ДИСТОПИЯ: РАЗГОВОРЪТ ЧОВЕК–ПРИРОДА E НАРУШЕН

Yo soy yo y mi circunstancia – Аз съм аз и заобикалящата ме среда*.

José Ortega y Gasset, Meditaciones del Quijote, 1914

*На езика на съвременната биомедицина това може да бъде изразено чрез концепцията за експозома, описана в статията: Frühbeck G, Chaldakov GN. Would-be-worlds of adipobiology in the exposome of globesity. Adipobiology 2012; 4:107-110. Както и от „Душата тежи толкова, колкото тежат спомените на душата“ на Антонио Гомес Руфо, „претеглени“ в книгата му „Душата на рибата“.

Глобалното затопляне и глобалните войните са в голяма степен резултат на съвременния ледников период на човешкия и политически морал.
Какво е лечението? – всекидневно, като молитва, прочитане на поне един от уроците на Саул-Маската – „Перуанският евреин, който стана индианец”, описан в „Разказвачът“ на Марио Варгас Льоса:
„Най-важното за тях е самообладанието. Изблиците на страст трябва да се сдържат, защото съществува съдбоносно съответствие между духа на човека и този на природата и всяко бурно сътресение у човека води до гибел и в природата. Избухването на някой човек може да стане причина да се покачи нивото на реката, а заради убийство селото може да изгори от светкавица”.
Философията на Саул ни учи, че крайният резултат на дадено природно събитие зависи от Човека – напомня ми за ефекта на Едуард Лоренц и … на Рей Бредбъри: размахването на крилата на пеперуда (във Вашингтон) причинява (торнадо в София и … променя резултати от парламентарните избори). Защото Природата има рецептори за поведението на Човека (и на пеперудите). Казано с „разказа“ на Сократ, това е енкрация („власт в и над себе си“) – самообладание.
На 22 април се случват две знаменателни събития:
⦁ Преди повече от 50 години млади американци се събират на един от
площадите в Ню Йорк и алармират за екологичните рискове за здравето на общата ни къща (от гръцки екос, οἶκος – къща, logos, λογία – изследване, наука). На 15 април 2009 г. ООН определя 22 април за Международен ден на Майката Земя. Същата година Денят на Земята се провежда в повече от 100 страни, от повече от 200 милиона земляни (Earthicans). „България се включва в отбелязването му през 1993 г.“ – пише в българската Wikipedia, което е неточно. Първото честване на  Ден на Земята се проведе на 22 април 1990 г. във Варна, организирано от варненското “Дружество на приятели на САЩ в България“. Денят на Земята цели да напомни за отговорността на всеки от нас – и на политици и бизнесмени – да култивира климатична култура и етика. Защото милиарди земляни са изложени на коктейл от замърсители в околната среда, в която живеят и работят. Например, излагането (експозирането* ) на прекомерна топлина, UV радиация, пестициди, токсични метали, микробиота, вируси, петрол**, пластмаси и много други „чужди за живота фактори“, обобщено наричани „ксенобиотици“. Хулигански извърлени във въздуха, водата и сушата са най-голямите екологични бомби, причиняващи болести на земляните и Земята. Следователно, експозомният подход подчертава необходимостта от биомониторинг на ксенобиотици в човешкото тяло (особено в мастната тъкан, където най-много се натрупват ксенобиотици).
* Оттук идва биомедицинският термин „експозом“, за който сме писали в цитараната статия, спомената при нейното мото. ** Думата „петрол“ буквално означава „масло от скали“ – от латински petra – „скала“, гръцки petra – „камък“.
Темата на Деня на Земята-2024 е „Планета versus пластмаса“. Тя призовава към колективни действия за детоксикиране на Земята от пластмасовите отрови. Защото всичко това става опасно, твърде опасно: микропластмаси (мънички, 0.2 микрометра/200 nm фрагменти от разрушена пластмаса) са установени в човешкия мозък, панкреас, плацента и други органи, както и в атеросклеротични плаки и ракова тъкан (Kumar R, Manna C, Padha S, et al. Micro(nano)plastics pollution and human health: How plastics can induce carcinogenesis to humans? Chemosphere 2022; 298:134267. doi: 10.1016/j.chemosphere.2022.134267).
Planet versus Plastics призовава да разпространяваме информацията за риска за здравето от пластмасите. Нека заедно изградим Земя без пластмаса за нашите деца и внуци и за бъдещите поколения!
Накратко, сега SOS (Save Our Souls) означава SOC (Save Our Climate) чрез SoS (State-of-the-Science и State-of-the-Soul). Нашият колумбийски студент, сега Dr Diego Gentil Munоz, един най-добрите ортопеди в Колумбия, ми изпрати призива „Да спасим Земята“*:

* Продължението на този призив е в колумбийско метафоричен стил: „Защото тя е единствената планета, където има бира“.
NB: От 1993 г. Националният музей (Earth and Man National Museum) организира международни изяви, посветени на Земята и нейните Хора. Целта е да се стимулира създаването на съвременна хуманистична и терацентрична* ценностна система. Например, Международният конкурс за инструменталисти и композитори “Музиката и Земята” вече има 32 издания.
*Terra – Земя, в древноримската митология Terra е Богиня на Земята. Съответно, „терацентрича“ означава „насочена, центрирана към Земята“. Желателно е да не се греши с „тератоцентричана“ или „тератогенна“, защото  teras, teratos означава „уротство“, съответно „тератология“ е раздел на медицинската генетика за вродени малформации на човешкия и политическия организъм.

2. На 22 април, преди 115 години, е родена Рита Леви-Монталчини (1909–2012). През 1951 г. във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, Мисури, тя открива растежен фактор за нерви (nerve growth factor – NGF). И 35 години след това стана носител на Нобелова награда-1986 г. за медицина за нейната Еureka на NGF – първият открит клетъчен растежен фактор, протеин, който поддържа живота и стимулира функциите на определени популации от нервни клетки.

10 декември 1986 г., Стокхолм: шведският крал Карл XVI Густав връчва Нобеловата награда на Рита Леви-Монталчини. Фотография е от личния архив на автора.

По­късно, в  нейната книга, озаглавена „The saga of the nerve growth factor”, Рита Леви­Монталчини описа как „да
предскажеш непредсказуемото”: От тумор на мишки, присаден на кокоши ембриони,през змийска отрова и слюнни жлези на мишки да откриеш биомо-лекула, която стимулира растежа и живота на нервни клетки, е блестящ пример за евристика. От тогава досега са отрити повече от 50 клетъчни растежни фактора. Всички те имат съществена роля за поддържане на човешкото здраве. Съответно, нарушеното фунциониране на един или друг клетъчен растежен фактор води до невродегенеративни, сърдечнометаболитни, ракови и други болести (Aloe L, Chaldakov GN. The multiple life of nerve growth factor: Tribute to Rita Levi­Montalcini. Balkan Med J 2013; 30:4-7. doi: 10.5152/balkanmedj.2013.003).

Д-р Георги Чалдъков
за в. “България СЕГА”
снимка: PB

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!