,,Честит е този, който носи в себе си идеал и се старае да го осъществи.“ – Луи Пастьор
***
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ,
Наближава светлият празник 24 май – ДЕНЯТ НА СВЕТИТЕ БРАТЯ КИРИЛ И МЕТОДИЙ, НА БЪЛГАРСКАТА АЗБУКА, ПРОСВЕТА И КУЛТУРА, И НА СЛАВЯНСКАТА КНИЖОВНОСТ. ДЕНЯТ НА РОДНОТО УЧИЛИЩЕ, УЧИТЕЛИ, УЧЕНИЦИ, ПРОСВЕТНИ И КУЛТУРНИ ДЕЙЦИ. ДЕНЯТ НА НАУКАТА, КНИГАТА, УЧЕНИТЕ…
Празникът 24 май е повод да си зададем въпроса: „КОЯ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ? КАКВО ЗНАЕМ ЗА НЕЯ И КОЙ Е НЕЙНИЯТ АВТОР?“ За всичко това ще ни разкаже г-жа Йорданка Кривошиева, уредник в Регионалния исторически музей – Пловдив, посветила дейността си на изследването на въпроси от Новата история – стопанство, политика и култура.
***
Г-жо Кривошиева, бихте ли ни казали кой е авторът на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ И КАКВО Е ИЗВЕСТНО ЗА НЕГО?
Роденият през 1854 г. ЛУКА КАСЪРОВ, удивлява всеки запознат с неговия 30-годишен научен труд под заглавие ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ РЕЧНИК. Той придобива титлата ,,Бакалавър на изкуствата” от американския „Робърт колеж“ в Цариград и през 1876 г. започва работа като редактор в политическия отдел на вестник ,,Зорница”, най-значимия вестник за българите през последните десетилетия на XIX век.
От 1893 г. Лука Касъров работи като библиотекар и поддиректор на Народната библиотека в Пловдив. Воден от най-чист идеализъм, с убеждението, че ,,ние имаме нужда от една наша справна книга, една пълна енциклопедия, която да ни осветлява с обилна светлина по всички предмети“, той сам създава ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ В ТРИ ТОМА.
През коя година са издадени трите тома на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ?
Трите тома са издадени съответно през 1899 г., 1905 г. и 1907 г. Заслуга за тяхното издаване има Драган Манчов, притежател на печатница в Пловдив. Оттогава те не са преиздавани и са библиографска рядкост. Регионалният исторически музей в Пловдив съхранява един от малкото налични днес екземпляри.
Какво трябва да знаем за ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА?
За древните гърци, обяснява Лука Касъров, всеки гражданин, който желаел да се числи между образованите хора, било необходимо да притежава знания по определен кръг науки и изкуства. Така въвеждат понятието ,,енциклопедия“ (ен-в, кикис-кръг, педеа-възпитание).
ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ съдържа исторически, географски, биографически, литературни, научни, митологически и Библейски сведения, тълкувание на чужди думи и трудни за разбиране думи от българския език. Помества на 3.172 страници 23.000 статии. За сравнение: Кратка Българска енциклопедия (КБЕ), която е издадена в периода 1963-1969 г., включва 27.000 статии. В нея участват като автори, рецензенти, редактори и консултанти около 1.500 български учени и специалисти.
Какво включва съдържанието на ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА?
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИЯТ РЕЧНИК е не просто справочник по разни въпроси, а литературно, научно-изследователско произведение, особено по отношение на биографичните статии.
В предговора с дата декември 1898 г. Лука Касъров пише, че е мъчно да се съберат толкова разнообразни сведения в сравнително малък обем, затова трябва да каже много с малко думи. Той ползва най-авторитетни източници на информация, тъй като отлично владее френски, английски и руски езици. Статиите са написани на завидно добър български книжовен език, пример за обективизъм и научна етика.
В биографичната част Лука Касъров включва лица от първостепенна важност за човешката история. Много повече обаче са животоописателните бележки за видни българи, защото ,,ние сме длъжни да знаем себе си по-добре и… трябва делата и животът на ония, които са действали за общественото благо на народа си, да се направят достояние на тоя народ, та да могат тия дела да послужат за съревнование на сегашното и бъдещите поколения, па и да се даде едно нравствено възнаграждение на заслужилите“.
Какви теми са още част от съдържанието на книгата?
Темата за ОБРАЗОВАНИЕТО И ВЪЗПИТАНИЕТО като самостоятелна или като част от други теми заема важно място. Понятието ОБРАЗОВАНОСТ е равнозначно на просветеност и цивилизация, но образованието се различава от възпитанието, защото възпитанието включва и нравственото образование.
Любопитна е информацията за образованието в различни държави или по-големите градове по света. Например в Германия през XIX век народното образование е по-всеобщо разпространено, отколкото в която и да е друга страна в Европа. Университетите там са 21, като в 14 от тях се изучава протестантското богословие, в 4 – римокатолическото, в останалите – смесено. Той отличава Хайделберг с неговия прочут университет, основан през 1386 г., и добавя: ,,добре известен у нас, тъй като в него завършват правни науки д-р Константин Стоилов и д-р Васил Радославов“, видни български държавници.
Бихте ли посочили друга информация, която не е толкова известна, но е интересно да се знае?
От ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ РЕЧНИК научаваме, че в Ирландия до 1850 г. масата от населението е живяла в дълбоко невежество. Училищата са отворени еднакво за християните от всяко вероизповедание, но никой ученик не трябва да добива каквото и да било религиозно обучение, което родителите му не одобряват.
В Исландия населението се отличава по честност, нравственост и любов към образованието. ,,Рядко се намира исландец да не знае да чете и пише, колкото и да е беден.“
В Китай имат ,,многобройни книги, които се печатат на издълбани плочи и се продават евтино, та и образованието е много разпространено. Учеността много се уважава и води към високи почести. Всъде съществуват училища.“
В ЕНЦИКЛОПЕДИЯТА има ли данни за българското образование и български просветни дейци?
Българското образование през епохата на Възраждането и първите десетилетия след Освобождението е представено най-вече с биографиите на народни учители, които нерядко са били книжовници, занимавали са се и с друга обществена дейност. При съставянето им Лука Касъров коректно цитира изследванията на Марин Дринов, Васил Кънчов, Георги Баласчев, Илия Р. Блъсков, д-р Кръстьо Кръстев, Константин Иречек, Димитър Маринов, д-р Иван Шишманов, Йордан Иванов, Стефан С. Бобчев и други, което улеснява читателя в търсене на допълнителни сведения.
Към края на XIX век грамотността в България за мъжете е 24%, за жените е едва 6,5%. През 1855 г. училищата са 580, като 10 от тях са класни. Около 1890 г. нарастват на 2.895 начални общински и 104 класни общински училища. Държавните учебни заведения са: 1 висше училище, 8 мъжки и 5 девически гимназии, 4 мъжки педагогически и трикласни училища, 2 духовни, 3 трикласни, едно търговско и 2 земеделски училища, 1 занаятчийско и едно военно. Учениците са всичко около 10.000.
Биографичните очерци за българските възрожденски учители са емоционално въздействащи. Учителите са църковни певци, читалищни дейци, автори на учебници, книги, преводачи, дарители на имоти, книги, пари.
С възхита Лука Касъров пише за Григор Пърличев, учител и поет, който ,,направил с една песен преврат в главите на българите, които се гърчеели. Охридчани станали разпалени родолюбци”. Кръстьо Пишурка свирил на цигулка, китара, тамбура и флаута (флейта), владеел няколко езика, добър църковен певец и оратор, основател на читалището в Лом.
Даскал Бачо Киро е ,,неуморим учител и бляскав проповедник”, с ,,юнашко сърце, поетическа натура и голямо присъствие на духа”, основател на читалището в Бяла черква.
Църковни певци са Груйо Манев, Добри Чинтулов – ,,вдъхновения песнотворец на бунтовни песни”.
Сава Доброплодни, който, освен учител и директор на шуменската ,,полугимназия“, е църковен деятел и певец. Наречен е ,,сладкогласен”. Спомогнал е за въвеждането на славянския език в погърчената шуменска църква. Голяма била заслугата му да убеждава своите ученици да продължат образованието си в чужбина.
Ще ни разкажете ли и за други значими личности РОДОЛЮБЦИ, работили активно за българското образователно дело и представени в ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ?
Почетен от съставителя на енциклопедията е Дядо Иван Балабанов, български родолюбец и книжовник, роден в с. Търлис, Неврокопско (днес Северна Гърция), учител на Петко Рачов Славейков във Велико Търново. В последната си книга на гръцки език увещава българските младежи да учат на матерния си език. Съжалява, че сам не можал да направи това, поради ,,тогавашните слепи времена“. Поддържа гръцкото училище на о. Халки, Цариград, където Неофит Рилски преподава старобългарски език.
Роденият през 1839 г. в Щип учител Йосиф Ковачев, завещава 20.000 лв. и целия си имот на откритото 1888 г. Висше училище в София със задължението да се дават награди НА СТУДЕНТИ от лихвите за проучване на темите: ,,Еволюцията на българския език”, ,,Движението на българските поселения и техния културен живот”, ,,Домашното и школско възпитание на българския народ през разните епохи”.
Как ще обобщите с няколко думи значението на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ?
ЕНЦИКЛОПЕДИЧЕСКИ РЕЧНИК на Лука Касъров не е обикновен фактологически справочник. Това е ОГРОМЕН КОСМОС ОТ ЗНАНИЯ, много от тях неналични на друго място.
Научната прецизност, възпитателните елементи, лексикалното и библиографско богатство създават непреходната значимост на този ТРУД и нейния АВТОР.
Лука Касъров умира в родната Копривщица през 1916 г. По този повод списание ,,Светлина“ в кн. 8 от 1916 г. пише: ,,Той притежаваше ценни и редки в днешно време качества; той беше образец на доброта, скромност, честност и вежливост.“
***
Уважаема г-жо Кривошиева,
Благодарим Ви от сърце за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“! Желаем Ви творческо съзидание и светлина!
ЧЕСТИТ 24 МАЙ!
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“, България
