ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ – ЛИТЕРАТУРНА АНКЕТА

През месец май тази година известният български лекар, белетрист и кинодеец –
проф. дмн Златимир Коларов ще отпразнува своята 70 годишнина. В чест на това
събитие бе създадена и литературната анкета „70 ВЪПРОСА – 70 ОТГОВОРА.
Литературна анкета на Георги Николов със Златимир Коларов“.
Считаме за подходящо да разпратим по света до нашите сънародници част от нея,
а когато някой прояви интрес, ще му я изпратим веднага на адрес, щом излезе от
печат.
Желаем ви приятно четене и доскоро!
ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ е лекар, професор по ревматология, писател, сценарист.
Роден е на 31 май 1954 г. в гр. София в семейство на лекари. Семеен е, съпругата
му е кинорежисьор, има един син.
Има признати специалности по вътрешни болести и кардиоревматология. Бил е
секретар и заместник-главен редактор на сп. „Ревматология“, секретар и
заместник-председател на Българското научно дружество по ревматология,
почетен председател на Българското медицинско дружество по остеопороза и
остеоартроза, почетен член на Асоциацията за лечение и изучаване на болката,
член е на Съюза на учените в България, Съюза на българските писатели,
Българския П.Е.Н.-център, Съюза на българските филмови дейци – секция
„Сценаристи“ и Съюза на журалистите в България, председател на Съюза на
писателите-лекари в България „Димитър Димов“, четири години Асоцииран
секретар и след това Генерален секретар на Международния съюз на писателите
лекари UMEM.
Научното творчество на проф. Коларов включва над 590 научни труда.
Автор на 35 литературни книги, от които 23 художествени (1 повест, 3 романа, 10
сборника с разкази, 1 сборник с новели, 1 сборник с басни, 1 с разсъждения за
книгите и литературата, 1 разсъждения за филмите и киното, 1 с интервюта, 1
избрано – разкази и новели, 1 избрано – размисли, есета, мисли за литературата и
киното, 1 седемлинвга и още 1 – настоящата анкета), 4 драматургични, 2
публицистични, 1 сборник с литературно-критични текстове и предговори на книги,
4 научнопопулярни, 1 историческа монография), на 2 сценария за игрални, 9 за
документални и 9 за научнопопулярни филми, 2 пъти филмов консултант, 20 пъти
филмов продуцент, 1 роля в киното и над 280 литературни публикации в хартиени
и електронни издания. Разкази, интервюта, книги и новели са публикувани в
специализирани литературни издания на 12 езика.

Четири от книгите са преведени и издадени в Украйна, Германия, Албания и
Сърбия
Отличен е с 64 национални и международни номинации и награди като лекар,
преподавател, писател и сценарист.
РАЗГОВОР ПО ТЕЛЕФОНА НА ГЕОРГИ Н. НИКОЛОВ СЪС ЗЛАТИМИР КОЛАРОВ
(септември 2023 г.):
– Приятелю, догодина навършваш 70 години. Съгласен ли си да направя
литературна анкета с теб, като ти задам 70 въпроса с акцент върху литературната
ти дейност?
– Да, Георги. Благодаря за неочакваното предложение.
– Идеята е да са за литературата, литературния процес, изкуството и за конкретни
твои книги и сценарии, а не за пряката ти дейност като лекар.
– Добро продължение на приятелската ти идея.
– Разделени в две части – първата за литературата, киното и изкуството и втората
– за конкретни твои книги, сценарии и филми.
– Логично си разделил темите в две части, Георги.
– Да започваме тогава?
– Да започваме…
…Започнахме – той и аз. Три месеца питахме, отговаряхме и писахме. И
резултатът – в следващите страници…
Логично започваме с мнението ти за литературните анкети. Актуални ли са като
жанр и какво трябва да съдържат те?
Знаеш ли, Георги, в първия момент като ми предложи да съставиш литературна
анкета за мен си помислих, че „тази работа с анкетата“ ще е бърза и лесна, тъй
като вече бях издал три книги, в които чистосърдечно, искрено и откровено
споделях свои вълнения, мисли, съмнения, разсъждения, колебания и чувства при
написването от мен на всяка книга или сценарий от зараждането на идеята до
издаването на книгата или заснемането на филма – всъщност неща, нормални,
ежедневни бих казал, съпътстващи творческия процес при всеки автор. С тази
мисъл седнах зад компютъра да отговоря на въпросите ти и зациклих. И осъзнах,
че „това с анкетата“ няма да бъде никак лесна и бърза работа, за разлика от
написването на цитираните книги от цикъла „Откровения“. Първо, защото трябва
да следвам нишката и логиката на твоите въпроси, а не на моите спонтанни
изблици и мисли за моите творби и за изкуството изобщо и второ, изведнъж се
изправих пред непозната територия, стръмна като планина – висока и на пръв
поглед – непристъпна. Отговорите трябва да са искрени, премислени, дълбоки,
умни, мъдри, нестандартни като изказ, провокативни като смисъл – мислех си. И
нормалното последва – мисълта, че няма да мога да отговоря по този начин се
загнезди в съзнанието ми и започна да ме човърка както много пъти досега, когато
започвам да пиша и обмислям нова тема. Препрочетох няколко пъти въпросите,
замислих се дълбоко за отговорите, търсех най-точния изказ, най-искреното
съдържание. Пред мен продължаваше гората да тъмнее – непозната, хладна,
гъста. И продължих да мисля върху въпросите… Постепенно сред тревите,
дърветата и храстите се очерта тясна просека. Мержелееше пред погледа ми като
през мараня – имаш чувството, че като протегнеш ръка, ще я докоснеш, като го
направиш, докосваш само въздух. С всеки прочит на въпросите ти просеката се

избистряше все повече и повече, ставаше все по-ясна. И примамлива в голяма
степен – като интелектуална провокация, като предизвикателство да се пробваш,
да се съизмериш с другите преди теб, които са минали по същата пътека. И се
реших да тръгна – облякох топли дрехи, затегнах връзките на обувките си, нагазих
в тревата, запровирах се сред храстите и тръгнах между дърветата да покорявам
планината…
И споделям първите си стъпки по пътя ми нагоре:
Литературната анкета – мисля си – на първо място е начин читателят да надникне
в и да се докосне до душата и „творческата лаборатория“ на твореца, които почти
винаги остават скрити за околните. И, колкото е по-искрен авторът, толкова по-
дълбоко читателят ще стигне, ще почувства и опознае най-вече човека, за когото е
анкетата. Защото най-важното е авторът да съхрани в себе си човека, Човека в
най-чистата му форма като етика, естетика, любов към ближния, морал. Защото в
един момент авторът с творбите си се превръща в жалон за обществото,
разделящ злото от доброто, низкото от възвишеното, пошлото от съвършеното,
истинското от лъжата; звезда, пътеводител, фар в бурния житейски океан… И това
е голямата отговорност на автора пред другите, пред читателя, пред обществото.
Другото е въпрос на подадине (по Хайтов) – на дарба от Всевишния и волята да я
развиваш и усъвършенстваш непрекъснато, всеки ден, всеки час, като пишеш,
триеш, коригираш, късаш, хвърляш и продължаваш, често до изнемога, т.е. –
овладяване на занаята до края на живота… Поне при мен е така. От разговорите
ми с утвърдени автори разбирам, че и те се борят с думите и листа като мен.
На второ място е възможността за читателя или евентуалния изследовател да
надникне след години и да види книгата „отвътре“, от другата, авторовата страна,
която често се разминава с видяното отвън или поне остава скрита задълго за
погледа отстрани. Така картината за сътвореното ще бъде, ако не по-пълна, във
всички случаи по-широкообхватна и конкретна, неказаното в текста ще се изясни.
И още нещо определя смисъла на литературната анкета – да помогне на
търсещия реализация в литературата по-лесно да намери пътя, да се поучи от
грешките на другия – да почувства възнесенията и спадовете на емоцията пред
думите и листа, вълненията и колебанията на твореца, да се въодушеви от
възнесенията, да не се отчае от спадовете, да ги приеме като нормално нещо,
неразделно от процеса, вълненията да го заредят с енергия, колебанията да не го
отчаят… Тези чувства ще го съпътстват до края на живота, защото животът за
писателя продължава, докато е в състояние да пише и твори, след това душата му
потъва в пустота и мрак, въпреки че ще продължава да диша, да се среща с хора,
да се движи, т.е. да живее нормално по общоприетите стандарти… Всеки минал по
този път ще разбере за какво става дума.
Всичко казано дотук прави жанра на литературната анкета, според мен, нужен,
оригинален, непреходен, ценен – съхранена памет за идващите поколения
изследователи и читатели, ако авторът има късмета името му да пребъде и да
продължава да буди интерес, след като времето отмие славата с цялата й
мимолетност, бързопреходност и нетрайност…
С надежда не името ми да пребъде, което е част от мимолетността на славата, а
сътвореното в миг на безкрайна искреност и екзалтация и преклонение пред

думите и чувствата да докосне душата на човека с моя книга в ръка, продължавам
към отговора на втория ти въпрос, Георги…

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!