Цветът на Подбалкана

В рамките на „Вазови празници – Сопот 2024“ на 5 юли се проведе „Цветът на Подбалкана“ – дефиле на народни носии от Карловския край. Събието се състоя в Етнографския и занаятчийски център „Сопотски еснафъ“ и предостави възможността отново да се докоснем до народния фолклор.

Вечерта бе слънчева, топла и мека… Лекият ветрец откъм Балкана нашепваше песните си, а ние, похапвайки прясна питка с чубрица, се потопихме във време оно: времето на Иван Вазов и „Под игото“, на Радиното училище и Дядо Стояновата воденица…, Девическия метох и освободителните борби, на повестта „Чичовци“, калдъръмените дворове, многобройните чешми… Нали знаем, че името на града идва от праславянската дума „сопотъ“, която означава „шумящ поток,“ „извор“…

Гостите, насядали под разперилите покриви на 200-годишните къщи, заобиколени от уханията на здравец и рози, чемшир и маргарити, с нетърпение очакваха откриването на празника.

Ето…, че народната музика огласи простора и оповести началото. Започна представянето на автентични народни носии от с. Климент, с. Войнягово, с. Дъбене и Културно-просветното дружество на каракачаните в Карлово. Последваха автентични песни и танци от участниците и интересните им разкази за фоклорните костюми.

Носиите от с. Климент

„Да се насладим на причудливи форми, пъстроцветно везмо, кадифени съзвучия, плетеници от знаци! Със затаен дъх раздиплихме красивите премени и свилени платна, и в тях съзерцавани втъкани багри. Климентската носия – свята като домашния олтар в топлото огнище, като щедрата земя и като дъхавата погача.

Според народната вяра в с. Климент преденето, тъкането, кроенето, шиенето, везането и всичко, свързано с климентската носия, трябва да започне в хубав ден и час – понеделник или четвъртък преди изгрев слънце, когато се пълни месечината.

Село Климент гордо се нарежда в разнообразието и пъстротата на тракийските носии. Красотата на климентската премяна изпълва погледа нашир и надлъж. Тя звучи и в звучните извивки на песните, и в медните звуци на житните класове, и на овчарската свирка. Разгръща изяществото на народното творчество, съхранило българския дух векове наред. „Хубави, напети и горди са.“ – казват за климентки.

Облеклото на нашите баби: сукман, обточен с кадифе и масленозелен гайтан – зелен като тучна поляна в полите на гордия Балкан. Черни чорапи, престилка с мънистени кръстчета, изтъкана от вълна, бяла платнена риза, върху раменете черен кафифен гислюк (елек). На главата с две забрадки. Долната забрадка, наречена „долница“, е предназначена да прибира косата на жената. Горната се спуска свободно и по нея се открояват щампата на цветя и крайците й, сплетени с цветни конци и конски косъм.

Косата е сплетена на две „витки“, оплетени с „конце“. Кръстът е опасан с цветен вълнен пояс с шевици и чапрази с красиви орнаменти. Черен шал, изплетен на една кука, наречен „наметало“, завършва красотата на този костюм, запазен от 1900-та година.“ – разказа г-н Мано Манов, кмет на с. Климент.

Народните носии от с. Войнягово

„За нас е чест и привилегия да покажем красотата на войняговските носии.

Това е момичешка носия. „Подявка“ й казваме във Войнягово. Момичето е облечено с фустанела. Обуто е с цървули, терлици и бели чорапи. С червен елек и прашка, която е направена от конци. С бяла кенарлия риза. На кръста има пояс.

Накитите са характерни за Войнягово. Това е гривна на ръката. Отпред има „сукари“ – това са герданите, както им казваме. На гушата има плетено мънистено колие. Забрадката е „дувале“, която се забражда по определен начин.

Характерното за войняговската носия са „пискюрлиите“. Те се правят като накити и са типични само за войняговската носия. Когато се забраждат момичетата (войняговки по принцип), се слагат две китки. Едната китка е по-голяма и се слага отдясно. По-малката китка се слага отляво. Характерно за войняговци е, че винаги, на всички участия, независимо къде ходим, играем и пеем с живи китки.“ – показваше и редеше с живописни думи г-жа Цонка Дамянова.

Народните носии от с. Дъбене

„Дъбене се намира на север от Средна гора, на юг от Стара планина. Там е минавал Римският път. Там е намерено едно от най-големите златни съкровища с 2300 елемента, които бяха открити при разкопки. А преди това, точно до селото, е намерено друго съкровище, което е било в гърне и са били стари римски монети.

В читалището в с. Дъбене имаме няколко колектива като колективът за автентични дъбенски песни и кукерският състав нямат почти никаква иновация, с изключение на изкуствените цветя, които някой път се използват при кукерите и зимата при бабите. Всичко останало е автентично.

Черната носия е от нашите баби. Казвам „баби“ като аз съм на 80 години, без две. Това значи, че тези носии са на над 100 години. Сукманът е чер с бели поли, с опашки. Забрадени са жените с „карманлийка кърпа“, която е бордо-червено, на жълти капки с дантела.

В момента нашият колектив е облечен с лятна носия. Лятната носия се състои от риза с бели ръкави с дантели, „нагръдки“, които са добре украсени около врата. От сукман, изтъкан в червено или тъй нареченото „вишнево“. Престилка – бродирана, задължително на тъй наречените „гюлчета“, върху кадифе е бродерията.

Над сукмана се запасва с прашка, която се плете от 7, 9 или 11 конеца. Някои прашки са пуснати свободно, а други са направени с топчета. След прашката имаме запасан бродиран колан, който не е от свекървите ни, а също от бабите… Той е върху тъкано домашно платно, бродиран с коприна и на него се поставят чапразите, както по днешному ги наричаме „пафти“. В Дъбене има 4 вида чапрази – 2 вида, които са булченски, едни момински и едни за „подявки“ – на току-що задомилата се мома. На гушата за украса са носили мънистени гердани, ковани огърлици от сребърни монети и сребърен синджир, а по-богатите са носили кован кордон от жълтици.

Върху сукмана е облечен „гислюк“ (елек), който е от кадифе и е правен в самото село. Тогава е имало жени, които са изработвали гислюците на ръка. Тези са автентични на повече от 100 години. Забраждането е с „дувале.“ Това е много фина кърпа, която от двата края има шарка и е – или с дантела, тъй нареченото „пике“, или е със „зарафлък“ (фина дантела с конски косъм), който е правен на игла. Жените са обути с бели чорапи и черни обувки.“ – представи г-жа Мария Обрейкова.

Носиите на каракачаните

„Започваме с женските носии, които са и по-пищни. Каракачанските носии биват много видове. Този вид носии, които виждате тук, се наричат „Константинополска носия“. Тоест, повече от 200 години ние сме част от българския народ, по независещи от нас обстоятелства дошли да живеем в България, станали приятели с българите, смесели се в смесени бракове, тъй като има една обединяваща черта – православното християнство. Православното християнство е това, което събира хората. То кара сърцата от всички народни да туптят в едно.

И така, започваме от кърпата, която се носи на главата. Тя се нарича „бона“. Тази „бона“ обикновено е без никакви ширити – за неомъжена млада жена, докато омъжените носят по два или три ширита. Сплитането на косата отпред е показвало дали жената е омъжена или е свободна. Ако има възел, то означава, че тя е омъжена. А когато няма възел, означава, че тя е свободна. Както в българските традиции, така и в нашата, жена с непокрита глава е било срамно да ходи – късно, до 60-те години на 20 век.

Долната риза е така нареченото „катасарки“ – идва от „сарка“ – „пазва“, което означава, че се слага точно върху пазвата. Следва другата риза, която е тук отдолу и се нарича „камсу“. Тя е дълга. Има отдолу плетена дантела на една кука. Горната вълнена дреха – основната, която се нарича „чамандан“, има джобове, всичко необходимо, се закопчава отвътре и към нея се прикача роклята, която е задължително плисирана и се нарича „фуста“. Отгоре има този пояс, който се нарича „зунари“ и върху него се слагат пафти. Нашите пафти са много големи и тежат над един килограм и половина, и са с кожени колани. Те се наричат „клизомата“. Или, ако буквално трябва да преведем на български, то е „нещо, което заключва“.

Върху носията е поставена кърпа в много осъвременен вид. Нарича се „лимовед“ – нещо, което се завързва на шията, без което е било срамно да се ходи. Имаме ръкави, които се наричат „маникя“. Те са направени от гайтани, ширити и сърма. Стигаме до ризата и до нейните ръкави. Тези ръкави са за госпожица, виждате как се различава бродерията. А тази бродерия е за омъжена жена. Тази бродерия показва… Знаете, че в Древна Елада съществуват два основни вида изкуство – Йонийско и Дорийско. Тази бродерия е типична за дорийския стил на изкуство. Някои от момичета имат „кюстеки“ – един накит от сребро или от мъниста, на който обикновено са закачвали едно джобно ножче. Освен че украсява носията, то е служило, за да помага на всяка жена да изпълнява домакинските си задължения.“ – разказваше увлекателно г-жа Анастасия Чолакова, председател на Културно-просветното дружество на каракачаните в град Карлово.

Носиите на старите българи

„Всяка част от българския народен костюм поотделно представлява едно завършено художествено произведение, което хармонично се съчетава с останалите. Според народните естетически принципи носията трябва да излъчва красота. „Дървото да облечем и то да стане хубаво.“ – из „Хубост за бъдни векове“, Лозинка Йорданова

Хорото

„Хорото е любимо място и за млади, и за стари. Мегданът е мястото, където старите хира се срещат с близки и приятели и споделят приказки за радост и мъка. А за младите е жадувано място, където се събират, за да се видят със своите другари. На хорото момъкът отправя любовни погледи и въздишки към любимата си, а тя му дарява свенливи погледи и китка цвете, приготвена за него. Хорото се вие всяка неделя и на всеки празник по три дни. От обед до късна вечер на мегдана се събира цялото село – стари и млади играят кръшни хора и пеят климентските песни.“ – из „Алманах на село Климент“, НЧ „Васил Левски – 1928 г.“, с. Климент

Заповядайте на „Вазовите празници“ следващата година, за да се потопите в атмосферата на родното, непреходното, нашето… За да съгледате хубостта на народните ни носии, да се хванете на хорото и си припомните творбите на Иван Вазов… Когато сме в Сопот, ние най-осезаемо „виждаме“ героите от книгите на Патриарха на българската литература, дочуваме планинските водопади, шепота на горите и „език свещен на моите деди“…

„Поклон на теб, природо, създанье необятно
на твоя свод лазурен, на твойто слънце златно,
на твойта вечна младост и вечна красота,
на всичко, що е в тебе божествено и тайно,
невидимо, кат бога, велико и безкрайно
и равно с вечността…“

„Към природата“, Иван Вазов

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!