ПО ДУХОВНИТЕ ПЪТЕКИ НА ВРЕМЕТО

Проф. д-р Александър Илиев е име, добре познато в артистичните среди, историко-антропологическите изследвания, в сферата на духовните практики и източната медицина (ученик е на личния лекар на Далай Лама). Научен ръководител на интердисциплинарната експедиция „Българи – прародина“, провеждана под егидата на БАН и Български държавен архив. През 1979 г. завършва ВМЕИ (Технически университет), специалност „Изчислителна техника“, а по-късно ВИТИЗ „Кр.Сарафов“ (НАТФИЗ), специалност „Режисура за драматичен театър“ и Университет на Театъра на нациите – Барселона, Испания. Специализирал е по системата на Станиславски при проф. Мария Кнебел и проф. Георгий Товстоногов (1980-1985). Изучавал бойни изкуства, йога, класическа пантомима, изящни и приложни изкуства и др. Роден е в София, България, но определено може да се каже, че пространството на географските очертания са тесни за неговия дух. Защото идва от необята на Космоса. Само така можем да си обясним всичко онова, което проф. Александър Илиев носи като познание и което успява да предаде и на другите – чрез лекции, обучения, преподавателска дейност, авторски книги и филми и още много други неща. Владее перфектно няколко езика, ползва повече от 15 в работата си, която е по всички точки на Планетата. В момента е преповадател в НАТФИЗ „Кр.Сарафов“, в ПУ „Паисий Хилендарски“ и Карнеги Мелън, САЩ, по актьорско майсторство, режисура и още 14 други дисциплини, свързани с театъра, телевизията, киното, антропологията и естетиката. Автор е на нашумелите книги „Буда Лечител“, „Българите и п-в Хиндустан“, „Духът на Хималаите“ и още 26 научни издания.

Това е една малка част от Вселената от познания, която носи човекът, естетът и духовният учител Александър Илиев. Имах удоволствието да се срещна с него тук в Чикаго и да разговаряме за книгите му, които той представи в център „Малката България“. Благодаря на проф. Илиев, че въпреки натоварената си програма, ми отдели от времето си да бъде мой събеседник, специално за изданието на в-к „България СЕГА“.

С.Г.:Здравейте проф. Илиев, свързани сте дълбоко с изкуството, с източната философия и духовните практики, но част от вас се завръща и към корените на праотците ни, към далечната прародина на българите. Какво е общото между всичко това, на което сте посветили живота си?
А.И.: Самата дума „човек“ е абстрактно понятие. Тя обозначава всички хора на земята, живели някога, съществуващи сега и децата на бъдещето. Не познавам съзнателно човешко същество, което да не иска да знае истината за това откъде идваме, накъде отиваме, какъв е смисълът на живота. Всеки от нас има разностранни интереси и изключително любопитство към нещата, които са нови за него. В моя живот разбрах отрано, че само любопитството не е достатъчно, за да бъдеш откривател. Иска се постоянство, търпение, учене и намиране на общия знаменател. Именно той свързва изкуството, източната философия, духовните практики и ни води към корените на човечеството, в частност и на българите.

С.Г.: Преподавате актьорско майсторство, правите филмови продукции, участвате в научни експедиции, пишете книги, композирате… Къде във всичко това оставяте най-много от себе си?
А.И.: Навсякъде. Когато човек се потопи в реката и плува добре, той се чувства като риба във вода. Ако се научи да се катери професионално, планината става негов дом. Когато положи усилия и преодолее страховете си, полита с парапланер и въздушните течения го носят в желаната от него посока. Така се случи още от ранното ми детство. Започнах да посещавам различни кръжоци, които ми дадоха основа в разбирането на много, диаметрално противоположни човешки умения. В края на краищата аз съм събирателното за всички тях, аз ги правя, аз ги мога, аз ги усвоих, аз ги ползвам. Така стана и с езиците. Говоря свободно 21 езика, просто защото не искам да бъда чужденец в държавите, които изследвам. Мои колеги антрополози владеят над 40 езика. Ще попитате как? Със система. Прилагана системно, тя систематично ни води до резултати. Тогава се чувствам като гражданин на света. Разбирам хората срещу мен и те ме разбират. В това е силата.

С.Г.: Приели сте източната философия като свое дълбоко убеждение. Как силата на мисълта може да изцелява и да променя живота на хората към по-добро?
А.И.: Буда казва, че ние сме това, което мислим. Ако решим да помагаме на хората, това и ще правим. Ако по някаква логика променим идеята си и се заемем с кражби, това ще бъде и битието ни. Материалистичният възглед за света твърди, че „битието определя съзнанието“. Това е така, защото живелият в пещера не може да съзнава онова, до което е достигнал ученият в библиотеката. И обратното – ученият е напълно бос при оцеляването в пещерни условия. Става дума за практически и интелектуален ум. Затова е вярно и обратното: „съзнанието създава битието“. Прост пример – Васил Левски, кумирът на българския народ, е роден в границата на Османската империя и е считал себе си и събратята си за роби. Но той не е формирал в себе си робска психика, а е участвал в организирани бунтове срещу поробителите. Нещо повече – той е създал стройна организация, стратегия, национална кауза. Главата на „роба“ Васил Иванов Кунчев го е превърнала в Левски, Апостола, в Джингиби (като дух – от турски). Ето как духът, умът и интелектът наистина животворят. Ще завърша с думите на Левски, достойни за източната философия: „Времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме“. Това казва 23 годишният Васил на своя войвода Панайот Хитов.

С.Г.: Страхът е най-големия враг на човека, който разрушава психичното му здраве. Как да се преодолее той чрез познанието на източната философия?
А.И.: Всеки страх има своя причина. Тя е болестта, от която трябва да се отървем. Премахнем ли причината за страха, отпада и следствието – неувереността от ситуациите, в които попадаме и от собствените си сили да се справим с тях. Действията, които препоръчва Изтокът са три. Първо – определи точно причината. Второ – изясни ситуацията и възможностите ти за измъкване от нея невредим, победител. Трето – подготви се физически и ментално така, че да успееш. Нали все пак някои успяват, някои не ги е страх? Запиши се в техния отбор и ще спечелиш битката със страха. Завинаги и все пак до другата рискова ситуация.

С.Г.: Връх Кайлаш в Хималаите (6638 м) е наричан център на света, защото всички енергийни влияния като гръмоотвод влизат в него. Той е забранен за изкачване, разрешена е само поклоническа обиколка около него, наречена Кора. Вие неколкократно сте правили това. Какво е усещането да се доближи човек до владенията на боговете?
А.И.: Географски погледнато, връх Кайлаш, Кайласа, Канг Ринпоче или Сумеру (това са четирите най-известни наименования на тази кота в Тибет), е на най-високата част от Тибетското плато – хребетът Юцанг. От неговия ледник извират трите най-големи реки на Азия – Инд, Ганг и Брахмапутра. Мястото се счита за свещено, поради хилядолетната традиция на човечеството да натоварва сакрално високите места. Това е върхът – майка, Сумеру или „Прекрасната Меру“. Формата на върха прилича на майчина гръд, винаги бяла, на фона на почти космическия пейзаж наоколо. А Кората или Парикармата е поклонническата обиколка около върха. Всъщност има три Кори – вътрешна, външна и голяма. За първата е необходимо едно денонощие ходене, за втората три, за последната – цяла седмица. Някои тибетски поклонници преминават тези разстояния измервайки ги с тялото си. Лягат в поклона „шащанга“ и след като станат правят три крачки напред до мястото, където е била главата им. После всичко се повтаря. Мои приятели от Тибет, правили това твърдят, че още на първия ден Егото се изпарява. Разбираш, че е „нещо в нищото“, т.е. велик дух в бренно тяло. Това е магията на Кайлаш.

С.Г. Няма друго място като Тибет, в което духовният напредък и здравето на човека изцяло да се поставят пред материалните придобивки. В първата тибетска медицинска академия (основана 762 г.) само началният цикъл на обучение на учениците е бил 10 години. Как кореспондира това с обучението на лекарите в съвременната медицина, което е далеч по-кратко?
А.И.: Клетвата на тибетските медици завършва с изречението: „…и ще бъда щастлив, ако никога нямам пациенти“. Това практически би значело, че хората са здрави. Такава е целта на всяка медицинска система, била тя древна или съвременна. Тибетската традиционна медицина започва да се изучава от призваните за това деца от 5-годишна възраст. На 25 години те получават инициация като практикуващи лекари. Оттук нататък започва тяхната среща с реалността на болестите и техните носители – хората. Целта е, убивайки болестта, да не убиваш и човека. Лекарства със странични ефекти, дори и минимални, не се препоръчват. Търси се начин болестта да бъде изкоренена така, както се изтръгва буренът. Тогава прекратяваме причините за неразположенията, а следствията, т.е. болежките, сами отпадат. Идва време, когато модерната медицина започва да търси уроците на древните медицински системи. И обратното – всички традиционни лекари учат съвременна медицина, тъй като тя се основава на обективни измервания, които става все по-прецизни. Рано или късно те ще си подадат завинаги ръце в името на човешкото здраве.

С.Г.: В тибетските картини танки (тхангки) са изобразени мандали, в които използваните фигури и съчетания на цветовете ги правят лечебни. Разкажете ни повече как те въздействат върху човека и неговото здраве.
А.И.: „Тхангка“ (танка – това е българският правопис) на тибетски означава „свитък“. На тези свитъци са изобразени същества – митологични или реално съществували. Например има танка на Авалокитешвара (богинята на милосърдието – санскр.), а на тибетски тя се нарича Ченрезиг. Танките са наследство от рисуваните „мурти“ – изображения на богове, демони или полубогове от хиндуистката религия. Тибетците ги възприемат като наглед на важни понятия в будизма. А „мандала“, означава „кръг за съсредоточаване“. Тя пък е наследена от индийските „янтри“, където кръгът огражда геометрично изображение, символизиращо определена подредба в света. Тибетските мандали имат сложна символика. В тях се изписват текстове от мантри и конструкции с кодирани цветове. Гледайки в мандалата, човекът на първо място се съсредоточава. След това умът му започва да следи движението на фигурите. После разчита цветовете и смисъла на тяхната подредба. Сетне чете изреченията, които са формули на мъдростта, дошла от хилядолетията до нас. Накрая събира цялото впечатление в единен образ, в един перфектно подреден малък свят. Умът се изяснява и получава модел за структуриране на битието. Мандалата е ключът към един възможен перфектен свят – без насилие между противоположностите, а с интелигентна подредба на всички цветове и енергии на живота.

С.Г.: Научен ръководител сте на интердисциплинарната експедиция „Българи – прародина“, която тръгна по следите на българските преселения и откри в Северен Афганистан двойник на Мадарския конник. Какво не знаем за него?
А.И.: Конникът, изсечен в скалите край селцето Шамарк, има три наименования: Шапур (на името на изобразения сасанидски шах Шапур I), Раг-е-Биби (кръвта на бабата – от пахлеви) и Раг-е-Модар (кръвта на майката – от същия средновековен персийски език). Този ездач стреля с лък и вече е повалил голям змей. Зад коня му тича куче. Зад кучето има цяла ловна дружина. Това, вече силно повредено изображение, е част от една древна иранска традиция. Конкретният паметник е от III век, но още по време на Ахаменидска Персия (VI – IV в. пр. Хр.) такива конници стават символ на владетелите, които са поставени от Бога. Същият е и кодът на нашия Мадарски конник. Затова около него са се подписали множество български суверени от времето на Първото българско царство. Вариациите при конниците са много. Оръжието на монарсите най-често е ловен лък, боен (рефлексен) лък, късо копие, дълго копие (сариса), кинжал, меч или дълъг двуръчен меч (палаш). Поваленото животно е или митично – дракон, змей, хала, ламя, грифон; или реално съществуващо и обект на лова – лъв, барс, елен, кошута, глиган. Сцените приличат на ловни, но всъщност показват надмощието на владетеля над природните сили, изравняващо го мощ с боговете.

С.Г.: Действително понякога човек трябва да се върне назад, далеч назад във времето, за да осъзнае всичко онова, което го е формирало като личност и духовност. Според Вас, ние българите, успяваме ли?
А.И.: Като всеки народ, оцелял от мелницата на времето, българите дотук успяват. Но това не е абонамент за вечно съществуване в летописите на света. Ние знаем стотици етноси, които са се превърнали в „тор на историята“, в неразличима част от етносинтеза на съвременните нации. Нека се ограничим само с траките, хуните, аварите, хазарите, куманите, печенегите и скитите. Те са част от генетичната карта и на съвременните българи. Претопили са се в нас, изгубили са своето народностно название. Сега ние сме на ход. Дали ще загубим тази „партия шах“ и ще се превърнем и ние в „тор на историята“ зависи само от обединените ни усилия. Този девиз е написан и на сградата на Народното събрание. Това е само едно прекрасно пожелание. Буда правилно ни съветва: „Престанете да занимавате света с вашите идеи, просто ги направете!“

Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!