КАРТИНИТЕ НА ЕМИЛИЯ ЮКЕР – ЧАСТ ОТ ВСЕЛЕНСКАТА ХАРМОНИЯ

Всяка картина е чувство, превръщане на духовното в картина, призвана да дари любов и светлина… Всяка изложба е празник.“
(д-р Емилия Юкер)
Благословена съм да живея в Чикаго от много години, където българската култура е неизменна част от живота на сънародниците ни тук. Това е така, благодарение  както на творците, така и на всички онези, които правят възможно културните събития да се случват. Неотдавна имахме възможност да се срещнем тук в Чикаго с изкуството на българската художничка от Хамбург д-р Емилия Юкер, която представи самостоятелната си изложба „Емоционални вибрации“ в галерия „Багрена“ – културен център „Българика“. Това беше от тези събития, които не се вместват само във времето, в което се случват, а продължават и след това. Те имат своя памет, която оставя следи. Като аромата във въздуха, като топлината на слънцето или като мисълта, която съгражда… И разбира се творецът-художник, който стои зад всичко това – събрал своята микровселена в миг и в прозрение. Емилия е човек, който носи усещането както за мига, в който живеем сега, така и за вечния вселенския кръговрат. От картините й звучи музика и се излъчва светлина. Тя е човек с широки интереси, преливаща от творчески и емоционален заряд. Въпреки че се осъществява като научен работник – инженер-химик и доктор по биология, Емилия изразява дълбочината на вътрешната си същност чрез синтеза на няколко изкуства. Изучавала е теория на музиката, пише поезия и композира. Създава абстрактна живопис отдавна, но от няколко години работи с пианистката Марина Савова от Хамбург, на чийто концерти създава картините си, инспирирани от музиката на Шопен, Лист, Шуман, Брамс. С изключителен усет към цвят, материя и форма тя съчетава онова докосване на необозримото, което може да се пресъздаде от специалните сензори на артист като Емилия. Музиката, която първо трябва да се възприеме и преживее в душата на артиста, а после да оживее картината, където всеки детайл е изстрадан, преболян и превъзмогнат. Само така на платното може да се запечата всичко преживяно и то да насища с енергията си всеки, който застане пред него. 
Емилия е вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина, както и председател на дружество за култура и изкуство „Клуб на българските жени и семейства“ в Хамбург. 
В интервюто за в-к „България СЕГА“ д-р Емилия Юкер ни поднася нейното разбиране и философия за живота, изкуството и вселенските закони, по които се движи светът. Приятно четене! 
СГ: Емилия, ти си отдадена на науката толкова, колкото и на изкуството. Как тези две същности взаимодействат в теб?

Е.Ю.: Науката дава научно познание чрез обективни статистически доказани данни и открития. Знания, последователност и труд са основата на природонаучните изследвания. В изкуството правя много експерименти, използвам и създавам познания, откривам нови методи на експериментиране и изобразяване. В изкуството, което правя, всъщност прилагам изследователския си дух, експериментирам и търся нови открития в метод, материал, обект или трансформация на енергия. Преминаването от материално към идея и обратно е кръговрат на материя и поток на енергията. Рисувам съществуващата енергия наоколо, като форми на различни абстрактни или конкретни форми. Преобладаващ проект е изобразяване на  превръщането на материална музика в усещане, въображение и форма върху платно. При изобразяване на емоциите с музика използувам много познания по физика, психология, медицина и органичен синтез на багрилата и музикални познания, които търся да  превръщам по нов начин на изобразяване – като екологичен фактор на влияние на музиката върху човека. То е свързано с отразяване на човешката свобода и превъплъщение на неговите усещания.

С. Г. :В областта на изкуството се изразяваш чрез музиката и рисуването – в България си завършила музикална школа, а в Германия – художествена академия. С какво обогатяваш и надграждаш усещането, залегнало в народопсихологията ни, с елементи на универсалното изкуство– онова, което идва към твореца като космически заряд, независимо от националната му принадлежност.

Е.Ю.: Енергията не може да се унищожи. Тя се трансформира от една форма в друга. Обективно съществуващото е дадено в нашите сетива като усещания и мъдрост от минали поколения и от научното познание и опит. Българите сме духовно богати, значение за това има и географското разположение на страната ни, имаме опита и мъдростта на дедите си и фолклора. Заедно с това сме с възможности за съчетаване на обективно и рационално и емоционално в голяма степен. Чувствителността е наше преимущество. Но ние сме отворени към света и търсим новото, прогресивното и се зареждаме от природата и световния прогрес.

С.Г: Платната ти са отражение на музикалните вибрации, но цветовете и техниката също са много специални. Как и какво те провокира, за да ги съчетаваш в точния цвят, форма и техника?
Е.Ю: Вибрациите на музиката дават онзи ритъм и емоционално усещане за сила, хармония или дисхармония, които развихрят документалното записване с връзки в мозъка на фантазия и свобода на сензорите и го свързва с материалното и нематериалното.
Връзката между цветовете и тоновете в музиката се получава при мен, благодарение на цветово усещане за вибрация. Те могат да се сверят с изследователските физични резултати за цветовите гами.
Хармонията е синтез, който се усеща чрез централната нервна система. Особено е развита при хората на изкуството. При мен е проява на свързване на различни центрове на мозъка в едно и също време и двигателен рефлекс на двете ръце за отразяване в ритъма на живо в концерт на класическа музика. Цветовете свързвам с енергията, която усещам и осъзнавам в момента на записване на музиката на платното като вибрация, ръцете ми засичат силата на звука, големината (дължината) на вълната, продължителност и връзка с музикалния сигнал на различните инструменти в едно и също време, като слуховото възприятие и вестибуларния апарат са изцяло натоварени и подават сигнали на ръцете за част от секундата до следващия сигнал в музикалното изпълнение. Ако всичко е силно изразено, стигам до червения  или черния цвят. Наситените нюанси и тъгата носят тъмни цветове. Физичната енергия на вълните  на музиката в пространството преобразувам в емоционална енергия и я трансформирам в цветова, съгласно хармонията, която синтетично осъзнавам.
С. Г.: Картините ти са уникални, в тях си запечатала енергията на отминали епохи чрез музиката на гениалните композитори, родена от вибрациите на вселената. Защо тази музика продължава да бъде актуална и днес, с какво тя вълнува хората?
Е.Ю.: Това и аз се питам във всяко едно произведение и затова го рисувам и слушам, отразявам, осмислям. Целта е аналитична. Освен това то носи активно трансформиране на енергия, зареждане на цялото тяло чрез презареждане на нервната система и двигателните рефлекси, пренасяне в друга мисловна дейност и отпочиване от реалните фактори извън концерта. Хората се пренасят от материалното на физичната форма на свирене и пеене – музиката в емоционално въздействие върху човешкото тяло, която трансформира  този синтез от величини в усещания за успокоение, отпускане, отделяне от ежедневните проблеми. Събирателно нулиране на енергията в събиране на материално с нематериално като синтезна форма, превръщайки се  в истина, равновесно състояние на химични реакции, моментно зануляване на духовната енергия и обратното  преминаване от духовна в материална. Когато рисувам музиката по време на концерт, съм не само радостна, отпочинала, олекотена, но и съм гореща и се изпотявам от тази трансформация.
С.Г.: Ти посвети едно лично и много емоциотално стихотворение на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и го нарече „Химн на българската култура“. Да очакваме ли нова творческа изява и чрез словото?

Е.Ю.: Да. Иска ми се да наложа една активна форма на комуникация чрез поезия. Речта и художественото слово в частност – това е екологичен фактор от околната среда, защото влияе върху човека.  Затова във Фейсбук до съвсем реални, конкретни хора правя коментарите си в стихотворна форма, защото хармонията и богатството на речта носят успокоение, радост…. Такава стихосбирка бих издала – „Поезията като екологичен фактор. Защо да слушаме хубава поезия?“

С.Г:.В разговор ми сподели, че „изкуството е част от екологичната среда“. Как то „пречиства“ земята, хората, мисленето и емоциите ни? 

Е.Ю.: Да, изкуството създава хората, защото носи енергия, трансформира в хората необходима за тях енергия. Изкуството влияе върху нервната система, имунната система, различни органи и зарежда с позитивна енергия. Равновесието в човешките клетки се характеризира с най–малко енергия, а силен стрес, неравновесие и нараняване предизвиква дисбаланс и такъв организъм изразходва много енергия, което води до натоварвания и нездравословни състояния.

С.Г.: Носиш хармонията в себе си и я търсеш във всичко – в звуковете, в светлината, в екосистемата …Защо днес светът все повече живее в дисхармония и емоционален дисбаланс?
Е.Ю.: Всичко е съвсем нормално. Светът съществува в порядък. Той преминава през съответни фази, които могат да се измерват, предвиждат и зависят от много фактори, като потокът на енергия  в природната среда за хората са на системно ниво и на глобалната екосистема се повлиява от космичната енергия. Въпросът е как всичко обективно се отразява върху хората.

Хората и животът, като форма на сегашната  екосистема, стареят, глобалната екосистема се разпространи във всичките си форми до глобализация и премина в климакс. Най–популярно казано – това е нещо като средна възраст на човешки организъм. Фазите на развитие стават все по–къси и бързо сменящи се, защото такива са фазите на климакса. В този период глобализацията вече стигна докрай и настъпват първи форми на  настъпваща пост–глобализация. Ще преминем към липса на енергия и ще търсим външни форми за доставка на енергия, емоционално това ще активира нуждата от външни източници за всички форми на социален живот. Ще се зародят нови форми и те постепенно ще се засилват. В биологично отношение човешката популация ще стане по–чувствителна на външни влияния и ще се търсят масови и селекционни форми на събиране и отделяне на хора. Трябва да отговорим като се засили връзката с природата и всички форми на живот. Урбанизацията, разделянето и оцеляването ще са вече необходимост, като ще се търсят нови източници на трансформиране на енергията. Една от тях през вековете е емоционалната енергия на музиката и това е една он причините изкуството да е източник на енергия, на създаване и баланс, както и зареждане за оцеляване.

С. Г. Мисля си, че ти не само рисуваш картината, ти затваряш в един цикъл целия вселенски кръговрат – светлината на първоизточника, хармонията на съзиданието, любовта, чрез която човекът съществува… Каква е твоята философия за това?

Е.Ю.: Да, радвам се на този въпрос, защото рисувам енергията като поток, порядък на материята и синтез и разграждане, което всъщност е животът. Питат ме накъде отиваме, заради моята професия на еколог, и заради изследвания на ниво глобална екосистема. Отиваме натам, където отива животът, защото за нас хората „там“ е мястото, където е животът. Основен принцип за това трябва да бъде: Всичко, което носи живот да се прилага и всичко, което не съществува в живота, чуждо е за живота, несвойствено – да се счита неприемливо, защото иначе животът сам ще ни изхвърли. Затова рисувам живота  такъв, какъвто е – жив,даващ ни енергия, радост, хармония и го раздавам на хората чрез изкуството ми. Като еколог знам фазите на екосистемите, виждам промените и знам че те са обективни. Чрез форми на трансформация на енергия ние ще продължим нашия живот и ще задоволим новите фази на глобалната екосистема в сегашната фаза. Раждането на новата форма на живот ще бъде предмет на бъдещето.

С. Г. Какво послание искаш да изпратиш чрез изкуството си към днешния ден и хората, стъпили здраво на земята?

Е.Ю.: Изкуството е важен екологичен фактор. Винаги е имало народно творчество, класическа музика, рисунки. Вижте рисунките  в пещерата „Магура“ отпреди десет хиляди години. Изкуството ще има своята роля и ще събира хората за тяхното оцеляване. То влияе на биохимичните процеси в организма, на биологично и на обществено ниво и носи нова трансформирана енергия, която в някои фази на екосистемите може да има силно влияние. Балансът между духовно, идеалистично и материално-рационалното се свързва чрез процеси на взаимодействие и взаимно преминаване. Осъзнати и ориентирани към хуманизъм  изкуство и наука са изключително необходими и са важна част за баланс, носещ реализация, продължителност и оцеляване на човешкия живот и обществените формации в реалния свят.

Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго