Home Интересно Гледище Отец Никодимос Кабарнос разказа приказка за Византия

Отец Никодимос Кабарнос разказа приказка за Византия

Original editorial illustration created for "Bulgaria SEGA"
Original editorial illustration created for "Bulgaria SEGA"

Никодимос Кабарнос препълни столичната зала „България“ с приказка за Византия. Той разказа 1123 години история на цивилизацията, която Босфорската империя създава и управлява успешно.
Наричат го „божествен глас“, „вокален феномен“, „живо чудо“. Ангелогласният архимандрит Никодимос от южната ни съседка Гърция е един от малцината, ако не и единственият, който е изпълнявал православни византийски песнопения във величествената историческа катедрала Света София в Истанбул. Това чудовищно огромно пространство се изпълва само с гласа му, сякаш Византия оживява, сякаш ей сега ще влезе император Константин XI Драгаш Палеолог, слаб, изпит от постите и обречен на мъченическо величие, изминал с мъка пътя от двореца Влахерна до храма.
Архимандрит Никодимос осъществи истинско светлинно и вокално шоу само с гласа си. Осветлението беше изгасено почти напълно. Остана само гласът и подръжката от исо-то на хора. Публиката беше зашеметена от вокалните висоти и виртуозността на изпълнителя, който както винаги до сега, обра овациите и скромно се поклони, преди да напусне сцената, така, както и се появи. Без бис-ове, защото това все пак беше шоу, но с православна музика. Спазени бяха границите на позволеното и непозволеното в подобни пърформънси и стилът на цялата постановка беше изискан, обран и възторжено величествен.
Шоуто беше стилно, кратко и въздействащо. В един момент на сцената останаха само импровизирани свещи. Гласът тихо се появи, извиси се и изпълни помещението сякаш с радиоактивни вълни. Цялата зала полетя, усука се, изви се и изскърца от болка. Мъченичество,…това изпита публиката, докато архимандрит Никодимос вълшебстваше на сцената на емблематичната столична зала и заливаше съзнанието на всички с вокални цунамита.
Пространството сякаш се промени, гласът управляваше всичко, лицата бяха застинали като антични барелефи, въздухът тежеше от звуковото съвършенство а светлините сякаш потрепваха от трелите на изпълненията, които възкръсваха стотици и стоци пъти сякаш от дълбините на митичната Атлантида.
После светлините отново се появиха и сякаш от отвъдното се завърна архимандрит Никодимос. Лицето му светеще, озарено от някаква нетварна светлина, която очевидно само той виждаше. Лека усмивка се появи, сякаш за да никаже, че не, това не е краят. Той отново разтвори устните си, за да прослави Господ и подкани и публиката, да пее с него, а за да я улесни, дори пропя на български език. В крайна сметка „Господи Помилуй“ е нещо, което докосва всяко сърце, независимо дали е вярващо или не вярва. Пък и какво значение има това. Дали човек вярва или не, Господ съществува независимо от нашите избори, той просто е вездесъщ. Дали вярваме, или не вярваме в съществуването на най-далечната планета, не е от значение за нея, защото тя просто си съществува, независимо от нашата вяра. Дори и да не я виждаме, нея пак я има, така, както и Господ. Той не зависи от вярата ни. Него просто го има и едно от доказателствата за това са изпълненията на архимандрит Никодимос Кабарнос. С всяко отваряне на устата си, той слави Бога. Затова е озарен, затова, когато изгасят осветлението в залата и останат само свещите, гласът му е като извънземен. Сякаш не пее човешко същество, а истинснки херувим, сякаш това не е глас, а съзвучие от ангелски гласове – Божие прославление.
Гледаш го скромен, тих, слаб, леко усмихнат, кротък, укротен, а всъщност е едно огромно кълбо от енергия. Някои се изказаха, че това не било православна музика! Това е византийска музика. На принципите на математиката, която е по-проста философия от музиката, казал го беше известен човек, дали пък не беше самият Айнщайн. Византия е родината на православието. Дали пък точно Византия не знае, какво е православна музика и как трябва да се пее тя, след като самата е измислила всичко това!?! Освен това в програмата беше обявено, че това е византийска музика, не православна, не църковни песнопения, а именно византийска. Тя е много близо до православната като звучене, защото е музика, създадена на едно и също място, но не е литургично песнопение. Архимандрит Никодимос ни върна във Византия, той ни разказа самата Византия и представи и църковни песнопения. Палитрата на византийското звучене е всичко това, с което той изпълни престижното пространство в знаменитата зала „България“.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент в София на в. „България СЕГА“

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega