ПарламаМента

Предлагам на депутатите, тоест на парламатите, начин „кога и как“ могат да избрерат председател на ПарламаМента: Изборът на папа през Средновековието също е бил труден – тогава кардиналите се затваряли да заседават при следните условия: първите три дни ядат по веднъж дневно, след това два дни – само парче хляб и чаша вода и спиране на заплатите им от 7 000 и повeче лири.
Един приятел прочете ръкописа и ми каза: „Нали Уди Алън написа „Ако импресионистите бяха зъболекари”, д-р Людмил Станев – „Ако избирателите бяха генетици“, ти напиши „Ако депутатите бяха математици, щяха да изберат и председател на НС, и правителство“. Отговорих му: „Друг път ще се опитам да напиша.“ Сега пиша „Когато ПарлаМента стана ПарламаМента“. Тоест, когато „мястото, където се говори“ (френски, parler – „говоря“) стана голяма парлама. За която в „речника на мрежата“ (Уикиречник, Wiktionary) пише: „Парлама: безсмислени действия, които скриват нещо друго. От турски, думата означава: гюрултия, врява, глъчка – вдигам гюрултия, правя парлама. Синоними: кавга, крамола, разпри, раздор, разправия, спорене, сбиване, бой, скандал, несъгласие, пререкание, конфликт, суматоха, спречкване, неразбирателство, избухване, пререкание, крясъци, писъци, викане, патардия, тупурдия, дандания, бъркотия, караница“… Народно събрание, по-точно ПарламаМента, особено 51-та, в която 240 ментараджии правят голяма парлама.

Сър Артър Конан Дойл, бащата на Шерлок Холмс, в книгата си (1926) „Земята на мъглата“ (The Land of Mist) пише: „Струва ми се, че няма абсолютно никакви ограничения за безсмислието и лековерието на човешката раса. Homo Sapiens! Homo idioticus! На кого се молят – на призраците?“ Тогава Алберт Сент-Джорджи, нобелист за медицина (1937), допълни: „Може би ситуацията в момента е подобна на тази със Свещения слон, който имаше сто имена, като истинското беше сто и първото, известно само на самия слон“. А Ръдиард Киплинг, нобелист за литература (1907), написа стихотворението:
Имам шест честни слуги.
(Те ме научиха на всичко, което знам.)
Техните имена са: какво и защо, кога и как, къде и кой.
Изпратих ги по всички земи и морета.
Изпратих ги на изток и запад.
И те дойдоха в България, и политолози, и социолози (които някои наричат „врачки“) започнаха – по телевизии и вестници – да отговарят на въпросите на шестте честни слуги, адресирани до 51-та ПарламаМента.
Предлагам начин „кога и как“ може да бъде избран председател на ПарламаМента: Изборът на папа през Средновековието също е бил труден – тогава кардиналите се затваряли да заседават при следните условия: първите три дни ядат по веднъж дневно, след това два дни – само парче хляб и чаша вода и спиране на заплатите им от 7 000 и повече лири. По този начин, те или избират нов папа след 5 дни, или умират от глад и жажда, като магаретата на техния съвременник Жан Буридан – професор и ректор на Парижкия университет. Така, 240-те български парламати (наричани „депутати“) ще изберат един от тях да бъде пръв сред равни – председател, при условие, че той няма да е някой от старомутрието, а Homo novus, например експерт по конституционно право и политическа етика.
Ако това не им помогане, нека се поучат от учени от Държавния университет на щата Аризона. Те създадоха „Театър на решенията“ (Decision Theater), в който „зрителите“ – политици, министри, директори и любознателни граждани – разиграват различни сценарии на обсъждане и вземане на решения (decision making), на базата на много събрани данни, които са доказани (evidence-based data). Благодарение на научено от Средновековието и „Театъра на решенията“ политиците – надявам се – ще имат по-добра възможност да вземат добри решения, като избор на преседател на 51-та ПарламаМента. И на ново коалиционно правителство.
И още един урок, Иван Стамболов-Сула – един от най-просветените и най-духовни съвременни българи. От неговата статията „Ердоган и дигиталната религия“ (вестник „Труд“, 30 ноември 2024 г.) научаваме: „В какъв свят живеем? В свят, в който смъртта е абсолютен край, след който не сме отговорни за абсолютно нищо, начело със съдбата на следващите поколения. Ердоган очевидно го е разбрал и което е по-важно – успя да го превърне в държавническо говорене.“
Но не и българките депутати от 51-та ПарламаМента. Без доказани постижения за добро качество на живот (ДОКАЖИ) на българите, всички политически партии на старомудрието (често наричани „системни партии“) ще се превърнат в ГЕРБ (ГастроЕзофагеална Рефлуксна Болест).
Но днес най-важното е: „В СЛУЧАЙ НА ВОЙНА СЧУПИ СТЪКЛОТО“:

Д-р Георги Чалдъков
в. “България СЕГА”

>>>

.