На път: Къде почива последният император на Византия

Има една малка книжка на Мика Валтари – финландски поет, преводач и автор на исторически романи. Тя е озаглавена „Черният ангел“ и представлява дневникът на Йоханес Ангелос от падането на Константинопол през пролетта на 1453 г., което се нарича краят на Христовото време по света. Тази книга, която разбира се е роман, но силно документален, надминава дори чисто документалната „Падането на Константинопол“ на сър Стивън Рънсиман. От тогава до сега един въпрос стои неизяснен. Къде е гробът на последния византийски василевс Константин XI Драгаш Палеолог.
Тръгваме по следите му от това, което знаем за гибелта му. Посечен е пред Романовата порта, точно там, където османците осъществяват пробив в стената на Града, както го изписват и наричат с главна буква. Той е разпознат по пурпурните си чорапи с извезан двуглав орел на тях. Загива с меч в ръка, въпреки, че многократно са му предлагани възможности и от ромеите, и от венецианците, и от генуезците, да се оттегли в Морея като васал на султана и да управлява до смъртта си. Той обаче избира да умре като воин. По-късно, според преданието, Мехмед Фаатих изпраща еничари да търсят трупа му. Намират го двама и се карат, който пръв го е видял. След това императорът е обезглавен и главата му е балсамирана и показвана на останалиоте източмни владетели за страх и назидание.
Трупът е предаден на християните, да го погребат и както ни казва преданието, той е погребан в църквата „Въведение Богородично“ в квартал Вефа, който по византийско време се наричал Софракио, недалеч от акведукта на Валент. Гробът на императора бил „невидим и незначителен“, както предават хронистите. По-късно църквата е разрушена и на мястото е оформена градина. По-късно тук е открито аязмо и над него е издигнат храм. Днес там има традиция да се купуват малки ключета, с които се счита, че се отключват иконите и така се сбъдват желания. Когато желанието на даден човек се сбъдне, той трябва да се върне, да остави ключето отново в храма и да почерпи молещите се с нещо сладко. Това се случва на всяко първо число от месеца, като се чака около пет часа и повечето са турски граждани, но има и много българи, сърби, македонци и много други.
Маслото за кандилото над предполагаемия гроб на императора е горяло до 1923 г., а парите за маслото били давани от султанската хазна.
Друго предположение за императорския гроб е в бившия храм „Св. Теодора“, днес Гюл джамия. Има и други версии за мястото на гроба на последния ромейски василевс.
Фактът обаче, че в „църквата на първия ден“, както наричат днес храма „Въведение Богородично“ в квартал Вефа, и днес толкова много хора вярват, че желаниета им ще се сбъднат, означава, че все пак това място е особено важно. Вероятно именно тук наистина е гробът на Константин XI.
Някъде тук, в руйните на крепостната стена, вероятно е положено и тялото на Ана Нотарас – дъщеря на византийския адмирал Лукас Нотарас, който се опитва след гибелта на императора да стане нещо като васален управител на града.
Заставайки обаче пред стените на Константинопол, сякаш можем да чуем битката, ударите на оръдието на Орбан, виковете на източните рицари и писъка на зурните от еничарските части. Странно е, как не знаем гробовете на византийските василевси, освен вероятно на някои, които са православни светци и мощите им се търгуват повече от хилядотелие из европейските монархически дворове. 1123 години история на Византия, 94 императори и нито един официален гроб! В същото време в съвременен Истанбул е пълно със султански тюрбета-гробници и не само султански, но и на жените им, майките им, децата им. А Византия сякаш е забравена. Хората обаче помнят, а когато не помнтят си създават митове и пак вярват, защото само така Византия живее и след Византия.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент в София на вестник „България СЕГА“

>>>