О, Шипка!

Но ний знаем, че в нашто недавно,
свети нещо ново, има нещо славно,
що гордо разтупва нашите гърди
и в нас чувства силни големи плоди;
защото там нейде на връх планината,
що небето синьо крепи с рамената,
издига се някой див, чутовен връх,
покрит с бели кости и със кървав мъх
на безсмъртен подвиг паметник огромен;
защото в Балкана има един спомен,
има едно име що вечно живей
и в нашта исторья кат легенда грей,
едно име ново, голямо антично,
като Термопили славно, безгранично,
що отговор дава и смива срамът,
и на клеветата строшава зъбът.
О, Шипка!

Из „Опълченците на Шипка“
Иван Вазов
11 август 1877 г.

По повод Националния празник на България – 3 март ще разговаряме с г-жа Велислава Дърева, един от гигантите в журналистиката, политически наблюдател и анализатор, публицист, есеист, кинодокументалист, автор на над 2000 публикации, носител на многочислени награди. Почетен член на Асоциацията на българските училища в чужбина. Общественик с будна българска съвест, с непримирим към неправдите дух, с ярко слово. Мощен будител. БЪЛГАРКА. ЧОВЕК…

Г-жо Дърева, бихте ли споделили какви чувства събужда днес у Вас стихотворението „Опълченците на Шипка“ на Иван Вазов?
Величествено е словото на Вазов! Величествено, драматично, тържествено, експресивно, живо. Преди време с един приятел отидохме на Шипка. Август, рано сутринта, жива душа няма. Качихме се на Орлово гнездо и се хванахме здраво за големия метален кръст, за да не ни отвее острият леден вятър. И тогава околните върхове се разлюляха и завъртяха пред нас. И ние, както се държим здраво за православния кръст, изведнъж, в един глас, без да се наговаряме, започнахме да рецитираме „Опълченците на Шипка”! От началото до края! Беше невероятно преживяване. Когато слизахме от върха, моят приятел ми каза: „Знаеш ли, голям грях имам. Още не съм си довел децата на Шипка”. И добави: „Заслужаваме ли гибелта на всички тези хора? Нали те за нас загинаха, а ние, какво правим ние?”. След 2-3 дни ми се обади: „Ние сме на Шипка, цялата фамилия, с децата”…

Според Вас, кое е най-важното, което трябва да знаят българите за 3 март?
3 март 1878 г. е денят на Възкресението Българско. Завръщането на България на картата на Европа и света. Възстановяването на българската държава и държавност. Началото на Третото българско царство.
Това е изключително европейско и световно събитие.
Един народ с древна култура, с азбука, която е опазил и дарил щедро на милиони славяни; един християнски народ със своя Църква – първата самостойна Православна Църква в славянския свят; народ със своите светци и първоучители, със своите апостоли и революционери; народ, създал висока литература – богословска и светска, създал шедьоври на църковната живопис и архитектура – този народ излиза из кървавия мрак и небитието на дивото и варварско турско робство и се завръща на историческата сцена.
На всичкото отгоре – този народ се е съхранил цели 500 години, не е предал своята християнска вяра, противопоставил се е на „ятаганната политика на Високата порта”, както пише немският журналист и дипломат д-р Карл Шнайдер. Дженюъриъс Макгахан констатира с изумление, че българският народ е много по-образован от повече европейски народи.
Завръщането на България в света на живите предизвиква истински взрив в европейското съзнание, което отдавна е забравило, че българският народ изобщо съществува!
Без 3 март 1878 г., без Сан-Стефанския договор, без Руско-турската освободителна война, това би било невъзможно. Абсолютно невъзможно! Нито една държава на Балканите не се е освободила без руска помощ.

Какво спестяват да кажат на нашите ученици учебниците по история?
Вече 35 години една шепа хонорувани фалшификатори и деконструктори на българската Голгота ни повтарят до припадък едно и също, едно и също, едно и също:
Априлското въстание е мит, Баташкото клане е мит, робството е мит, една метафора, една стилистична фигура, измислена от възпалените мозъци на Левски, Ботев, Каравелов, Раковски. Няма турско робство, има 500 години благотворно присъствие, мило съжителство и сладостен рахатлък, едно дивно благоденствие и чутовен напредък на българския народ под сянката падишаха. Обаче ни връхлетяло ужасно злощастие – надовлякла се Русия, развалила ни рахатлъка и ни поробила. Защото – щом няма робство, от какво ни е освобождавала Русия? От една метафора?
Кое по-точно е метафора? Съсипването на българската държава, методичният геноцид над българската нация, неизброимите зверства, жестокости и гаври над българският народ – това ли е метафора?
От нас се иска да забравим, да не помним, да не знаем, да потънем в блатото на амнезията, да пропаднем в бездната на блаженото невежеството.
От нас се иска да забравим „гнусавото, невярно и безчеловечно тиранство”; „всекидневните ни убийства, потурчвания на невръстните ни грабнати деца, обезчестяването на девойките и на жените ни”; тези „мъки и гнусотии, най-противни на човечеството и свободата на съвестта”; това „беззаконно и проклето зрелище”, „гнило и варварско” , което стои пред очите на „уж свободолюбивите г-да европейци”, но „на нашият предрезнал глас – никакъв отзив”, както казва Васил Левски.
От нас се иска да забравим „дивият, варварският и безчовечният турски ярем”; тези „вериги, ръждясали от кръв и сълзи; вериги, в кои са заковани ръце и нозе, ум и воля”; това „страшното варварство”, „държавното зверство” на една империя, където българинът „е роб, и роб безусловен”; да забравим „това нечуто в Европа робство”, което „цивилизованите европейски вълци” защитават с „харемна дипломация” заради „политическия си кеф”, както казва Христо Ботев.
От нас се иска да забравим най-страшния данък – кръвния данък, наречен дефширме. Девширме означава „събиране на цветен нектар”. Така турците „събирали цветния нектар” на българската нация – грабвали най-красивите, най-здравите, най-силните български момчета, заличавали тяхната родова памет, превръщали ги в еничари и ги хвърляли да избиват, да потурчват, да поругават своите братя и сестри, майки и бащи. Българите, като се чудели как да спасяват децата си, криели ги по пещерите, осакатявали ги, обезобразявали ги. Били сме принудени да осакатяваме и обезобразяваме собствените си деца!
От нас се иска да забравим. Защото нашата памет е някак неприлична, нецивилизована, антиевроатлантическа, политически некоректна…

Защо има опити за омаловажаване, за пренебрегване на 3 март?
Русия, Руско-турската освободителна война – това е кост в гърлото на българската десница. Щото Русия, видите ли, имала свои интереси. Да не би Великобритания да е нямала свои интереси? Или Австро-Унгария? Или Германия? Обаче нашите интереси съвпадат с интересите на Руската империя, а не с интересите на Британската корона!
Деконструкторите на българската история повтарят, че Освобождението е „русофилски мит”, че няма Руско-турска освободителна война, а Украино-турска (!), че 3 март е „срамна дата”, „ден на нашето унижение пред руския ботуш”… Те обявиха 3 март за измама, рекет, капан, грабеж и робство, за празник на антиевропейците, ерго – нашето Освобождение е дело антиевропейско, срамно и позорно, е най-гнусно посегателство, покушение и престъпление срещу евроатлантическите ценности…
Обаче! Тия мошеници, щото са невежи, като отричат 3 март, отричат и защитниците на българския народ след зверското потушаване на Априлското въстание! Отричат Уилиям Гладстон, Виктор Юго, Чарлз Дарвин, Оскар Уайлд, Макгахан, Юджийн Скайлер, Анри-Пиер дьо Вестин, Емил дьо Жирарден, Джузепе Гарибалди…
Руско-турската освободителна война е единствената – подчертавам, единствената война в световната история, която е предизвикана от народ и интелигенция. От руския народ и руската интелигенция. Православният руски народ, руските поети, писатели, художници, журналисти, учени, духовници – те поискаха от императора тази война. Заради нас. Да не забравяме – това е война за Вярата! За Светото православие!
Знаете ли по колко руски войници, офицери, лекари, санитари, благородници, мужици са загивали всеки ден по време на войната? По 365 на ден! На ден! Не за Проливите са загивали те! А за нас! И – глей к`ъв лош късмет – за нашата свобода не е погинал ни един американски рейнджър, само нек`ви презрени солдати! Какво да направим, като на Шипка е генерал Столетов, а не генерал Джон Смит! И паметниците от Освободителната война са над 500!
Затова беше цялата истерия срещу 3 март! И още не е спряла тази истерия. Затова десните не щат 3 март, по им харесва Съединението или Независимостта, ама без Освобождение няма ни Съединение, ни Независимост. Но най им харесва 3 март 1918 г., Брест-литовския мирен договор, щото тогава сме били победили Русия?! И даже си измислиха някаква несъществуваща „Брест-литовска България”… Някои даже предлагат да честваме деня на Берлинския конгрес, който е разпарчетосал България най-евроатлантически.
Затова е войната срещу паметта на граф Игнатиев, например. Пишат се всякакви нелепости – че граф Игнатиев бил член на извънредния турски съд, който съди и осъжда Левски; че граф Игнатиев подписал смъртната присъда на Левски; че Левски е обесен, понеже граф Игнатиев му пратил специален агент, да го вербува, обаче Левски отказал да стане руски шпионин! Идиотщината няма почивен ден!
Преди години десни „интелектуалци” родиха обезумителна идея – в подстъпите към Шипка да бъде вдигнат паметник на Сюлейман паша! Сюлейман паша е „заслужил” и паметник в Стара Загора – за два дни неговият редовен аскер избива над 25 000 българи. Особено „заслужил” пред батачани е Ахмед ага Барутанлията, нали! А в Пловдив на мястото на Альоша да вземат да турят един белокаменен Лала шахин, превзел, изклал и опустошил града през 1364 г. Таман ще има на кого да се кланя правоверната десница.
Другият изблик на тотално невежество е напънът да бъде променено името на патриаршеския храм-паметник „Св. Александър Невски”. Щото св. Александър Невски взел, че сразил западните рицари и по този начин се противопоставил на евроатлантическите ценности! Ами тогава да низвергнем цар Калоян, който много преди св. Александър Невски сразява кръстоносците! И цар Калоян, и той рушител на евроатлантическите ценности! Тъй излиза.
За сведение на невежите псевдодемократи – патриаршеската катедрала е осветена с името на св. Александър Невски. Това е свещенодействие. Това е Свето тайнство. То е като Свето кръщение. Светото кръщение е едно, то не се повтаря, не се променя и не се отменя. Църквата има канони. И който ги наруши, плаща скъпо.

Можем ли, без да знаем и обичаме историята си, да обичаме нашия народ и Родина?
Всичко е възможно на тоя свят. Познавам хора, които знаят десетина цитата, повечето неточни, щипнати оттук-оттам, завиват се с българското знаме, крещят „Българи-юнаци!”, тропнат едно хорце и готово! Кръчмарски патриоти. Има една максима – народ, който не си знае историята, му променят географията…

Националният празник е ден за преклонение, почит, размисъл и отговорност. Как тълкувате отговорността ни?
„Робът се бори за свобода, свободният – за съвършенство”, казва Яне Сандански. Свободата изисква отговорност – към себе си, към държавата, към историята. Нашата отговорност е да знаем историята си и да я помним. Но някои се срамуват от нашата история, не ги задоволява, не им се вижда величава, все се чудят как да я подменят с някаква друга история, с историята на друга държава, по-евроатлантическа някак. И ако може Русия да я няма в тази история. Да изчезне. Изобщо. Да изчезне от световната история.Това е мечтата на русофоба. Обаче няма как да стане.
Възстановяването на българската държава и държавност не е еднократен акт. Това е дълъг процес, това са наистина нечовешки усилия. Началото е Паисий и неговата „История славянобългарска”, написана през 1762 г. После идва БРЦК, възстановяването на Българската екзархия, комитетите на Левски, Априлското въстание, Ботев, Освободителната война, Съединението през 1885 г. и Независимостта през 1908 г. От 1762 г. до 1908 г. – това са 146 години! Неистови усилия! Хиляди, хиляди жертви. Вдигали сме въстания на всеки 10-12 години. Средно аритметично. Срещу какво сме ги вдигали тия въстания? Срещу нашия рахатлък?
Нямаме право да забравяме. И не бива да допускаме в олтара на народната памет да мишкуват разни фалшификатори, наши и чужди.

Заявявате, че: „Който руши паметници, руши история. А който руши история, руши държава”. В думата „паметник“ се съдържа думата „памет“. Как мислите, има ли целенасочен заговор срещу българската памет и ако има, кому е нужен той?
Ако говорим за заговор, то този заговор е срещу националните държави по принцип. Това са интересите на глобалния капитал, на едрите корпорации. На тях им пречат държавите, защото тези държави имат история, имат национални герои, имат памет, имат конституции и закони, имат държавни граници, а на глобалният капитал тия граници му пречат. Пречат му народите, със своя език, култура, духовност. И най-сетне – пречи му човекът. „Идеалният” човек е безпаметен, безисторичен, безграмотен, без род и родина, без вяра и по възможност, а вече едва ли не задължително – безполов или многополов. Този „идеален” човек е никой. Той е никакъв. А този, който е никакъв, може да бъде направен всякакъв. Той е лесен за моделиране. Той е като пластилин.
За паметниците. Да, който руши паметниците, руши историята. А който руши историята, руши държавата. Заради BLM-истерията разни вандали разрушиха паметниците на Колумб и на бащите-основатели на САЩ. Ами като не им харесва откривателя на Америка, да вземат да я закрият тая Америка! Като не им харесват бащите-основатели, да изгорят американската конституция и Декларацията за независимостта! Що за диващина!
В София нарязаха по най-касапски начин Паметника на съветската армия, нарязаха го и го захвърлиха в калта. Щото не могат да преглътнат факта, че на 9 май 1945 г. над Райхстага се развя червеното знаме, а не нечие друго. Но като отричат Деня на победата над нацизма, победа, невъзможна без Съветската армия, победа, за която загинаха 27 милиона съветски граждани, тези глупци отричат самата антихитлеристка коалиция, в която участват САЩ и Великобритания.
Преди години в София разрушиха паметника „1300 години България” – паметник, който във всички световни каталози на съвременното изкуство е вписан като шедьовър на постмодернизма. Разрушиха паметника и захвърлиха в калта скулптурите на св.св. Кирил и Методий, на св. Княз Борис Покръстител, на цар Симеон Велики! Диваци и варвари!

Посочвате, че „най-лесно се управлява безпаметен народ.“ Лесно ли се става безпаметен?
Много лесно, уви! Достатъчно е да напишеш в учебниците, че Ботев е терорист, че Левски е конекрадец, че те двамата (цитирам) „са момчета с девиантно поведение, които при други обстоятелства щяха да станат престъпници”, че (цитирам учебник!) „Турската полиция в изпълнение на своите служебни задължения арестувала Левски, който бил осъден и обесен в София”. Толкоз. Достатъчно е да напишеш в учебника,че турското робство е мит, че Русия не ни е освободила, а поробила и работата е свършена. Край. The end.

Защо днес се прокрадват стремежи: в името на това да си европеец да се отречеш от това да си българин?
Това е върхът на глупостта. България е европейска държава тогава, когато днешните евроатлантици са разговаряли на своя език само с конете си. Още в ІХ век св.св. Кирил и Методий превеждат Библията, защото всеки народ има върховното право да разговаря с Бога на своя език. А други народи ще трябва да почакат още столетия, та и те да се сподобият с това право. На френски Библията е преведена през ХІІІ в., на английски и полски – през ХІV в., на немски, унгарски и испански – през ХVІ в., на италиански – през ХVІІ в.
България е първата духовна, културна крепост на славянския свят. Една държава на духа, с богат, могъщ, величав език; с писменост, книжовност и култура – достъпни за всички славяни; с литература – изумителна по своята широта, откритост и щедрост; с национално самосъзнание и познание за своите длъжности в подредбата на историята, и с нравствената убеденост за своята общославянска и вселенска мисия; с държавници – мъдри, просветени, просветлени; с независима Църква и Патриарх. Това е истината.
България е първата държава в света, в която още от ІХ век образованието е било задължително за всички деца, без значение дали са от болярски род или от бедно семейство, дали са момченца или момиченца. Казано е в старобългарския „Разумник-указ” от XIII в.: „Знайте и това! На света има трима царе, както е и Света троица на небето. Първото царство е Гръцкото (б.а. – Византия). Второто царство е Българското. Третото царство е Алеманското (б.а. – франките). С Гръцкото царство е Отец. С Алеманското е Синът. С Българското царство е Светият дух”. Нищо не мога да добавя.

В един Ваш материал казвате: „Свободата не мълчи, когато вижда злото народно, и не го чака да порасне, че да убие народа.“ Какво е за Вас свободата?
Това е перифраза на една мисъл на Левски, който казва: „Не си народен! Виждаш злото народно и не го казваш, а чакаш го да порасне и да убие народа”. Свободата има много имена и най-първото от тях е Васил Левски, йеродякон Игнатий, Главният апостол на цяла България. Това е Свободата.
Свободата има апостоли, рицари, светци, герои, мъченици. Тиранията има слуги, лакеи, угодници, наемници, ятагани, бесилки, гилотини, куршуми, инквизитори, екзекутори, главорези… Свободата няма синоними. Има само антиподи.

Коя е най-голямата опасност за нашата държава днес?
Най-голямата опасност е българският народ да забрави и да презре своята история, да забрави и да презре героите, погинали за неговата свобода, да захвърли в калта своите светци, просветители и апостоли, да се влачи по чужди акъли и по чужди интереси. За кефа на алчни типове, които си въобразяват, че имат правото да командорят целия свят.

Според Вас кои са стълбовете на единението на българския народ?
Знанието! Образованието! Просветата! Паметта! Само така ще съхраним себе си, своето достойнство и достолепие. Като народ, като нация, като държава.

„Ние сме бъдещото поколение и трябва да се стреснем.“ Какво бихте добавили към тези Ваши думи?
Ние сме онова бъдеще, онова поколение, заради което загинаха Ботев и Левски, Караджата и хаджи Димитър, Бенковски и Волов, Петлешков и Павел Бобеков. Нашата отговорност е пред тяхната памет. Те заради нас загинаха. Не заради тоя и оня тиранин, не заради т.нар. евроатлантически ценности, които са пълно отрицание на европейската идея, на демокрацията и свободата.

Какво бихте пожелали на нашите сънародници в България и по света по повод Националния ни празник?
Където и да са нашите българи, да не забравят, че Родината е една, както майката е една. Човек няма 100 майки.

Уважаема г-жо Дърева,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“ в Чикаго! Честит празник!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ВСИЧКИ БЪЛГАРИ!

д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“
Берлин

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!