Българското везбарско изкуство
„Изкуството да се веза води началото си от древната история на човешкото общество. То било познато на праславяните и се развивало в период от близо две хиляди години.“
„За начален период на развитието на българското везбарско изкуство според наши и чужди изкуствоведи се сочи ранната епоха на новосъздадената българска държава в края на VII и началото на VIII в. от н.е.“
„Основаването на българската държава на територия, населена с многобройни славянски племена, на които изкуството да се веза е добре познато, създава условия за съчетаване на везбарското изкуство на българите с това на славяните.“
„Везбарското изкуство в началния период на новоизградилата се българска държава се развива върху богатото наследство на славянското везбарско изкуство. Българският народ постепенно се оформя като здрава етническа единица със силно развито народностно съзнание, със своя самобитна култура.“
„Българското везбарско изкуство, резултат на творческия дух на българката, изразен в индивидуално и колективно творчество, търсения, импровизации и пресъздаване, добива чист национален характер и самобитен облик, който запазва неизменна характерната си особеност и до днес.“
„През периода на османското робство българката не престава да твори. Тя създава нови народохудожествени творби с българска народна шевица.“
„Българката не гледа на везането като на обикновено домашно задължение – за нея то е и средство за духовна наслада.“
„Редица поколения създават неповторими образци на красота, колорит и техническо изпълнение, прекрасни по композиция и форма. В тези творби, плод на труд и търпение, българката влага любов към своя дом и към красивата българска природа. Тя везе върху домашни тъкани от коноп, лен, вълна, памук и коприна с всички видове конци местно производство в богата цветна гама, а също така със златна и сребърна сърма, с пайети и мъниста.“
Из „Българска везба“, Катя Матрова, София, 1982 г.
Етнографски области
Според особеностите на орнаментите – растителни и животински, човешки фигури, символични и геометрични орнаменти, както и според начина на везане и преобладаващите цветове, шевиците се делят на две етнографски области като всяка от тях се дели на отделни райони.
Източната етнографска област включва районите: Разградски, Русенски, Габровски, Търновски, Сливенски, Шуменски, Старозагорски, Казанлъшки, Карнобатски, Елховски.
Западната етнографска област включва районите: Кюстендилски, Софийски, Ихтимански, Самоковски, Дупница, Пирински, Брезнишки, Ловешки, Троянско-Севлиевски, Видински, Никополски, Плевенски, Врачански.
Шевицата от Раградско
Характерни за шевицата от Разградско са тъмните цветове – кафяво, черно и тъмносиньо. Преобладават растителните елементи. Типични мотиви са ДЪРВОТО НА ЖИВОТА и КРЪСТЪТ. Основният бод е кръстат.
Шевицата от Русенско
Червеният цвят е преобладаващ в русенската шевица. Характерни са растителните и животинските мотиви. Срещат се човешки фигури – предимно на венчалните месали. Бодовете са разнообразни. Везани са пазвите, ръкавите и долният край на ризата.
Шевицата от Габровския и Търновския край
В тези райони шевиците са предимно по ръкавите на ризите. Ажурна шевица с геометрични и растителни мотиви има и по месала, който е част от сокая – български женски накит за глава. Използва се кръстат бод.
Шевицата от Сливенско
Отличителен белег на тази шевица е многоцветието. Характерен е също червеният цвят. В шевиците се срещат най-често растителните мотиви. Използват се полегатият и кръстатият бод.
Шевицата от Шуменско
В шуменската шевица преобладават тъмните цветове. Шевица съглеждаме по пазвата, ръкавите, краищата на полата, яката. Характерни са растителните мотиви. Бодовете са разнообразни.
Шевицата от Старозагорско и Казанлъшко
Шевицата от тези райони е в по-светли тонове. Типични са геометричните орнаменти.
Шевицата от Карнобатско
Карнобатската шевица е в тъмносин и черен цвят. Характерни са растителните мотиви. Шевицата е по ръкавите, полата и вратната извивка на ризата.
Шевицата от Елховско
Елховската шевица се отличава с ярки цветове – жълто, зелено, синьо, лилаво, червено, пембе… Везба има на престилката, пазвата на сукмана, краищата на ръкавите на ризата. Преобладаващи са растителните елементи.
Шевицата от Кюстендилско
Кюстендилската шевица е наситена с червен и розовочервен цвят. Растителните мотиви се срещат най-често. Използва се полегатият бод.
Шевицата от Софийско
В софийската шевица преобладава червеният цвят, по-конкретно – малиненочервеният. Характерни са растителните орнаменти, които са стилизирани. Срещат се също животински и геометрични орнаменти. Работи се с полегат и разминат бод.
Шевицата от Ихтиманско
Ихтиманската шевица е в червени цветове. Отличителни са гребеновидните листа и растителните орнаменти. Използва се полегатият бод.
Шевицата от Самоковско
Тази шевица се отличава с яркочервения и тъмночервения цвят. Синият и зеленият цвят се срещат също. В самоковската шевица можем да видим и растителни мотиви, и животински мотиви, и човешки фигури. Характерен е полегатият бод.
Шевицата от Дупница
Дупнишката шевица е оранжева. Тъй слънчева и стопляща… Орнаментите в нея са предимно растителни. При везането често се използва сърмен конец. Везмото на женската риза е по ръкавите, пазвата и полата.
Шевицата от Пиринско
Шевицата от този район е в светлочервено и тъмночервено. Специфични са орнаментите с контури. Шевицата е плътна. Присъстват предимно растителни мотиви.
Шевицата от Брезнишко
Брезнишката шевица е в тъмнокафяво и тъмносиньо, виненочервено и яркочервено. Тя е едра, изработва се с вълнени конци. Използва се полегатият бод.
Шевицата от Ловешко
Шевицата от този край е в мек червен цвят. Като допълнителни цветове виждаме кафяв, син, зелен. Характерни са растителните елементи. Веза се с възлест и кръстат бод.
Шевицата от Троянско-Севлиевско
Червеният и черният цвят са отличителни за тази шевица. Най-често срещани са растителните и геометричните орнаменти. Ръкавите на ризата са изпъстрени с шевица.
Шевицата от Видинско
Тъмночервеният, розовочервеният и синият са характерните цветове за видинската шевица. Орнаментите в нея са предимно растителни, по-рядко – животински. Шевицата се отличава с това, че е много ситна. Веза се с кръстат и полегат бод.
Шевицата от Никополско
Малиненочервеният ярък цвят е типичен за никополската шевица. В нея най-често срещани са геометричните орнаменти, животинските – са по-редки.
Шевицата от Плевенско
За нея са специфични тъмносиният, тъмнокафявият и червеният цвят. Растителните мотиви са силно стилизирани. Веза се с полегат и кръстат бод.
Шевицата от Врачанско
Отличителни цветове са червеният и керемиденочервеният. Растителните елементи в шевицата радват очите ни… Везмото е ситно. При работа се използват полегат и кръстат бод.
***
Ненаситна за погледа и душата е българската шевица… В златните ръце на БЪЛГАРКАТА са оживявали, оживяват и днес здравец и рози, слънчогледи и житни класове, карамфил и перуника, кончета, петлета, зайчета, гълъби, пеперуди… На полето, в балкана, в бащиния двор има всичко… Защото… благодатна и щедра е БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ…
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
България
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив
На снимките: български народни шевици
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
