Home Свят България Бабинден в село Дюлино

Бабинден в село Дюлино

Original editorial illustration created for "Bulgaria SEGA"
Original editorial illustration created for "Bulgaria SEGA"

Ако имате честта да ви поканят на Бабинден в село Дюлино и да преживеете всички прастари живописни обичаи с бабите, ще сте един от най-щастливите хора на света… Това красиво и незабравимо чувство имам и аз. А не може да бъде и другояче, когато си заобиколен от толкова сърдечни, мили, благородни, щедри, мъдри и весели хора. Наслаждаваш им се и с очите, и с душата. Желаеш времето с тях да не свършва. И приказките им са сладки, и песните, и гозбите, и прегръдките… Тези усмихнати жени те зареждат с толкова енергия, че да ти стигне до следващата година и пак да дойдеш в село Дюлино… На Бабинден това селце е центърът на света… Толкоз хубости и изобилие ти даряват хората… Иде ти да литнеш от радости и пак до старите баби да кацнеш за ден, два, три… Имат някакво магнетично привличане тези жени…

***
Село Дюлино
Село Дюлино се намира в Североизточна България, на 60 км от Варна. Старото име на селцето е Айваджик и идва от турската дума „айва“, която означава „дюля“. Селцето е малко, тихо и кротко… Бабинден се тачи там от векове. Празникът е жив и бързам да ви разкажа за него.

***

В двора на баба Стойка
В двора на баба Стойка влязохме облечени в народни носии. Държахме в ръцете си големи погачи, завити с пъстри месали и украсени с нанизи от пуканки. Да не пропусна обаче да ви споделя нещо важно. Всяка жена трябваше да донесе три неща: пешкир за ръце, сапун и къделя с вълна.
Събирахме се в двора до къщата, поглеждахме към кладенеца и каруцата, чувахме магарето и кучето на съседите, виждахме пушещия комин и пъстрите черги пред вратата… Селската идилия ни усмихваше и открехваше душата… Като с вълшебна пръчица тази естествена романтика създаваше у нас чувството за заедност, топлина, близост до корените и България.
Слънчев и светъл бе денят. Тук-там вървяхме по сняг… Зимата бе усмихната, но понамръзнахме… Беше януари. Искахме по-бързо да влезем в къщата на баба Стойка… А тя рано, рано бе ошетала. Напълнила менците с кладенчова вода, покрила миндерите с дантелени покривки, приготвила китки със здравец и чемшир… Всичко изглеждаше приветливо и гостоприемно.
Ето, че надникнахме през вратата и се зарадвахме, че видяхме Баба Стойка. Тя стоеше на малкото столче, а до нея – баба Иванка. Баба Стойка и баба Иванка са бабували дълги години. Бяхме отишли при тях, за да ги поздравим за Бабинден и поднесем дарове, а после да научим интересни приказки и песни, да поиграем на хорото и заедно се почерпим.
„Влизайте де, влизайте на топло…!“ – каза баба Стойка. Запристъпяхме в старата одая с думите: „Добър ден, мили баби! Живи и здрави да сте! Дълги години да ни помагате!“ В знак на уважение се покланяхме пред бабите и целувахме ръката им. После подавахме погачата, пешкир, сапун, къделя вълна… Някои жени поднасяха също бутилка вино, шишенце ракия, сладки… Една от жените постави на рамото на баба Стойка топли вълнени чорапи…


Бабите окичвахме с дълги бухнали гердани от пуканки… Според обичая, колкото повече са нанизите с пуканки, толкова по-плодовита ще е новата година. После, както повелява традицията, поливахме на бабите, за да измият ръцете си.
Сладкодумната баба Стойка разказваше, че е бабувала на всичките жени. Помагала им да родят много момченца, момиченца, „та и близначета за берекет“ – добави тя. „Дечицата са силата и бъдното в живота. Трябва да ги обичаме и им помагаме! А ние, бабите, сме до вас.“ – рече баба Ивана и пендарите блеснаха на дрехата й.

Колкото са питките, толкова са родените дечица! Баба Стойка и баба Ивана получаваха погача след погача. Подреждаха ги една върху друга и като се насъбираха, и купчината порасваше, баба Стойка питаше: „Булки, виждам ли се зад питките?“ „Виждаш се, бабо Стойке, виждаш се…“ – отговаряхме весело.
Влизаха жените, поднасяха даровете, целуваха ръка… Баба Стойка и баба Ивана благославяха родените дечица, майките, татковците… Планината от питки ставаше по-висока и по-висока… Одаята се напълни с жени. Погледите им бяха вперени в седналите баби. Очите усмихнати… Баба Стойка взе глътка ракия за здраве и попита отново: „Булки, виждам ли се?“ „Не се виждаш, бабо Стойке.“ – казахме в хор. Толкова много бяха погачите… Бабите съвсем се скриваха зад тях.
Хубаво е, когато хората са заедно. Учат се едни други, веселят се… Празниците дават още живот.
Баба Стойка посегна към кандилото. Прикади за здраве и всички запяхме песента:
„Иван на Рада думаше:
-Хубава бяла Радо мо…“

После излезнахме навън до каруцата. Баба Стойка и баба Ивана седнаха в нея и подеха нова песен. Ние дружно задърпахме каруцата през двора.
„Хайде,.., бре-бре-бре…, пристигнахме…“ – рекоха бабите и слезнаха. Ето, че бяхме пред чучурите на чешмата. По стар обичай трябваше да „окъпем“ бабите против уроки и за здраве. Нали беше техният ден…
„А сега… да заиграйте едно хубаво хоро, ама и да запейте! Кърпа за хорото имате ли?“ – обърна се баба Стойка към нас.
Хванахме се на хорото… Вееселихме се от сърце… След това седнахме на богатата трапеза… А какво имаше на нея ли? Имаше бурания, яхния, булгуреник (баница с булгур), туршия, комачки (милинки), къпана баница, домашна дюленска мента, хубаво вино, сладкиши… Похапвахме сладко, поигравахме, после пак похапвахме и бързо на хорото… Слушахме разказите на бабите и от време на време ги питахме: „Това истина ли е?“ А баба Стойка отговаряше: „Верно е, баба…. Истинско е…!“ Пак отчупваше парченца от питките и подаваше на жените подред…
С много жизненост и трогателни думи премина Бабинден във ваяшкото село Дюлино. Бабите ни прегръщаха тъй топло за сбогом. Заръчаха отново да ги посетим. Държаха ни за ръцете и не ни пускаха да си тръгнем… „Постойте, де… Постойте още малко…!“ – думаха те. Такива дни човек помни цял живот…

***

А знаете ли кои са ваяците?
Ваяците са етнографска група. Първоначално е населявала източните области на Стара планина. Историята на ваяшките села е прастара и датира от първите векове след основаването на Дунавска България. Ваяците се считат за преки потомци на Аспаруховите българи. Ваяците населяват около 60 села във Варненска, Бургаска и Добричка област.
В началото на 20 век акад. Любомир Милетич посочва, че ваяците се отличават по говора и по носията си, която е една от най-старите в България.
В говора си ваяците често използват частицата „ва“. За носиите е характерен черният цвят. Изключително интересна е горната част на дрехата (дълъг елек). Нарича се „кича“ и има висулки от пресукана прежда. В различните ваяшки селца престилките имат различни имена и са чудно красиви.

Колко много пъти пяхме песента…:

„Иван на Рада думаше:
-Хубава бяла Радо мо,
хубава бяла Радо мо,
хубаво първо любе ле,
мед ли са твоите уста?
Мед ли са или от захар?

Рада на Ивана думаше:
Иване, любе, Иване,
как да ти дума продумам?
Как да та в очи погледна?
Вчера си ходил на сбора,
на котел, на панаира.
Друго си любе залюбиш,
по-бяло и по-червено…“

д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Берлин

Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega