Уважаеми читатели, на страниците на в-к „България СЕГА“ предлагаме поредица от материали с медицинска тематика, които ще бъдат поднесени от д-р Златимир Коларов. Той е български лекар ревматолог, професор в Медицинския университет в София, писател, сценарист, автор и съавтор в над 590 научни труда. Генерален секретар на UMEM (Международен съюз на лекарите-писатели) и председател на Съюза на писателите-лекари в България “Димитър Димов”. Член на УС на Българската асоциация по изучаване и лечение на болката и почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и остеоартроза. Отличен е с 24 международни награди като лекар и преподавател и 34 международни и национални литературни награди. Лекар по професия и призвание, отдал време, сили и енергия от себе си, проф.д-р Златимир Коларов е посветил дните и нощите си на своите пациенти. За да ги има надеждата и упованието в душите на тези, които се нуждаят от тях.
(…продължава от предишния брой)
ЗА НЕОБХОДИМОСТТА ОТ ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ЦЕННОСТИТЕ И ПРИОРИТЕТИТЕ ОТ РЕВМАТИЧНО БОЛНИЯ
Преосмислянето на мечтите и намирането на нови ценности в живота винаги е дълъг и мъчителен, но не и невъзможен процес. По този повод много ми се иска да споделя някои свои мисли, внушени от една за мен изключително голяма мъдрост – молитвата на Св. Франциск Асизки: „Господи, дари ме с търпението да приема нещата, които не мога да променя, със силата да променя нещата, които мога да променя, и с мъдростта винаги да различавам едното от другото.“ Основната идея е да се приемат живота и света такива, каквито са, т.е. да се живее максимално близко до реалността, независимо дали тя ни харесва или не. Човек е така устроен, че в повечето случаи не одобрява света, в който е обречен да живее – винаги нещо не му достига. Склонен е да не забелязва достатъчно и да се радва истински на красивите неща, а на грозните винаги отдава много повече внимание – обсъжда ги, негодува, бунтува се, но всъщност рядко се бори да ги премахне. От дълбоко вкоренената в човешката природа склонност да не забелязваме и да омаловажаваме доброто, а да виждаме и хиперболизираме лошото, в крайна сметка в никакъв случай не ни е по-леко и безоблачно в живота. Ако успеем да превърнем молитвата на Св. Франциск в житейско поведение, бихме си спестили излишните безплодни, предварително обречени усилия да променим неща, които на практика са непроменими. Трансформирането на тази мъдрост в житейско поведение би ни съхранило чувствата, би ни спасило от неудовлетвореност. От друга страна, докато се борим за предварително обречени каузи, пропускаме възможността да постигнем нещата, които са ни по силите, били те незначителни и малки, но все пак реални. За да ги постигнем, е нужна точна оценка на собствените възможности и на обстановката край нас, т.е. трябва твърдо да стъпим на земята, да бъдем максимално адекватни на реалността. Казаното дотук важи за всеки човек, в много по-голяма степен за всеки болен. Докато за здравия това е право на свободен избор да си облекчи живота, то за болния в много случаи този избор е съдбовен, защото той е поставен в екстремна ситуация и е жизненоважно да намери верния път в борбата с болестта. За да се съхрани от неудовлетвореността, болният трябва да знае точно какви са възможностите да се повлияе неговата болест и да не очаква неща извън тях, да не иска от близките си и лекуващия лекар повече от изпълнимото; да си помогне, като осъзнае ситуацията в реалните ѝ измерения и на този фон да преосмисли доскорошните си мечти, идеи, цели и стремежи, да запази тези, които може да реализира; да се раздели (по възможност с минимално болка) с тези, които не може, и на мястото им да създаде нови. Макар и отчаян, макар и изтощен, всеки болен трябва да открие нов смисъл и измерения в живота, които да му дават стимул и сили да се бори с болестта и да живее пълноценно. Въпреки трудностите би могъл да го постигне, ако истински го желае и концентрира волята си, за да го направи. Отговорът какви нови ценности, мечти, цели и стремежи ще изгради в съзнанието си е строго индивидуален за всеки болен, това е неговият собствен път в борбата му с болестта, с превратностите на съдбата. Бих казал само, че това може да бъде труд, хоби и т.н. Кой път ще се избере зависи от самия болен, от неговата индивидуална психическа настройка. По време на едно интервю на здравна тема за Нова телевизия преди няколко години импровизирах пред водещата, като казах, че болката е биологичен феномен с негативен знак, но с позитивен смисъл. Тя е универсален болестен симптом, основен и водещ симптом при повечето болести. Във всички случаи тя е субективна, индивидуално изявена при всеки болен. Ще обясня по-подробно тази теза. Болката е биологичен феномен с негативен знак, но с позитивен смисъл. Биологичен, защото е характерна за живите същества, феномен, защото не се среща при нормални състояния, с негативен знак, защото причинява неприятни усещания, и с позитивен смисъл, защото предупреждава, че нещо не е наред. В последната част на това импровизирано определение се крие голямата „полза“ от болката. Тя е червената лампичка, която светва, когато нещо в организма се промени, когато нещо нарушава нормалното равновесие на жизнените процеси. Тя ни предупреждава да спрем навреме с натоварването, за да съхраним страдащия орган. И не трябва на всяка цена да се стремим да я премахнем напълно с всички възможни средства – остатъчната болка ни напомня, че нещо в организма продължава да не е наред, че трябва да се съобразяваме с променените условия в нашето тяло. Затова не трябва да гледаме на болката само като на враг, който ни измъчва, а и като на приятел, който иска да ни помогне. Когато говорим за болката, е уместно да разясним един съществен момент – т.нар. праг на болката. Оксфордският медицински енциклопедичен речник обяснява това понятие така: „В неврологията – точката, от която определен дразнител предизвиква ответна реакция, като по този начин се измерва чувствителността на нервната система при точно определени условия“. Определението трябва да се знае не само от лекарите, но и от пациентите, за да не се подвеждат първите при интерпретацията на болковите симптоми, да не се заблуждават вторите при определянето на силата на собствената си болка. Прагът на болката е индивидуален за всеки болен, тъй като зависи в голяма степен от физическото и психическото състояние, а в известна степен – и от характера и други личностни качества. В този смисъл хора с по-чувствителна нервна система усещат болката по-силно от уравновесените и спокойни хора. Не са редки случаите, когато се усеща силна болка, без да има обективни причини за това – съответни болестни състояния. И обратното – понякога болни с тежки болести не усещат болки или поне не толкова силни, колкото се очаква да чувстват в подобни случаи. Винаги когато определят силата на болката си, болните трябва да отчитат максимално трезво, доколкото е възможно, и своето психично състояние в момента. В повечето случаи биха осъзнали, че причината за силната болка не се дължи толкова на болезнените им стави, ако са ревматично болни, колкото на психичното им състояние – страх, напрежение и безпокойство. Това важи не само за ревматичната, но и за всяка друга болка. Много пъти при прегледа болните не могат да кажат какво точно ги боли, колко е силна и колко време продължава болката, какъв е нейният характер и т.н. На въпросите на лекаря отговарят непълно и неясно, замислят се, притеснени, често дават грешни отговори. Като си тръгнат, се сещат, че са пропуснали нещо важно. Това неизменно пречи на бързото и правилно диагностициране.
Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.
Издателите на в. „България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема „Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!
(продължава в следващия брой…)
проф. д-р Златимир Коларов
за в-к „България СЕГА“
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
