Българските народни носии – хубост и любороден огън

Елешница е малко селце, сгушено в Разложката котловина между полите на Родопите, Рила и Пирин. Боровите, дъбовите и буковите гори даряват тук щедро своята зеленина, а лековитите  минерални извори привличат все повече почитатели.
Решихме и ние да се потопим в разкоша на уютното планинско селце като поводът бе да присъстваме на ревю-спектакъла „Непреходна вечност“. Събитието се проведе на 22 юни 2024 г. под патронажа на Министерството на културата, с подкрепата на Община Разлог, Кметство Елешница, Народно  читалище „Западнородопски лъч 1906 г.“, „Рашев и КО“ ЕООД и проф. Любомир Пенев.
Прекрасният сценарий, декорите, светлинните ефекти, сцената, подборът на изпълнителите – всичко това  беше заслуга на хореографа и танцьор – г-н Мартин Влахов. „Да знаеш, майчо, да знаеш…“ и красивият глас на Нели Андреева и хор „Нуша“, гайдата на г-н Радослав Петаков, танцовите състави „Илиопол“, центърът за танци „Влахов“, фоклорната група „Пирински гриваци“ и вокалният състав „Езерец“ завладяха огромната публика. Мелодиите отекваха в простора и в меката лятна вечер се явяваха  магически пейзаж за представянето на 73  български носии от края на 19 и началото на 20 век, съхранявани в частни колекции.
Впечатляващото събитие бе открито от кмета на селото – г-н Владимир Фръндев. Той сърдечно приветства гостите и заяви желанието фолклорният празник да се превърне в традиция като всяка година в Елешница да се събират колекционери на български народни носии.
Уникалният спектакъл започна с песента „Лале ли си, зюмбюл ли си“, след което запристъпяха на подиума млади момичета, жени, мъже, облечени в старинни носии. Приказна гледка… Спираща дъха… Багри и ярки шевици, престилки с тежки монети, пафти и сърмени сукмани, каброзлии чорапи, алени пояси, овчи калпаци и още много, което не могат да кажат думите.
Празникът бе закрит с думи на председателя на Народното читалище „Западнородопски лъч 1906“ – г-н Атанас Толин. Последваха заря, песни, танци, бурни аплодисменти.
С пленяващия ревю-спектакъл „Непреходна вечност“ направихме приказна разходка в миналото. Вдишвахме изваяното от златните ръце на нашите баби. Докосвахме накитите, измайсторени от силните ръце на дядовците ни… Всички те наричали за здраве, късмет, рожби, берекет…
Предлагам ви с тези снимки от спектакъла в село Елешница и думите на специалистите-етнографи да се насладим  отново на българските народни носии. Да научим още повече за тях, да се замислим по-дълбоко, да се усмихнем по-широко, да загребем с пълни шепи от НАШЕТО БЪЛГАРСКО…, от НАШЕТО РОДНО…!
***
БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ НОСИИ
„Българските народни носии съставляват един от значителните по съдържание дялове на българската материална култура и представляват верен веществен израз на многостранния народен живот. Стройните по форма облекла, украсени с разновидни по очертания и чудни по багри орнаменти, плод на съвършена тъканна и везбена техника, създавани през вековете от българския народ, са едни от най-тясно свързаните с живота на народа елементи на народната култура.“ „В недалечното минало облеклото е било едно от главните веществени блага на българина. Притежанието на хубаво облекло е било едно от условията за неговото щастие. В народните песни дори народният певец е дал израз на стремежа у българина към хубаво облекло и същественото място, което заема в неговия живот.“ „Много векове българските носии са били един от главните обекти, обгръщани от пламъка на вдъхновението за художествено творчество у българите.“ – из „Български народни носии и шевици“, Мария Велева
„При изработване и украсяване на народното облекло винаги господства традицията. Съществува неписана система от норми, която определя и най-малките подробности от облеклото, които отделният човек носи в зависимост от своя статус – религиозен, социално-класов, регионален, локален и т.н. Моделът на традиционното облекло и знанието как и кога трябва да се облича всеки – старец, мома, дете, са основна част от възпитанието и образованието на всеки член на традиционния колектив. Те са даденост от предците и не подлежат на съмнение.“ – из „Магията на българската народна носия“, Ирина Витлянова
ШЕВИЦИТЕ 
„Най-ценни художествени постижения българинът е проявил по шевиците, тъканите, плетките. Българката, главната майсторка, твори шевиците със сръчност, равна на сръчността, с която грамотният пише.“ „Изплетените с игла копринени „кенета“ по пазвените разрези и ръбове на женските ризи в Копривщица, Панагюрище, по краищата на забрадките, цветните съединителни дантели по престилките и сукманите в Сливенско, Котленско сочат голямото майсторство и тънък художествен усет, какъвто художниците проявяват при творението на миниатюри. С тънкия конец върху твърдата основа от конски косъм търпеливата българка е редила бримка след бримка, за да претвори в дантелена ивичка цветята, които никнат в нейната градина, песнопейните птички, празничното хоро.“ – из „Български народни носии и шевици“, Мария Велева
РИЗАТА
„Ризата е най-старинната и неотменна част от традиционната носия. Някога тя е изпълнявала ролята на горна дреха. Постепенно съставът на костюма се увеличава и от горна, ризата се превръща в долна дреха. Във връзка с това за старинността на облеклото се съди по съставните му части – колкото по-малко са те и колкото повече се вижда ризата, толкова по-старинна е формата на носията.“ – из „Свещената дреха“, РИМ-Търговище
ПРЕСТИЛКАТА
„Престилката като най-представителен елемент от женското облекло се среща в такова многообразие, че човек би се затруднил, ако трябва да избира най-красивата. От ярко червени със стилизирани растителни орнаменти от Северозападна България, до малиненочервените с бели геометризирани  орнаменти от Сливенско те са необхватни в своята непреходна хубост. В багрените съчетания всеки край на страната е изявил своя идеал за красота. С особена яркост и богати орнаменти са били престилките на момите за женене и невестите в първите две-три години след женитбата. В този кратък период на носене те са били своеобразен отличителен знак. А после се предавали на дъщери и внуци като реликва с дълбоко символично значение.“ – из „Хубост за бъдни векове“, Лозинка Йорданова
ЧОРАПИТЕ
„А ако на празник на мегдана впериш очи в краката на момите и невестите, когато ситнят хорото, ще те грабнат веселите шарки по чорапите. Какво ли не са нашарили моминските пъргави пръсти – лалета, карамфили и рози, перуники, букети – сякаш цветната градина, цъфнала напролет, е излязла на мегдана.“ – из „Хубост за бъдни векове“, Лозинка Йорданова
Мома Яница
Раснала девойка, мома пораснала.
Със тънка снага, с китна премяна, румена, засмяна.
Момче я хареса, хареса, бендиса
и се полуди и се зачуди как да я излъже.
Хей, хей, хубавица, хей, бре гълъбица, мома Яница.
Кой ще се намери сърце да спечели на мома Яница?
Хей, хей хубавица, хей, бре, гълъбица, мома Яница.
Кой ще се намери хубост да премери, мома да спечели?
Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Снимки: д-р Ваня Велкова, личен архив

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!