Невероятно но факт: Елцин в САЩ-едно закъсняло признание

Руснаците от 90-те години на миналия век бяха онемели, когато за първи път посетиха капиталистическите хранителни магазини, пише Георги Канчев в социалната мрежа Фейсбук.
През септември 1989 г. Борис Елцин, високопоставен съветски служител, посети космическия център Джонсън в Хюстън. На връщане към летището за полета си до Маями той поиска да спре в Randall’s Supermarket (среден по размер тексаски хранителен магазин) в Clear Lake, Тексас.
Елцин беше във възторг от голямото разнообразие и количество на наличната храна. Фактът, че магазини като тези бяха на почти всеки ъгъл в Америка, го учуди. Те дори предлагаха безплатни проби от сирене, докато той обикаляше по пътеките на магазина, пише още Канчев.
Представяте ли си съветският лидер да беше отишъл по-рано в САЩ, да речем преди изнасянето на революцията от СССР, когато все още заразата на комунизма е била само в рамките на Русия!?
„Когато видях тези рафтове, натъпкани със стотици, хиляди кутии, кашони и стоки от всякакъв вид, за първи път се почувствах съвсем откровено болен от отчаяние за съветския народ“, пише по-късно Елцин. „Че такава потенциално свръхбогата страна като нашата е била доведена до състояние на такава бедност! Ужасно е да си го помисля. Дори Политбюро няма този избор. Дори г-н Горбачов”, казва още Елцин.
И още веднъж, представяте ли си, че съветският лидер Горбачов, който по презумпция трябва да е имал всичко, което е поискал, дори той е нямал нещо, което са имали средностатистическите американски граждани…! Ех, ако по-рано руснаците можеха да разберат, че конфронтацията със Запада е икономически неизгодна за тях!
При посещението си в този магазин, Елцин казва на обкръжението си, че ако техните хора, които често чакат на опашка за повечето неща, видят условията в американските супермаркети, „ще има революция“ и е напълно прав. Това е един от големите проблеми на комунизма – да държат в неведение хората отвъд „Желязната завеса“, които са в комунистическия концлагер, да не знаят, как живеят хората на Запада, за да не разберат, от какво всъщност са лишени тези, които са останали в така наречение Източен блок.
Леон Арон в своята биография на Елцин пише: „Дълго време в самолета за Маями той седеше неподвижен, обхванал глава с ръце. „Какво направиха на нашите бедни хора?“ каза той след дълго мълчание“ и добави: „При завръщането си в Москва Елцин щеше да признае болката, която е изпитал след екскурзията в Хюстън: „болката за всички нас, за нашата страна, толкова богата, толкова талантлива и толкова изтощена от непрестанни експерименти“. Той написа, че Елцин твърди: „Мисля, че сме извършили престъпление срещу нашия народ, като направихме стандарта им на живот толкова несравнимо по-нисък от този на американците“…!
Разказваше се едно време, че Хрусчов посетил Швеция и връщайки се, споделил – “те са построили комунизма”. Именно, това е комунизмът, когато всичко е за хората и в името на хората, така, както говореха в комунистическите държави, но уви, на практика далеч не беше така.
Хручов вижда, виждат и друяги, повече от ясно е, че в така наречените капиталистически държави – тоест – демократичният Запад, хората живеят далеч по-добре от тези в Източния блок. Повече от ясно е, че това се дължи на политическото управление – и на изток, и на запад! Това политиците на изток го виждат ясно, те знаят, че има проблем в икономиката, който идва от липсата на каквито и да е свободи. Но премахването на ограниченията означава край на комунистимеската система . точно така, както в крайна сметка стана, но доста години по-късно от времената на Никита Хрушчов. Комунизмът рухна по политически причини – липсата на социални свободи, дори липсата на личностни свободи, но една от основните причини беше, че парите свършиха. Всеизвестна истина е, че България харчи така наречения златен лев чак до около средата на 70-те години на ХХ в. Когато ресурса се изчерпва, започва упадъкът и крайният момент за нас се оказва 1989 г., когато пари нямаше, но и световните политически тенденции вече вървяха в посока на край на този тип политическо управление и мислене в посока на организация на цяла държава.
Както казва и британският премиер-министър Маргарет Тачър, комунизмът свършва тогава, когато свършат парите. Комунизмът не произвежда пари, той произвежда религия – сляпа вяра в бъдещето, която ти обещава, но нищо не ти предоставя. Обратното, копитализмът започва тогава, когато започва производството, индустриализацията, социалната политика. Капитализмът не обещава нищо, но носи реални ползи – икономически и социални.
И именно заради това световната комунистическа система рухна, защото свършиха парите. Днес руският президент Путин се опитва да възроди Съвета за икономическа взаимопомощ, който беше социалистическият аналог на Европейската икономическа общност. Това няма как да бъде реално и успешно, защото Путин събира бедни народи, бедни държави, с бедна икономика и с обрасла в корупция и фалшива идеология политика. Така не става нищо добро!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България СЕГА“ в София