Да се докоснеш до село Климент

„Пътник в Стремската ни долина се появи. Спомен от аромат на рози и лавандула да съживи. Съзря небесната дъга над Средна гора ведно с болярската снага на Стара планина. Огледа се в прозрачните води на Стряма, ослуша се в бриза…, та чак до портите на топлата ни хижа и подви крака с наслада в гората на Балкана. Хармония ли бе или мечта, под звездното небе да слее волна си душа със сребристата луна в минералната вода. Да чуе детска глъч в простора и песните на тукашните хора.“ – из материал на с. Климент
Село Климент: „Старото му име е Овчеларе… За първи път се среща в списъците на Османските регистри през 1576 г., като село Окчулар, когато жителите му започват да плащат данък. Раположено е в подножието на Същинската Средна гора, която го загражда от юг. На запад е възвишението Калето, а на север – високият рид Сивриджа. Те като страж пазят китното подбалканско селище.“
„В покрайнините на село Климент извира минерален извор с изключително лековита вода. Разкопките около извора свидетелстват за живот около 6000 години пр.н.е.“
„От незапомнени времена в българската махала имало едно свято място-оброчище, където благочестивите християни ходели. Там отправяли молбите си към Бога, палели свещи, давали курбан в чест на християнските светци. Така в дните в това непоносимо турско иго, нашенци свято пазели църковните празници. … Вярата у хората била толкова силна, че на мястото му направили днешната църква.“ Нарекли я „Свети Георги“ като освещаването било на 06.05.1869 г. от Пловдивския митрополит Натанаил.
От 1887 г. селото носи името Овчеларе.
През 1890 г. открива врати първото училище, а през 1928 г. е основано Народно читалище „Васил Левски – 1928“
От 1934 г. селото е преименувано на с. Климент.
„Село Климент е разположено в китната Розова долина… То е част от Тракийската фолклорна област, която е най-обширна от всички фоклорни области. За нея е характерно едногласното пеене, с богато орнаментирани бавни песни.“
„Любимият народен инструмент е кавалът, освен него се срещат и гайдата, и по-рядко гъдулка. Танците на тракийците са весели и енергични.“
из книгата „Климент живее“, Народно читалище „Васил Левски – 1928 г.“, с. Климент, община Карлово
Ще разговаряме с кмета на с. Климент – г-н Мано Манов, който ще ни разкаже за живота на хората в това приказно кътче на Средногорието, за неговото минало, настояще, бъдеще, празниците и традициите, хлопките на кукерите и чудните розови полета.
Уважаеми г-н Манов, бихте ли се представили кратко?
Казвам се Мано Манов, на 46 години, родом от с. Климент. От 1999 г. съм кмет на селото. Имам прекрасна съпруга и три момчета, които са най-голямото ми богатство!
Казват, че Климент е едно уникално българско село. Какво ще добавите към тези думи?
Напълно съм съгласен с това! Село Климент наистина впечатлява всеки посетител и минувач. Уникално само по себе си – с прекрасна природа, със своето местоположение, с всичко, което ние, климентци, сме сътворили заедно. Отвсякъде заобиколено с планини, стоящи като стража!
„От незапомнени времена обредите, обичаите, ритуалите и религиозните празници са духовната сплав на жителите на село Климент.“ – се посочва в една от книгите. Бихте ли разказали кои са обичаите и празниците, които отбелязвате?
Изключително богат е културният календар на с. Климент,              написан от нашите предци още от незапомнени времена. Ние, техните потомци, го поддържаме жив и днес. Развиваме го, обогатяваме го с нови идеи, вдъхновяващи инициативи и се радваме на активното участие от страна на младото поколение. В с. Климент тачим традициите си и днес, почитаме минало си и градим своето бъдеще.
Първият празник от годината, който много ценим, е Старчовден – кукеровден. Нашите кукери, наречени „старци“, са много по-различни от тези по други краища на страната – цветни са и приветстват пролетта. Хората се събират на площада да гледат танците им и да послушат звъна на хлопките.
След Старчовден е Лазаровден, един от най-хубавите пролетни празници. Момичетата „лазаркини“ обикалят цялото село, пременени в традиционни климентски носии, пеят лазарски песни и благославят всеки дом за здраве и берекет.
Следващият голям празник е Великден. Отскоро възобновихме стар обичай, при който на Велики Четвъртък отецът измива краката на момченцата така, както Исус Христос е измил нозете на своите ученици. След това в двора на храма се събират всички деца от селото и заедно боядисват над 300 великденски яйца.
На 6 май отбелязваме храмовия празник на селото – Гергьовден. Всяко домакинство дава курбан – печено агне, в чест на Свети Георги, закрилник на селото. Обичан празник от климентци. Всяка махала има фурна, която се пали още от предния ден и в ранни зори на Гергьовден всяко домакинство пече своето агне. На обед всички се събират на семейната трапеза. След обяд се връзват така наречените гергьовски люлки. Мало и голямо се люлее за здраве.
По Спасовден в с. Климент се провежда традиционният събор. По стара традиция се организират пехливански борби на „алай“. За събора всички гурбетчии се прибират в родното си място. Два дни музика оглася селото, играят се хора, пеят се песни и климентци забравят своите грижи и тревоги.
По Еньовден провеждаме традиционния курбан в местността „Тарафови ниви“ на хижа „Седемте партизани“. Раздаваме курбан в чест на всички национални герои, загинали за свободата на България. Тогава организираме и атрактивно мото шоу сред природата в сърцето на Средна гора с рокерите от с. Климент и техните приятели.
Голям празник при нас става в навечерието на 22 септември, когато отбелязваме Независимостта на България с тържествена заря проверка с 61-ва Стрямска механизирана бригада и поднасяме цветя и венци на паметника на загиналите във войните климентци.
На 25 ноември с. Климент отбелязва своя патронен празник – Деня на „Св. Климент Охридски“. Провеждаме различни беседи, литературни вечери и поднасяме цветя пред паметната плоча на Св. Климент Охридски в парк „Стария мегдан“.
През месец декември всеки ден е празник. Площадът грейва с празнична украса и се изпълва с коледни шатри. Всеки гост може да опита домашна наденица и туршия, греяно червено вино и климетска крушова ракия. Имаме коледен базар с ръчно изработени сувенири. През петъчните и съботни вечери се наслаждаваме на разнообразна празнична програма. На 24 декември провеждаме Коледна томбола, в която се включва цялото село. А вечерта над 60 коледари, облечени в автентични климентски носии, обикалят цялото село, пеят автентичните коледарски песни, предадени от техните предци, благославят всеки дом, наричат за здраве и берекет.
В новоиздадените книги за селото са публикувани стотици народни песни, обреди, поверия, игри, рецепти. Как беше събиран този огромен безценен материал?
Това е един труд, с който климентци се гордеем изключително много. Труд, който младото поколение успя да издири, съхрани и запише, за да го има богатството на Климент в утрешния ден. Възрастните хора на село са истинска съкровищница! Те пазят и знаят толкова много за изконните български ценности. Чест е да общуваме с такива хора, които показват любов към всичко българско и с радост ни допускат в спомените си за позабравените времена.
С огромно вълнение искам да ви разкажа за баба Стана Лилова, с която успяхме да запишем над 200 автентични климентски песни. Цяло лято баба Стана идваше у нас всеки следобед. Тя запяваше, а аз записвах на касетофон всяка изпята песен. Не само записвах – попивах и запомнях.
В центъра на селото има „Алея на родовете“. Разкажете ни за нея и за това колко години назад във времето се върнахте, проучвайки климентските родове.
Много се гордеем с този изключително мащабен проект. Нашата „Алея на родовете“ е единствена по рода си в България! Успяхме да се върнем над 300 години назад във времето. В 54 родословни дървета успяхме да издирим, опишем и съхраним за поколения напред имената на предците си! Работата беше много, младежи от селото се включиха като доброволци, работиха неуморно /дори посреднощ/, за да успеем заедно да реализираме тази мащабна инициатива. Днес „Алеята на родовете“ привлича не само местното население, но и много потомци на климентски редове от цяла България и чужбина.
„От Месни до Сирни Заговезни е старчовската седмица. Старчовден се празнува в село Климент от незапомнени времена.“ – е посочено в „Алманах“ на селото. Как преминава старчовската седмица в наши дни? Автентични ли са маските и костюмите на старците (кукери)?
От Месни до Сирни Заговезни е старчовската седмица. Старчовден се празнува в село Климент от незапомнени времена. Ритуалът е свързан с трудовата дейност на хората, със свършването на зимата и радостта от идващата пролет.
Старците /кукерите/ са облечени с традиционните за селото ни потури и бели шаячни навуща с черни козиняви кадънки. На кръста им е навит черен пояс. Горната част на облеклото им се състои от бяла вълнена фланела и пембян гислюк /розов елек/. На кръста старците носят два или три реда хлопки или звънци /чанове/, които и при най-малкото движение издават силен ритмичен звън. Върху тях и между тях висят разноцветни прашки от вълнена прежда с големи пискюли. На главата си слагат „сурат” /маска/. Образът на маската е направен от ситна телена мрежа, която е пришита към шапка. Към шапката отзад е пришита и червена кърпа /азяв пош/, която покрива раменете на стареца. Отгоре е направен купол от цветя от разноцветни платове, огледала, мъниста и панделки. В костюма на старците преобладават червеният и белият цвят, като пожелание за здраве и плодородие. В по-старо време, през XVIII и началото на XIX век, кукерите са били облечени освен с мъжки дрехи, които носят и сега, и с женски черен сукман и вълнена престилка, върху които се опасва пояс.
Старците играят в понеделник, сряда и петък, като кулминацията на празника е в неделя. Със силния звън на хлопките те гонят злите духове и нечистите сили. В домовете играят за берекет – за богата реколта от жито и гюл /маслодайна роза/. Старците водят със себе си булка, като тази роля се изпълнявала от мъж. Булката целува ръка на млади и стари, а те я даряват с пара и варено яйце. В по-ранни години старците са се маскирали по двама, трима, до четирима и са обхождали селото. По късно, през 70-те години, се сформира и първият кукерски състав към читалището и всички играят общ танц. Стара традиция е, обикаляйки селото, да заграждат хората, които срещат на улицата, и да ги усукват с прашка /плетено вълнено въже в двата края с пискюли/. Хората дават пара на кукерите, за да ги освободят или често кукерите водят „пленника“ в кръчмата, за да се почерпят. Вечер старците водят булката по къщите да целува ръка. Булката носи на престилката си кърпа, наречена „целувка“, и когато целува ръка, тя не докосва човека, а поставя кърпата си отгоре. Кукерите са добре дошли във всеки дом.
Вечер всяко семейство „заговява“ – приготвя се празнична трапеза, като за последно се ядат блажни ястия. На следващия ден започва „говеенето“ – Великите пости. По време на вечерята най-възрастният член на семейството извършва ритуала „хамкане“. Връзва парче бяла халва с червен конец на дървена пръчка. Събира всички деца около паралията /малка ниска масичка/ и завърта халвата. Децата се стремят да я захапят, тъй като поличбата е, че което дете захапе халвата с уста, то ще бъде здраво през цялата година. След вечеря всяка махала пали ритуален огън – „листник“ /натрупан куп от дърва/, за прогонване на нечистите сили. Децата прескачат огъня и връзват „курник“ /парче гума на тел/, палят го и го въртят високо над главите си – „да бяга в дън земе злото“.
Освен традиционните старци се маскират и много джамали /смешни образи/, които представят различни митологични персонажи. Цялото село се включва в празника – пеят се старчовски песни и се играят кръшни хора. Махалите се надпреварват коя ще се представи по-добре.
Старчовден се празнува и до днес. Към читалището има кукерски състав, който продължава традицията. На местния празник гостуват много други състави от региона и страната.
Кога е поставен Паметникът на убитите климентци във войните и какво е изписано на него за днешните и идните поколения?
Паметникът на загиналите климентци по време на войните е изграден през 2006 г. Идеята за това се роди у мен, когато прочетох стара история за селото, написана от местния деятел и учител Матей Гюзелев. В нея пишеше: „Дано някой ден се намери родолюбив клименец да увековечи имената на нашите славни герои на каменна плоча!“. Аз реших да бъда родолюбивия клименец и с подкрепата на местното население за една година успяхме да издигнем този паметник в центъра на селото. И всяка година на 21 септември вечерта на този паметник се прекланяме пред паметта на нашите герои.
В читалището е подреден етнографски музей. Какво можем да разгледаме в него?
Музейната сбирка към читалището бе открита преди повече от десет години и оттогава непрекъснато се допълва и обогатява. В нея всеки посетител може да види предмети от бита и оръдия на труда на старите климентци. В пет дървени ракли са съхранени автентични носии и елементи от облеклото на нашите предци. Изложена е картинна галерия на местния художник Петър Николов. В 20 албума се съхранява снимкова история на с. Климент с повече от 600 снимки, като най-старата е от 1910 г.
Изключително впечатляващ е снимковият материал, който сте събрали от жителите на селото! В продължение на колко години беше извършвано това?
Снимковата история е събрана и подредена в различни категории – читалищна дейност, училищна дейност, семейни снимки, селско стопанство, значими събития от живота на селото и др. В продължение на една година младежи – доброволци от селото успяха да издирят, сканират, обработят и подредят тези безценни фотографии, които да напомнят за битието и живота на дедите ни.
Какво представлява алеята „В делник и празник преди 100 години“?
Алеята се намира по главната улица на селото. По нея са поставени метални пана, изобразяващи сцени от делниците и празниците на старите климентци. Паната са пъстри и цветни, имат място за всяко лице. Тук всеки посетител може да се снима,  въплътен в образа на розоберачка, кукер, коледар, ловец, борец на алая и др. Непосредствено до паната е поставена и голяма метална книга с информация на български и английски език за всеки един от празниците в селото, за елементите от традиционното облекло и туристическите обекти, които могат да бъдат посетени.
По какъв начин работите с младите хора и ги приобщавате към историческото и културно наследство, и как ги убеждавате да останат да живеят в селото?
В света, в който живеем днес, не е лесно да връщаш младите хора 100 години назад във времето. Има много неща, които те трудно разбират и осмислят. Нашият основен подход е младото поколение на Климент да бъде въвлечено в културната дейност още от най-ранна детска възраст. И успяваме! В село Климент обичта към традициите и почитането на празниците са изконна семейна ценност, която се предава от поколение на поколение. Няма дом, в който да няма стара ракла, пълна с автентични носии. Още от малки момчетата коледуват, момичетата лазаруват и по този начин залюбват българското народно творчество. Читалището като институция дава поле за изява в осемте творчески колектива, които поддържа.
Много впечатляваща е книгата „Писмо до Левски“. Как се появи тя?
Нашето читалище гордо носи името на Апостола на свободата Васил Левски. Всяка година провеждаме различни мероприятия и инициативи по повод рождението и обесването на Левски. Книгата „Писмо до Левски“ се роди по повод 149 години от обесването на Дякона. Когато обявихме конкурс за литературни творби на тази тема, не очаквахме да получим толкова много стихотворения, разкази и есета за Апостола. В конкурса се включиха 119 участници от цяла България, както и от две български училища във Франция и Англия. Участниците бяха на възраст от 7 до 74 години. Просто нямаше как да не увековечим безценното им творчество. И решихме сами да финансираме и издадем книгата „Писмо до Левски“.
Бихте ли посочили някои Ваши идеи и проекти, по които работите?
В момента работим по създаването на уебсайт на село Климент, с което целим да съберем на едно място цялата тази налична информация, за която разказвам в това интервю. По този начин ще я представим достъпно пред широката аудитория и ще привлечем повече туристи и посетители, които да се насладят и оценят на красотите на нашето село.
Имам една мечта, която за мое огромно щастие е на път да бъде реализирана! Налице е готов проектен план за изграждането на чисто нов Културен дом с голяма зала и сцена за провеждане на масови мероприятия. Културен дом, в който нашите над 120 самодейци ще имат възможност да творят и да развиват своя талант!
Още един проект, който се надяваме скоро да осъществим, е създаването на атрактивен и иновативен информационен център, под формата на прозрачен куб с дигитален екран. Идеята ни е всеки посетител и турист да има свободен достъп до куба и да намира бързо и лесно информацията, която го интересува за историята, дейността и туристическите обекти в селото.
Преди две години започнахме възстановяването на килийното училище в двора на храм „Свети Георги“ в село Климент. До момента успяхме да изградим стените и покрива на сградата и да сложим нова дограма на прозорците. За съжаление, обаче, нямаме достатъчно средства да довършим започнатото. Необходимо е да оборудваме стаите и да закупим консумативи за децата, които ще посещават уроците по вероучение. Нашият свещеник, Отец Рафаил, е изцяло отдаден на тази кауза. За него това е мисия, на която се е посветил, и няма по-важно нещо от това да предаде обичта и разбирането си за Бога на нашите деца.

Обръщам се към вас – читателите на вестник „България СЕГА“ в Чикаго, с молба за подкрепа да довършим това богоугодно дело.

Банка: Уникредит Булбанк АД
Име: Църква СВ.ГЕОРГИ – С.КЛИМЕНТ
Tsarkva SV.Georgi – s.Kliment
кл.номер 372013022
ЕИК: 176184290
IBAN: BG50UNCR70001525549695
BIC: UNCRBGSF
Валута: BGN
През май и юни розовите полета на село Климент ни даряват с възхитителни гледки и аромати. Хората от селото празнуват розобера с много песни, танци и настроение. Бихте ли ни споделили още нещо за това ухаещо време и трудолюбието на климентци?
Отглеждането на маслодайната роза е основен поминък на климентци от началото на 19-ти век. Розоберът при нас е много специално време от годината. Почти всяко домакинство има розови масиви, за които се грижи. На територията на селото има около 1000 декара маслодайна роза. По време на розобер всички ставаме много рано – по първи петли, 4:00 часа сутринта, и отиваме да берем цветовете на маслодайната роза. По розобер въздухът ухае на роза. Посрещаме много гости и туристи със специално подготвена програма – автентични песни и танци, които се изпълняват само по това време на годината.
Казват, че климентци се славят също с тяхното гостоприемство. За домакина било чест да има гости. Поздравявали го с „Честити ти гости!“ Какво ще добавите към тези думи? Назовете имената на няколко традиционни ястия.
Този поздрав се използва дори и днес от по-възрастните хора! Наистина климентци се славят със своето гостоприемство и по традиция, когато имаме гости, масата винаги е отрупана с разнообразни гозби. Най-често гостите се посрещат с дърпана баница, содена пита, кокоша яхния и домашен бабек.  Традиционни ястия за нашия край са т.нар. „джуркан боб“, който се приготвя по Тодоровден; „надуто“ – специално ястие от яйца, приготвяно от водачката на лазарките след Лазаровден; „млин“ по Коледа; „траеница“, „петмез“ и др.
Какви са възможностите за почивка и туризъм в селото и региона?
Село Климент е едно от най-китните села в община Карлово. То е притегателен център за много посетители и туристи, търсещи спокойствие и уединение сред природата.
Още на влизане в селото можете да се насладите на нашата прекрасна Алея на стародавните климентски традиции „В делник и празник преди 100 години“. По нея са разположени пана с място за снимки, където може да се въплътите в образите на розоберачка, ловец, кукер и др.
В центъра на селото ни се намира и единствената по рода си в България „Алея на родовете“, където на големи табла са изобразени над 50 климентски рода, проследени 300 години назад във времето.
Всеки турист е впечатлен от богатата ни музейна сбирка, събрала в себе си пъстрите багри на автентичните климентски носии, картините на местния художник Петър Николов, както и много оръдия на труда и предмети от бита на старите климентци.
На централния площад се намира и една от най-интересните ни атракции – „Говорещата“ спирка. Успяхме да превърнем автобусната спирка в информационен гид, който разказва на всеки посетител историята на селото, на читалището, говори за празниците, които отбелязваме, а също и насочва към туристическите обекти, които могат да бъдат посетени.
С радост може да се похвалим, че на територията на село Климент вече има две работещи къщи за гости, които посрещат хора от цялата страна.
В непосредствена близост до селото се намира минерален извор, където има обособен кът за отдих. Водата от извора е с постоянна температура около 30 градуса и има качества, подходящи за балнеолечение, като доказано помага при кожни и бъбречни заболявания.
Над селото в местността „Сивриджа“ се издига 12-метров светещ кръст, с изградено барбекю и кът за пикник. Кръстът се вижда ясно от всяка точка на селото, дори и през нощта – той стои като наш пазител и закрилник.
Любителите на риболова могат да посетят язовир „Климент“ и да се порадват на хобито си.
От язовира започва и Екопътека „Климент“, по която можете да видите много информационни табла за флората и фауната на Средна гора, да поспрете за почивка в уютните и цветни кътове за отдих, както и да се порадвате на изградените атракции. Екопътеката е с дължена 18 км и води към хижа „Седемте партизани“.
За да усетите истинската неподправена красота на Средна гора, може да посетите хижа „Седемте партизани“ в местността „Тарафови ниви“, която се намира в сърцето на Средногорието. Хижата предлага отлични условия за нощувки и отдих.
„Ние докоснахме един почти незабравен свят – далечен и близък свят, който всеки от нас носи в сърцето си. Показваме само пътечката към онзи животворен извор, който е неизчерпаем, ние го съхранихме и предаваме на поколенията след нас.“ – пишете в една от книгите. Как мислите, носим ли в себе си миналото, на което да стъпим, за да градим бъдещето на нашата Родина?
Смело мога да твърдя, че климетци сме стъпили здраво върху основите на нашето минало! Приемствеността между поколенията е създала такава силна връзка между всички нас, които обичаме и спазваме традициите, че със сигурност градим едно светло и устойчиво бъдеще за младите поколения на село Климент. Децата ни познават изконните български обичаи, с вълнение участват в пресъздаването на обреди и празници и с огромен ентусиазъм се включват във всяка нова идея и инициатива от наша страна. Благодарение на всичко, което сме сътворили и продължаваме да градим в нашето село, младите хора избират да останат тук или дори да се завърнат в родното си място – именно затова селото ни е в прираст през последните години.
Какво бихте пожелали на хилядите читатели на в. „България СЕГА“ в Чикаго, България и по света?
На читателите на вестник „България СЕГА“ пожелавам да бъдат здрави, да си спомнят често за Родината, да тачат традициите си и да са съпричастни с каузите за съхраняване на българщината. Нека екипът Ви да следва историите със сърце, независимо дали са най-популярните на деня, и да дава гласност на доброто, на позитивното, за да може то да расте и се умножава.
Уважаеми г-н Манов,
Най-сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“! Желаем Ви здраве, много успехи и благословение в родолюбивото обществено дело! Нека хиляди туристи да посетят село Климент, за да се поразходят из миналото и настоящето, да чуят кукерите, вдишат аромата на розите, да се насладят на топлата погача и традиционните климентски гозби!
д-р Ваня Велкова
За в. „България СЕГА“

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!