ИЗБОРИ НА ЧЛЕН-КОРЕСПОНДЕНТИ И АКАДЕМИЦИ

Пак ли ще бъде забравено, че български принос в науката е значително
по-обективен оценъчен критерий, отколкото принос в българската наука?

„Ако поискат напълно да размажат, да стъпчат и унищожат човека, да
го накажат с най-ужасното наказание, от което и най-страшният убиец би
се разтреперил, то достатъчно е да придадат на работата му характер на
пълна безполезност и безсмислица“. – Ф. М. Достоевски, от „Записки от
Мъртвия дом”
Вече 34 години живеем в демокрация без меритокрация (не само) в
науката, образованието и културата (НОК). Подобно на Платон за управлението
на държавата, най-добрата форма за управление на НОК е „аристокрация на
заслуги“, както писах в „Звания без знания деформират образованието и
науката“ (Eurochicago.com, 30 март и 10 април 2021 г.).
На заседание на Централната избирателна комисия на БАН, състояло се на
7 март 2024 г., са приети критериите, които са в съответствие с Правилника за
избор на академици и член-кореспонденти.
Обаче те са описателни, тоест, посочени са важни наукометрични критерии,
като h-index, публикации и цитирания, но не са посочени техните количествени
параметри.
Publish or perish! („публикуваш или загиваш!“) – но не е само това!
Наукометричните показатели h-index и citation index са реалната оценка за
приноси в науката. h (Hirsch)-index оценява не само броя на публикациите, но и
тяхната значимост – учен има индекс h, ако има h публикации, като всяка една
от тях е цитирана поне h пъти (Hirsch JE . An index to quantify an individual’s
scientific research output. Proceedings of the National Academy of Sciences of
USA 2005;102 (46):16569-16572. DOI:10.1073/pnas.0507655102).
Преминалите успешно през такива квалификации могат да участват на
„олимпиадите“ на НОК, и някои от тях  – най-добрите – да станат доценти,
професори, член-кореспонденти или академици. Не може със скок на височина
163 сантиметра да участваш на олимпийските игри в Париж, така, както с
публикации в нереферирани научни списания (non–peer reviewed journals) – в
конкурси за член-кореспондент или академик в БАН. В БАНИ (Българска
академия на науките и изкуствата) и в New York Academy of Sciences може и
без скок.
Вероятно за всички науки в България се отнася така описаният пейзаж. Но
аз мога с увереност и достоверност да пиша само за съвременната българска
биомедицинска наука. През 1997 г. във вестник „Капитал“ бе публикувана
статията ми „Един американски професор не трябва да струва 1795
български”. Тогава обявените от БНБ валутни курсове за 12 септември 1997 г.
показваха, че един щатски долар струва 1795 български лева. Следователно,
когато един учен e номиниран за член-кореспондент или академик в БАН,
погледнете го в „огледалата на науката“ – библиографските платформи
Pubmed/Medline (USA National Library of Medicine), Scopus Elsevier, Clarivate Web
of Science и ще видите наукометричната му физиономия. Нека тези, които ще
гласуват на изборите, както и рецензентите, да използват тези „огледала на
науката“ при оценяването на номинираните (не само) в биомедицинските науки.
В знак на протест срещу комерсиализирането на изкуството, немският
художник Густав Мецгер през 1970-те в Лондон предлага Проект „1977–1980 –
години без изкуство“. Сега в България аз предлагам Проект „2025–2028 –
години без конкурси за член-кореспонденти и академици“.
И питам: Кога в „минималните изисквания за академични звания“ ще се
включи етичен индекс?, който да се изписва така: „По време на мандатите им
(и четири години след това) депутати, министри, ректори и зам.-
ректори на университети не се допускат до конкурси за доценти,
професори, член-кореспонденти и академици“.
Български принос в науката е значително по-обективен оценъчен
критерий, отколкото принос в българската наука
Тогава, защо  поне 4–5 академика и някои университети не се сещат да
номинират за академици или за член-кореспонденти наши световно известни
учени, които правят state-of-the-science (SOS) науки в едни от най-престижните
университети в Западна Европа, САЩ и Япония? Например,  член-кор. на БАН
проф. Михаил Давидов от Института по анатомия на Университета в Хамбург (а
сега БАН веднага обяви тъжната новина за смъртта на 19 юни 2024 г. на този
знаменит Учен и Човек *); проф. Димитър С. Димитров – National Cancer
Institute, National Institutes of Health, Frederick, Maryland, USA, един от водещите
учени в производство на антитела за лекуване на СПИН и COVID-19; проф.
Владимир Кефалов – физик, един от най-проспериращите изследователи на
ретината – Departments of Ophthalmology and Physiology and Biophysics,
California University Medical School, USA; проф. Крикор Дикранян  – Department
of Neuroscience, Washington University School of Medicine, St. Louis, MO, USA;
Проф. Антон Тончев – Ръководител на Катедра по анатомия и клетъчна
биология, Директор на Научноизследователски институт, Медицински
университет, Варна; проф. Николай Лазаров – ръководител на Катедра по
анатомия и хистология, Медицински университет, София; проф. Дойчин
Ангелов – Center for Anatomy, University of Cologne, Köln, Germany. И за учени
под 50 години:  д-р Данко Георгиев (44), който прави SOS невронауки в Япония,
САЩ и България – автор на монографията „Quantum Information and
Consciousness. A Gentle Introduction”, 2018, Imprint CRC Press, Boca Raton,
Florida, USA. Pages: 362. DOI:10.1201/97802037325, за която един известен
клетъчен невробиолог написа: „I loved the book! This book is not just interesting,
it is exciting. I have probably read every significant book in the field, and this is the
strongest and most convincing one yet. It is also one of the most comprehensive in
its explanations. I shall most certainly recommend the book to colleagues". –
Richard G. Petty, MD
Важнослов: Учителят каза: Докога така? (Magister dixit: Quousque eadem?). Докога
звания без знания!? Кога академиците на БАН и министрите на МОН ще отговорят най-
после на тези важни въпроси? Истинската академия е базирана на добродетели и
професионализъм (virtue-based professionalism), тя е състояние на разум и иновации.
Иначе, БАН  ще продължават да  бъдат „фабрики за звания“ (degree factories) без
знания. Ще продължава деформацията на НОК, държавата ни ще е НОКаутирана.
___________________________________________
* Може да прочетете статията „Награди, наградители и наградени. Защо хората
най-много ги хвалят предсмъртно или следсмъртно“, публикувана във вестник „168
часа“, 28 май – 3 юни 2020.

Д-р Георги Чалдъков
за в. “България СЕГА”

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!