КАК ИЗГЛЕЖДА ОТРАЗЕНАТА СВЕТЛИНА

Като светлина – чиста, всепроникваща, докосваща, преобразяваща. Всичко това витаеше в пространството в неделния ден в Център „Българика“, където се състоя премиерата, вече и в Чикаго, на книгата „Отразена светлина“ на Снежана Галчева.

Получи се! Наистина беше различно и вълнуващо. Да докоснеш светлината с мисъл, да я обрисуваш с думи, да я споделиш и тя да се разлее наоколо, докато потъне у всеки. Тогава идва онова вътрешно озарение, което топи всички прегради помежду ни. И ставаме едно, в обща хармония и общ пулс, пулсът на светлината. Пътувахме по лъчите й, попивахме думите на авторката за усещането й при интервютата с хората, всеки от които е отделен светещ свят и осветените следи от рецензираните книги, слушахме на живо историите на участниците в книгата на Снежана Галчева, които живеят в Чикаго и станахме съпричастни с всичко. Две от интервютата в книгата са с българи, живеещи тук.

С неподправен интерес научихме за дейността на Снежана Стоянова, която е сравнително отскоро в Чикаго, но е успяла да реализира със съпруга си бизнеса им от България вече и тук. Образователен бизнес, работа с деца, пригоден според местните изсквания, една комбинация между арт и спорт. Тя е и художник, завършила НХА, специалност текстил. Няма как да не присъства светлината при работа с деца и сътворяването на картини! Много емоционално бе приет и разказът на Стефка Чавдарова, която заедно със сестра си Антоанета Костова и цялата им фамилия започват бизнес на лютиери – изработват цигулки и други струнни инструменти и имат магазини „Classic Violins“ в Чикаго и предградията. Всички техни инструменти са ръчно изработени. Информацията ни поднесе Стефка, Антоанета в момента е в България. Но това, което чухме, беше като приказка от света на чудесата. Въпросите не спираха, приказката продължаваше. И светлината течеше като пълноводна река.

Представянето на авторите от Чикаго, включени в „Отразена светлина“ започна с видеото, изпратено от Михаил Цветански, който в момента също е в България. Гледахме го на екрана и слушахме с радост и вълнение думите му. Наистина успя да ни изненада и да пренесе светлината дори през един океан разстояние.

Снежана Галчева беше подготвила към всеки от присъстващите автори по един специфичен въпрос, изваден от произведението им, което е рецензирала. Получи се много задушевен разговор и светлината преливаше от единия към следващия и така до финала. Калина Томова („Рисунки върху пясъка“), Василен Васевски („Онова, което остава“), Елка Бърдарова („Всяка крачка е към теб…) и Наско Гелев („Нещата от живота“) споделиха нюанси от своя творчески свят и мястото на светлината в него, мисли за живота и времето, в което живеем, за българите и призванието им, за България и децата й, пръснати по света. Словото е светлина, която стига до другите. Нека продължаваме да носим факела на думите и да осветяваме пътя напред. Когато сме заедно, винаги става по-светло! Неусетно минаха часове. Събитието остана с отворена вратичка към следващото, където да пренесем въгленче и да го разпалим отново. До нови срещи и нека даваме път на светлината, която носи всеки от нас!
Откъс от откриването на събитието: „Поводът да бъдем тук заедно е… светлината. Колкото и странно да звучи. Колко пъти сме оставали насаме със себе си и… светлината.

Тази светлина, която е причина да го има това, което Е. Която в необятното нищо от черна празнота има смелостта и силата да пробие с лъча си и да даде път на проявлението. Да трансформира нищото в нещо, което да пожелае да прояви себе си. Знам, твърде философско е, но светлината заслужава да вложим малко усилие с надеждата да стигнем поне бегло до същността й. Защото точно тя е началото на всичко, което го има. В това число и на самите нас. Свързани чрез енергийните нишки, макар да не подозираме. Светлината има и друго свойство – да се отразява. Чрез нас, в другите. Ако пожелаем, ако й позволим да ни запълни дотолкова, че да светим. С душите си. С мислите си. Със същностите си. Дали можем? Разбира се, да. Такива мисли провокира у мен заглавието на книгата на Снежана Галчева – „ОТРАЗЕНА СВЕТЛИНА“. Усещането ми е, че това е провидяла у хората, с които е разговаряла при интервютата. Същото е доловила и в рецензираните книги – светлината, пречупена през личността на всеки автор. Вълнуващо е! Поне за мен. Да погледнеш на човека по този начин. Да усетиш пулса на вибрациите на отразената светлина. Да я събереш и почувстваш, да я погалиш и подредиш, след което да й отвориш път… към другите – да освети душите им. Светлината е жива, дори отразена. И поддържа живота, даже да не го осъзнаваме. Така е и с книгите, с музиката, с изобразителното изкуство, с танца,… с творчеството изобщо. Да осветяват и топлят, да ни пренасят в друг, магичен свят, роден от светлината на мисълта, изчистен от тъмните сенчести петна на ежедневието. Авторът на сборника „ОТРАЗЕНА СВЕТЛИНА“ Снежана Галчева е президент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салона за българска култура и духовност. И двете организации са регистрирани в Чикаго.“

Калина Томова – вицепрезидент на Салон за българска култура и духовност – Чикаго
за в. “България СЕГА”

>>>