хотела (нашият „офис“) до среднощ обсъждахме посланията му, детайлите, чудото на изцелението. И двамата автори на филма са завършили специалност „Теология“ и можехме да получим информация от извора за толкова неща, които ни интересуваха. Бяха изумителни дни и нощи, когато между тревогите и тичането към скривалището, разговаряхме и усещахме силата на зараждащото се приятелство.