Успоредните сенки на Сакар планина

Тракийските съкровища продължават да удивляват и учени, и туристи

Коничният менхир „Чучул камък“
Древната тракийска крепост Палеокастро с нейните слънбеви сивло и остри зъбери
Древната тракийска крепост Палеокастро с нейните слънбеви сивло и остри зъбери
Главанската крепост Балзена
Утробата при Главанската крепост Балзена

Където и да ходите в Сакар планина, едно чувство винаги ще ви преследва. Това е усещането, че някой се движи успоредно с вас, като сянка. Всяко дърво прилича на движеща се фигура, всеки храст, който помръдва в близост до пътеката, сякаш е някой човек, който прескача от място на място и върви успоредно с вас, по вашия път, където и да отивате. Първото ни усещане за това е още при срещата ни с първата крепост, или следи от крепост, на които се натъкваме в Сакар.
На около 2 километра южно от село Главан (община Гълъбово), върху билото на един от северните ридове на Сакар планина все още могат да се видят следи от масивни стари крепостни стени.
Главанската крепост Балзена привлича вниманието на историците със загадката за името и историческата си съдба още от края на XIX в. Оттогава са и първите по-подробни описания на крепостта, оставени от братя Шкорпил. Първият ѝ план я определя като римски или средновековен градеж. Според тях, яките укрепителни стени, подсилени от няколко кръгли кули, са свидетелство за значимостта на крепостта, за административните и отбранителните ѝ функции. Те предполагат, че тук се е намирала столицата на келтите – Тиле (Тилис).
Крепостта е издигната върху билото на силно издължен хълм с надморска височина 535 м, от който се открива широк изглед на юг и изток. Местоположението ѝ е стратегически избрано, тъй като е достъпна само по тесен път, пресичащ платото на дължина. Планът на крепостта е съобразен с особеностите на терена и е с форма на неправилен петоъгълник, чиито дълги стени са ориентирани според конфигурацията на платото в посока североизток-югозапад. Дължината ѝ е около 110 м, а най-голямата ширина – 44 м. Вътрешната площ на крепостта е около 6.5 дка.
Изключително интересни са запазените следи от обитателите на крепостта, някои от които наподобяват утроба, но в плосък вид, изобразена върху камък и изключително близка като визия до реалността.
Друго изключително интересно и дори магическо място, което може да се види наблизо е Палеокастро. Археологическият обект се намира на северните склонове на Сакар планина между град Тополовград и село Хлябово, на около 3 км западно от града.
Обектът е считан за скално светилище, посветено на Слънцето, като това е само работна хипотеза. Култовият му характер не е окончателно доказан. Скално-издълбаният паметник и крепостта са открити за българската археологическа наука отново от братя Херман и Карел Шкорпил, които публикуват описанието на археологическия обект още през 1888 г.
Обектът, приеман от археолози като светилище, носи името на древната тракийска крепост Палеокастро. В самата крепост се издигат високи скали, които образуват на върховете си верига от зъбери, обърнати с едната си дълга страна към изток. Поради това цялата източна дължина на скалистата верига изложена сутрин на лъчите на изгряващото слънце. По всички повърхности на тази страна са изработени над 150 дискове моделирани в скалите по хребета (т.нар „слънчеви дискове“ са многократно публикувани в научни трудове, посветени на мегалитните паметници, често интерпретирани като тракийски. Техният брой се определя от 140 до над 200 при диаметър на кръговете от 25 до 100 см. Някои от дисковете са изпъкнали и стърчат над повърхността на скалата с по 3 – 5 см., други са вдлъбнати на приблизително същият размер в дълбочина. Към края на скалата са моделирани и кръгове, които са означени с ямички в скалата. На места са групирани по два или три, наредени хоризонтално и вертикално. „Слънцата“ са издълбани както във висок, така и в нисък релеф. Могат да се видят и вписани един в друг дискове. Диаметърът им варира от 0.20 см. до 1 м. Всички дискове издълбани в скалата се огряват от утринното слънце.
Археолозите предполагат, че тракийският менхир Чучул камък е играел важна роля в култа към плодородието за населявалите този регион местни тракийски племена, които са изпълнявали сезонни ритуали около него. В по-късен период при Чучул камък са се провеждали народни събори. Според някои изследвания наименованието на обекта идва от „Чучукъ камък“ (като „чучукъ“ в превод от турски означава „момче“.
Българският археолог Георги Бончев публикува обекта през 1901 г., като споменава, че на място са съществували и други менхири, от които най-масивният е носел наименованието „Чучул камък“, който единствено е оцелял до наши дни.
Коничният менхир „Чучул камък“ представлява грубо оформена конусовидна колона с надземна височина 2,10 m и диаметър 1 m. Менхирът се свързва с ранно-тракийската култура, но предназначението му е неизяснено. Първоначално обектът се е намирал на около 4 m от сегашното си местонахождение и е бил с 0,60 m по-висок, но е преместен при строежа на пътя.
До средата на 1860-те години около менхира е правен събор на Димитровден, като на мястото местните жители са играели хората през постите от Заговезни до Великден.

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в. „България СЕГА“ в София

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!

предишна статияЦветът на Подбалкана
Следваща статияX Games 2024 Full Results
Венцислав Жеков - колумнист (в. "България СЕГА") Активен журналист с близо 30-годишен стаж в български и чуждестранни медии. Завършил е „История“ в СУ „Св. Кл. Охридски“ и е специализирал „История на Византия и балканските народи“. Автор е на няколко книги, стихосбирки, документални изследвания и брошури. Управлява два тематични информационни блога: http://vencijekov.blogspot.com/ и http://stoioivanov.blogspot.com/. Интересите му са в областта на историята, политиката, документалистиката, философията и езотериката.