Държавата на духа

„Ето, възсия за нас, христолюбци, светозарната памет, на нашия преблажен отец Кирил, новия апостол и учител на всички страни, който с благоверие и красота просия над земята като слънце, за да осветява целия свят със зарите на трибезначалното Божество.
Божията премъдрост си съзида храм в сърцето му, а на езика му като на херувим непрестанно почиваше Светият Дух, що разпределя даровете според количеството на вярата, както е казал апостол Павел: „На всеки от нас Благодатта е по мерилото на Христовото даруване.“ Защото Господ рече: „Който ме обича, и Аз ще го обикна, и Сам ще му се явя, ще си направя в него обител и ще Ми бъде като Син, а Аз ще съм му като Баща.“
Такава татковина търсеше нашият преблажен отец и учител, изостави всяка житейска съблазън, дом и богатство, баща и майка, братя и сестри. От младини той беше чист като ангел, странеше от житейските наслади и ги избягваше, а прекарваше все в песни, псалми и духовни поучения, за да следва пътя, по който да се възкачи на небето. И затова се изля в устните му Божията благодат
Затова облажавам твоите устни, о блажени отче Кириле, чрез които за устните ми бликна сладостта на Духа.
Облажавам многогласния ти език, чрез който изгря за народа ми зарята на трибезначалното Божество и прогони греховния мрак.
Облажавам препочитаните ти ръце, от които за моя народ слезе облакът на богопознанието, що напоява с боготечна роса изгорелите от духовна суша наши сърца.“ – „Слова и служби“, Свети Климент Охридски, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2008

„Потребно е накратко да споменем за свети Кирил и Методий, в кое време съставили буквите и книгите на славянски език.
Кирил и Методий живели във времето на цар Михаил Иконоборец. Родили се в град Солун от баща по име Лъв, високопоставен, богат и добродетелен човек. Свети Методий станал славянски или български войвода и научил славянския език. След десет години оставил военната служба и приел монашески чин. Свети Кирил бил по-млад Методиев брат, после учил философия в Цариград заедно с малкия цар Михаил, Теофилов син, и бил отличен и славен философ в Цариград. По съвета на своя брат Методий оставил света, приел и той монашески чин и водил свет живот.
Свети Кирил постил 40 дни, съставил 38 букви и съчинил писмо на славянски език. Най-напред написали евангелието на Йоана „В началото бе словото“ и го показали на царя и на другите, и на патриарх Игнатий. И те много похвалили това и им казали да учат българите и славяните на техния език и да превеждат от гръцките книги на славянски. И те отишли в Охрид при архиепископ Климент. Той бил родом българин, но четял на гръцки. И там се събрали петима философи от българския род, знаели елинските премъдрости и писанието. Климент, Сава, Наум, Еразъм, Ангелария – това са всичките свети пет мъже на българския народ, и така с Кирил и Методия станали седем учители, изкусни и премъдри. Така събирали избрани и прави думи от българите, от сърбите, от русите, от московите, от словените, от леховете. Много време събирали думи от тия народи, докато съставили псалтира, евангелието и други книги. Предали ги първо на българите и книгите били наречени български, както и досега гърците знаят това. Целият народ и четиримата патриарси, Ерусалим, Синая, Света гора – всички говорят болгарска или воргарска книга, а не сербска или словенска.
Така от целия славянски род най-напред българите получили славянски букви, книги и свето кръщение.
Така българите по-рано от всички славянски народи приели православието, по-рано имали свой патриарх и цар и започнали да четат на своя език.“ – из „История славянобългарска“, Паисий Хилендарски, 1762 г.

„Основатели на словянска-българска книжнина. –
Кирилъ, светски Константинъ философъ, и братъ му Методи, родени въ Солунъ, презъ първата половина отъ IX векъ, сл. Хр., се величаятъ во свидьтелствата на устното и на книжевното предание, че са първи „преложили“ по словянска речь свещените книги.
Свръхъ това Кирилъ се величае още и по преднина, че „сътворилъ“ словянското писмо (азбуке). Така тия два „самобрата“ отъ бройната челядъ на единъ византийски военачалникъ Лъвъ са основатели на словянска книжнина. И понеже словяните, по чиято речь и зарадъ които е била първично основана тая книжнина, са отъ племето на българския клонъ отъ голямата челядъ словянска, Кирилъ и Методи са родоначалници на българската книжнина.
За успеха на делото си, като учители, Кирилъ и Методи поведоха по себе си вече отъ понапрежъ подготвени ученици. Поради това дело те ходиха дори въ Римъ, прозовани за обяснение отъ папа Адрианъ II, който похвали делото и го одобри. Въ Римъ се помина Кирилъ, 42-годишенъ, на 14. февруари 869. г., като се бе там покалугерилъ подъ това име.
Въ Панония и Моравия се завъдиха около Кирила и Методия още ученици. Следъ Кириловата смъртъ остана Методи, като епископъ и после архиепископъ Моравски, да ръководи бележитото дело на словянско-християнско слово въ църковна служба и въ книга между моравските и панонските словяни. Делото цъвтъ до смъртьта на Методия, 6. априлъ 885. г. Отъ тогава се вдигна противъ него яростно гонение отъ страна на местно духовенство латинско-немско и на политика западно-римска. На тая политика се бе подалъ и приемникътъ на Ростислава моравски, князъ Светопълкъ, при когото се случи Методиевата смъртъ.
Оная кирилометодиевска книжнина, която се разви въ българските земи подиръ византийско-словянската и подиръ моравско-словянската, е същинска книжнина българско-словянска.
Българо-словянската книга, първа приготвена за християнска поука и за богослужение по словянска речъ, бъде възприета и отъ русите, за да им служи подиръ покръщането.
Културно значение на българските словяни. – Презъ всички тия последици и въздействия отъ делото на Кирила и Методия българският народъ притежава въ историята определено културно значение за сърбохърватите, за чесите и словенците, за русите и ромънитъ; защото на негови предци езикът се яви пръвъ во словянска писменость, и защото съ тая българско-словянска писменостъ бе даденъ у речените народи тласъкъ за тяхна писменостъ домашна.“ – из „Любовь за родна речь“, Александър Теодоров-Балан, 2008 г.

„В 893 г. цар Борис I макар и вече предал короната на сина си Симеон решава, че има достатъчно свещеници и книги, за да предприеме съдбоносния ход.
Той свиква Народен събор – аристократичния парламент на България, събиран веднъж на няколкодесетки години, за да решава само фундаментални за бъдещето на държавата и нацията въпроси. Съборът естествено е под пълния контрол на царете Борис I и Симеон и взема решение – в българските църкви да се служи само на българския говорим народен език.
Ражда се една нова европейска цивилизация. Цивилизация, базирана на идеологията на християнството, на християнските принципи, норми и морал, но изповядвани на свой роден език.“ – из „Българската християнска цивилизация“, Божидар Димитров, 2009 г.

„С интуицията на европейски държавник княз Борис I схваща, че в неговата епоха културата и християнството вървят ръка за ръка.
Има исторически сведения, че още през 881-882 г. князът се запознава с делото на създателите на славянската писменост и книжнина – Кирил и Методий. На път за Цариград Методий и неговите ученици се срещат с Борис и в един съхранен документ по този повод се казва: „Освен това великият Методий непрекъснато дарявал с благодеянията на словото си и българския княз Бирис…, когото по-рано бил направил свое духовно чедо.“
Привлечен от идеята за налагането на славянския език в богослужението и за развитието на славянската книжнина, българският владетел „жадувал за такива мъже“ като солунските братя и техните сподвижници. По-късно княз Борис гостоприемно посреща учениците на Кирил и Методий, които служат на святото дело и с кръста, и с перото си чрез създадената от двамата братя глаголическа азбука. Подкрепяни от владетеля, Климент и Наум изграждат две средища за обучение и за книжовна дейност в Плиска и в Кутмичевица (Македония). Тук след покръстването славянският език окончателно се налага като средство за духовно общуване. Едва ли е случайно, че тъкмо България става първият олтар на славянската писменост, просвета и култура.
За княз Борис I по-късно старобългарският писател Константин Преславски ще напише: „Не толкова с телесните си очи желаел да прогледне, колкото с духовните, за да види истинската същност.“ – из „Владетели на България“, Милчо Лалков, 1995 г.

„Едно от най-значителните събития в историята на евангелизацията е несъмнено мисията на Солунските братя – светите Кирил и Методий.
Те са апостоли на славяните, донасят им Евангелието, а същевременно полагат основите на родните славянски култури. Всички славянски народи в известна степен им дължат своя книжовен език и езика на богослужението.“ – Папа Йоан Павел II, октомври 1993 г.

„На 31 декември 1980 г. папа Йоан Павел II обявява Св. св. Кирил и Методий за покровители на Европа…“ – из „Символите на България“, Таня Николова, 2014 г.

„Културата не е само богатство на един народ. Тя е съкровище за цялото човечество.
Кирил и Методий, създадената от тях и разпространена от техните ученици писменост има значение за целия свят, понеже те дадоха възможност на всички славяни да бъдат братя с приемането на християнството.“ – проф. Винченцо Диаманте, Италия

„Създаването на старобългарската писменост представлява принос в общочовешкото развитие.
Кирил и Методий създават азбука, която отразява фонетично говоримия език върху основата на старогръцката и латинската азбука. Днес тази азбука ползват народи, които населяват една пета част от земното кълбо.“ – Рафаел де Касио, Мексико

„Първоначалното название на Стария континент се отнася за земите около Босфора и Дарданелите.
По тази причина ние, западноевропейците, а не вие, българите, следва да казваме „Отиваме в Европа“. – Монсиньор Алберт Раух, Германия
Из „За буквите“ – Кирило Методиевски вестник, май 2011 г.

„И тогава аз си помислих, че ако в България не винаги е имало държава външна, то винаги е имало държава вътрешна. Съществувала е държава на Духа. У мен се оформи този термин – държава на Духа.
България е поне на 6000 години, има много доказателства за това. Плътта на Българската държава създаде Аспарух, нейният дух – Кирил и Методи. И чуждите завоеватели не можаха да победят тази държава на духа, защото в защита на българския народ стояха езикът, писмеността и културата.
Българската държава на Духа се простира от Балтийско море до Тихия океан и от Северния ледовит океан до Индийския.
Вие сте най-древната от съществуващите днес културни нации и то не само в Европа, но и в света. Миналото погълна античността, древния Рим, Гърция и т.н., но България остана като жива отломка от древната европейска култура, най-древната отломка. И затова трябва да я съхраним, та днешна България да не бъде само последна отломка от миналото, но и първата от бъдещето – първата култура, която ще прекрачи в третото хилядолетие и ще понесе културата към бъдещето.” – академик Дмитрий Лихачов – световноизвестен руски учен, признат от над 10 академии на науките в света

„Светлият празник на нашата просвета и култура и на славянската писменост отново ни събира, за да изразим вечна благодарност и признателност към светите братя Кирил и Методий, които в съдбовни за народа ни дни и години изнамериха азбука и положиха началото на писменост, пребъдваща и до днес и определяща духовния и културен облик на православна България.
Свеждаме глави пред светлите им образи, като отдаваме синовна почит към тях и тяхното духовно-просветно и църковно-строително дело, което пребъдва и сега, радвайки се на Божията благодатна помощ и на вековна приемственост, която продължава и днес, в плодовете от благословения труд на всички неуморни дейци на българската и славянска писменост и култура” – Из Обръщение по повод 24 май на Негово светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Неофит в храма „Св. Александър Невски“, София, 2020 г.

***

24 май е денят на Светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската писменост.

24 май е празник на българските училища – тези светилища, даряващи знания и българско самосъзнание.

24 май е празник на учениците и учителите – градящи идентичност, възпитаващи поколения, озарени от знания и духовност.

Дни като 24-ти май ни задължават да знаем и помним историята си, да обичаме и милеем за Родината и Държавата си.

Светлият 24 май ни задължава да бъдем достойни и смели, дава ни крила да бъдем творци и без никакви колебания да създаваме за Род и Родина.

Наследили сме „ДЪРЖАВАТА НА ДУХА“. Длъжни сме да я съхраним и предадем на идните поколения. Имаме примера на хилядите бележити българи в НАШАТА ДРЕВНА ИСТОРИЯ.

„В НАЧАЛОТО БЕ СЛОВОТО.“

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!

Д-р Ваня Велкова,
инициатор, основател, първи директор и първи учител на Българското училище в Хамбург (2000-2010 г.),
един от инициаторите и основателите на Асоциацията на българските училища в чужбина през 2007 г.,
„Българка на годината“ – 2016 г.

За в. „България СЕГА“ 

>>>