ВРЪХ след ВРЪХ става ВРЪХ

Паметна плоча, връх Брехершпитц 1 700 м., Алпи, Германия

Настоящия материал посвещаваме на алпиниста и човека д-р Атанас Скатов (1978-2021 г.). Светъл да е пътят му!

Представяме Ви интервюто, което проведохме с д-р Нели Димитрова-Бурмайстер, сестрата на д-р Атанас Скатов.

*****

 

За постиженията

• Д-р Скатов е първият и единствен българин, който е изкачил 11 пъти връх над 8000 метра.
• Изкачил е 10 от 14-те осемхилядника на Земята, Еверест – два пъти, първи веган на Еверест:

1. Еверест (север) 8848 м, Хималаи, Китай, 2014 г. (първо изкачване)
2. Манаслу, 8163 м, Хималаи, Непал, 2015 г.
3. Анапурна I, 8091 м, Хималаи, Непал, 2016 г.
4. Макалу, 8485 м, Хималаи, Непал, 2016 г.
5. Лхотце, 8516 м, Хималаи, Непал, 2017 г.
6. Еверест (юг) 8848 м, Хималаи, Непал, 2017 г. (второ изкачване)
7. Чо Ою, 8201 м, Хималаи, Непал, 2018 г.
8. Кангчендзьонга, 8586 м, Хималаи, Непал, 2019 г
9. Гашербрум I, 8080 м, Каракорум, Пакистан, 2019 г.
10. Гашербрум II, 8035 м, Каракорум, Пакистан, 2019 г.
11. Дхаулагири, 8167 м, Хималаи, Непал, 2019 г.

• Д-р Атанас Скатов е първият български алпинист, изкачил седемте най-високи върха на седемте континента на планетата (англ. Seven Summits):

1. връх Ухуру, 5895 м, (Африка), 2013 г.
2. връх Елбрус, 5642 м, (Европа), 2013 г.
3. връх Аконкагуа, 6962 м, (Южна Америка), 2014 г.
4. връх Карстенц-Пирамид, 4330 м, (Австралия и Нова Зеландия), 2014 г.
5. връх Винсън масив, 4892 м, (Антарктида), 2014 г.
6. връх Еверест, 8848 м, (Азия), 2014 г.
7. връх Денали, 6197 м, (Северна Америка), 2017 г.

• В продължение само на 8 години той извършва 21 експедиции. 14 експедиции от тях са на върхове над 8000 метра.
• Д-р Скатов е носител на многобройни награди и отличия.
• Автор е на 7 книги и 4 филма.

Българският алпинист загива на 5 февруари 2021 г. при първо българско участие в зимна експедиция на връх над 8000 м., изкачвайки К2 (8611 м.) в Kаракорум, Пакистан.

*****

⦁ Г-жо Димитрова-Бурмайстер, ако не се беше случил нещастният инцидент с Наско, през 2024 г. той щеше да стане на 46 години. Как мислите, какво не успяхте да кажете на Вашия брат?

Първо искам да изкажа моята дълбока благодарност за възможността да бъда отново интервюирана от Вас и да разкажа на широката публика на “България СЕГА” в Чикаго за моя брат и най-добър приятел, Атанас Скатов.
Да, за нас тези три години, откакто Наско ни напусна физически, са като един миг и за нас той остана завинаги на 42 години. Много са нещата, които искам да му кажа, да му споделя какво ме радва и какво ме тревожи. Благодарна съм, че успях да прочета последната му книга, която получих с неговото лично посвещение докато той беше на последната експедиция и успях в един от разговорите ни по сателитния телефон да му кажа колко е добра, автентична и завладяваща, практична и образователна, енциклопедия или, както я наричат много от алпинистите, “Алманахът”.
Много пъти съм му казвала и той го знаеше, че много го обичам и че е част от мен. Но бих му го казала още безброй пъти! Винаги съм се гордяла с брат ми неимоверно много, както и цялото ни семейство, но може би не му го казвахме достатъчно често, бяхме по-скоро сдържани в похвалите. Ние сме възпитани в дисциплина и трудолюбие и не сме свикнали с ласкателства. И накрая, бих му поискала прошка, защото никой от нас не е перфектен и безгрешен и със сигурност има нещо, което съм могла да кажа или направя по-добре, по-мъдро по отношение на Наско, за което го моля да ми прости!

⦁ Според Вас, какви Човешки върхове изкачи брат Ви в неговия кратък, но наситен житейски път?

Чисто Човешките върхове на моя брат са много. Той наистина успя в рамките на един кратък по години живот да го изпълни с много достойнства. Освен върховете в образованието, постиженията в алпинизма и проекта му като първи веган екстремен алпинист в света да мотивира хората да се замислят и да намалят консумацията си като цяло и в частност на животинската храна, Наско изкачи достойно върха на милосърдието, себеотрицанието, прошката и любовта към ближния. Дори понякога да ни се струва, че това са задължителни максими за всеки един от нас, реално ние всички се стремим по един или друг начин да достигнем тези върхове, но малцина са онези, които успяват и не само аз съм на мнението, че Наско със сигурност успя да ги достигне.
Въпреки трудности от всякакъв характер, въпреки житейски удари, предателства и поврати, брат ми запази винаги вярата си в доброто, обичта си към хората, готовността си винаги да им помага и устремеността си да води живот, в който не той самият, а благото на всички да бъде на първо място. Затова е жив, в нашите сърца и умове, самият той като един човешки връх, който ни привлича със своята магнетичност и сила, към който се стремим и който е във вечността, със своите мисли, думи и дела.

⦁ „На 32 години за първи път минах маршрута „Ком-Емине“. Бях изключително впечатлен от връзката ми с природата.“ – посочваше Наско. Разкажете ни нещо повече за този момент.

Известно е, че до този повратен период в живота си, Наско никога не се е занимавал активно със спорт, като изключим големия му талант при любителските игри на баскетбол и плуването през лятoтo в морето, никога не е членувал в спортен клуб или дружество и не се е увличал по спорта. Той беше човек на науката, първенец на випуска си 2000 г. и най-младият докторант на “Хумболтовия университет на Берлин” със завършена степен. Но вследствие на известни житейски обстоятелства, през 2010 г. той започна усилено да търси по-дълбокия смисъл на живота и след лична много сериозна драма се реши да участва за първи път в изминаването на „Българското Камино“, а именно маршрута Ком-Емине.
В това сериозно и за тялото, и за духа изпитание той трябваше да бъде редом с участници, повечето от които бяха опитни планинари, професионални спортисти и хора с дълъг стаж и претенции. Той от своя страна се уповаваше само на интуицията си и на “крилатите си крака”, както ги наричам аз, не на последно място и благодарение на факта, че беше 12 години участник в представителния на Сливен детски фолклорен ансамбъл “Тракийче”.
И тук брат ми откри планината и като място за най-висша медитация, и като свой дом. Влюби се в планината, а и тя в него. Непосредствено след преминаването на Ком-Емине, той замина за Тибет и направи “свещената Кора” на планината Кайлаш за смайващото време от един ден, като нормалната продължителност е три дни. Оттук нататък за Наско и за света беше ясно, че зад тази неимоверна лекота, с която се справяше във високата планина, чувствайки се като у дома си, се крие една много силна духовна връзка и това не е случайно. Дотогава беше вегетарианец.

⦁ Наско споделяше: „Качих се на връх Кутелка в Стара планина и на него се зароди идеята да преустановя консумацията на храна от животински произход и да се занимавам с височинен алпинизъм.“ Това ли беше голямото му начало?

Да, това беше голямото начало, зародило се на първо място като бягство от не толкова приятната действителност, в която се намираше Наско в този период. Това начало прерасна в едно предизвикателство, роди новаторски идеи в глобален мащаб и успя да се разгърне в действие, както и да пожъне национални и световни рекорди.
До този момент никой не е имал идеята да започне да изкачва най-високите върхове на континентите и на планетата като се храни само с растителна храна. Целта на брат ми бе да провери и да докаже на хората, че е възможно да натовари максимално психиката и физиката си, практикувайки височинен алпинизъм и същевременно да бъде на веган диета. Тази новаторска идея той нарече “Експериментът Скатов”, за която направи и едноименен филм.
Връх Кутелка се намира в непосредствена близост до град Сливен и Наско винаги казваше, че това е за него един много специален връх, защото там чувства особена енергия и връзка с Бог. Това е и причината да се постави паметна плоча на брат ми под върха и да се организират дотам годишните Национални походи в негова памет в деня на неговата кончина.

Връх Кутелка, Сините Камъни, Балкана над Сливен

⦁ Спомняте ли си кое беше най-впечатляващото, което Наско Ви разказа след първото му изкачване на Еверест на 24 май 2014 г.?

Първото изкачване на Наско на Еверест бе и първото му изкачване на връх над 8000 м. изобщо. Всичко беше свързано с много трудности. Дотогава той не беше много известен, разполагаше с крайно ограничени финансови средства, предимно от собствените си спестявания. Това беше първото му заминаване за Непал и Тибет като алпинист.
Още от самото начало на експедицията се е създало напрежение между него и други участници, които не разбират и не възприемат идеята за веган режим на хранене. Но по-нелепото беше, че полски алпинисти бяха получили средства от спонсорите си, за да се опитат да изкачат Еверест като вегани, а са консумирали по време на цялата експедиция всякакъв вид храна и са били крайно недоволни от факта, че Наско е истински веган, както и че е свидетел на измамата им.
Той беше напълно сам, без приятел или съмишленик там. Изключително трудна експедиция и от финансова, и от психологична, и от метеорологична точка. Дълго се е чакало за прозорец за атака, а малко след 7000 м. свръзката му – шерпа се е опитал да го върне и прекрати изкачването. Тогава Наско тръгва сам, сълзи напират в очите му от напрежение и от вълнение, датата е утрото на 24 май, най-българският празник!
Най-впечатляващото беше, че изобщо успя! Един млад човек, визионер, който никога дотогава не е правил опити да се изкачи на връх над 8000 м., който не е професионален спортист, не произхожда от семейство на алпинисти, но който има една друга визия защо го прави, а именно, за да мотивира хората да повярват в себе си, за да ги мотивира да намалят консумацията си на животинска храна, защото планетата изнемогва и няма как да продължаваме повече по стария начин. Искаше да ни направи по-добри, мислеше за бъдещето на всички!
Наско успя, напук на трудностите, напук на злите езици и неразбирането на някои среди. От този момент брат ми се утвърди и завинаги записа името си в световния алпинизъм, а именно като Първи веган, изкачил Еверест! И развя българския трибагреник от върха.

Експедиция Еверест, 2017

⦁ Вашият брат подчертаваше, че всяка година би изкачвал Еверест, ако има възможност. Как Ви обясняваше това свое желание?

Той не се плашеше от трудностите, от многото усилия, от работата, с която е свързано всяко едно постижение. Обичаше този връх, изкачи го два пъти и с удоволствие би го изкачвал по-често. Беше запланувано и организирано и трето изкачване на Еверест, непосредствено след изкачването му на Чо Ою, отново от тибетска страна като първия път. Но поради инцидент с друг български алпинист, в последния момент Наско не беше допуснат да изкачи върха без шерпа, което беше жалко.
Моят брат посвети първата си книга “Богинята Майка на Вселената” на Еверест, който освен най-високата точка, за него беше и едно много духовно място. Някои хора могат да мислят или говорят нелепи неща, но бях на базовия лагер на Еверест и смея да твърдя, че не е никак лесно да достигнеш до върха. Суровата природа, трудният планински терен, постоянната лавинна опасност, недружелюбието на повечето, тръгнали за слава и водени от егото си, а и липсата на веган храна в повечето случаи, както и ниската хигиена, никак не са за подценяване.
Наско не изкачваше високите върхове като самоцел. Неговата мисия бе да успее да го направи като веган и да го осъществи в името на всички тези, които като него никога преди това не са го правили. Желаеше да им покаже, че е възможно, да ги мотивира и внесе лъч надежда и оптимизъм, вяра в себе си и в собствените си възможности. Един смел съвременен мечтател, който не спира да мечтае и да сбъдва мечтите си!

⦁ Наско споделял ли Ви е кое е било най-труднодостъпното място за него?

В началото на своята алпийска кариера брат ми предприе, непосредствено след изкачването на първенеца на Европа, Елбрус, през 2013 г., солова експедиция на връх Ленин. Напълно сам, без особено голям опит във високата планина, действително е направил на тази солова експедиция своето бойно кръщение, достигайки до състояние на границата между живота и смъртта. Определено след първото изкачване на Еверест започна степенуване на трудността на върховете и обстоятелствата по експедициите.
С всяка следваща експедиция и връх се повишаваха трудността и коефициентът на оцеляемост, започна се едно себенадминаване, което не успя да спре и върхът К2. Като първият и единствен българин, участник в зимна експедиция на връх над 8000 м. на втория по височина на планетата, К2, Наско взе смело решение да представи родината си в международната група от най-добрите алпинисти в световен мащаб. Прие правилното решение да тръгне надолу, след като разбра, че в онзи момент няма шанс за изкачване на върха. И тогава планината го взе завинаги при себе си, там, където се срещат Каракорум, Kaшмир, Индия и Тибет, където в далечината блести Кайлаш и където вековният лед никога не се топи.

⦁ „Височините са просто едни цифри.“ Как тълкувате тези думи на брат Ви?

Да, той има много рекорди, изкачил е много височини. Но истинските височини за него бяха на друго място – в човешката душа и психика. В своите мотивационни лекции той казва: “Всичко, което сме, е резултат от нашите мисли.” Оттам произхожда и една от неговите крилати фрази, послужила за основа на билбордовете с неговия лик:
“Върхът не е граница!”

⦁ Наско поставяше ли си граници? А имаше ли граници, които той премина?

Не, брат ми не си поставяше граници, поне не съзнателно. Нямаше нужда да го прави. Неговата интуиция и морал винаги му подсказваха докъде може и е добре да достигне и къде е по-добре да спре. И все пак, Наско се върна малко под връх Дхаулагири, когато прецени, че климатичните условия не позволяват изкачването му, затова го изкачи по-късно през 2019 г. Беше много разумен, въпреки смелостта си, граничеща с лудост и визията си на невероятен мечтател.
Мечтите му също бяха безгранични, безусловни, до вчера мечти, днес реалност и утре раждащи нови. Наско премина с лекота границите на ежедневието, на удобството, на егоизма и вредните навици, на консуматорството, на егото и самозабравянето. Границата, която премина, е реална. Сега той се намира в отвъдното, но новаторските му идеи, невероятните постижения, книгите и филмите, които ни завеща, са безгранични. Те са плод на неговия стремеж не да живее за себе си, а на желанието да бъде от полза на много хора и да бъде добре за планетата ни.

⦁ Бихте ли описали най-значимите пътеки, които Наско отъпка?

Пътеките, които отъпка, са в пряк и преносен смисъл. В пряк смисъл той възроди планинарството в Сливен и България. Много хора, следвайки примера му, се престрашиха, сковани от политичски и икономически несигурната обстановка. Започнаха да търсят отдушник в планината, да спортуват, да релаксират по един естествен и приятен начин. Други се завърнаха към старите си навици да се разхождат в планината след работа и в почивните дни. Това не е никак малко.
Много хора пишеха на Наско, сега и на мен, че благодарение на неговия пример са излезли навън, открили са или преоткрили планинските и екопътеки, започнали са да живеят по-природосъобразно и се чувстват много по-добре физически и психически.
Брат ми прослави родината си и родния си град по света, развя знамената от всички върхове, на които стъпи, нареди България не само на едно от челните места в световния алпинизъм, но и стана Първият веган алпинист.
Най-стръмна е пътеката на новаторството, на утвърждаването на една идея, която никой не е имал преди това и нейната реализация. Днес все повече се говори в световен мащаб за промяна в начина на хранене като необходима мярка за опазване на природата. Когато Наско поде мотивационните си лекции на тази тема и с изкачванията на високите планини като част от проекта му, тази пътека не само не беше отъпкана, но беше пълна с големи камъни и тръни.
Пътеките в духовен аспект са много важни. Пътеката на един съвременен Самурай от “Града на стоте войводи”, Шампион по добротворство, Факлоносец на мира, както се казва последната получена от него приживе награда, мирен борец за един по-добър свят за нас и нашите деца.

Базов Лагер Еверест, 2018

⦁ „Не е най-важното върховете. По-важно е, че посещаваш тези 7 континента, които са коренно различни и се запознаваш с хората, културата, битието им.“ Как мислите, „световен“ ли беше Наско?

Да, абсолютно. Роден българин, голям родолюбец и патриот, който имаше възможност да живее където пожелае, той избра България и Сливен, като каза:
“За мен няма по-добро място за живеене от град Сливен.”
Както един световен и духовен може да намери начин да бъде на едно ниво с всяко живо същество, човек, животно, природна даденост, танц, ястие, обичай…, така и Наско беше добре дошъл и навсякъде се чувстваше у дома си, защото сърцето му беше чисто и отворено към света. Светът винаги беше гостоприемен към него.

⦁ С голяма тревога и загриженост Наско говореше за това, че населението на планетата непрекъснато нараства с огромни темпове. Той пишеше за унищожаването на горите в Амазонка, за питейната вода, отпадъците от селското стопанство, разрушаването на озоновия слой… Самият той беше преустановил консумацията на храна от животински произход. Към кого беше отправен основният апел?

Към всички, на първо място към отделния човек и неговото ежедневие. Но и към правителствата, към общините, които вземат решенията кога и как да се случат нещата, към хората, които ние избираме демократично, за да бранят нашите интереси – материални и морални, и които не трябва да забравят, че ние всички сме скачени съдове и зависими един от друг.
След като се беше запознал с тревожни данни и още по-тревожни прогнози за бъдещето на планетата, Наско се беше замислил в една много ранна възраст, в която другите младежи имат съвсем различни интереси, за това какво би могло да се предпиеме, за да се спре или поне намали замърсяването на природата, унищожаването на горите и изчерпването на природните ресурси. Затова неговият апел беше отправен към всеки един човек, без значение от какъв пол, раса, религия, образование, политически възгледи е. Искаше да ни мотивира да се замислим и променим консуматорските си навици. Желаеше да ни накара да осъзнаем, че не е възможно да продължаваме да живеем по този нездравословен и неекологичен начин, че е необходимо да помислим и за следващите поколения.

⦁ „За мен е важно да покажа на хората, че невъзможни неща няма. Кой каквото иска, може да го постигне.“ Според Вас, кой беше изворът на сили за Наско?

Според мен изворът на сили бяха на първо място неговите почитатели и съмишленици – хората, които му пишеха благодарствени писма и споделяха, че той е техният мотиватор, че благодарение на него са преминали на веган режим на хранене, отказали са тютюнопушенето и вредните навици, започнали са да спортуват, да пишат поезия, да рисуват, да свирят на музикален инструмент, отново да мечтаят и да сбъдват мечтите си!
След запознанството си с Наско и проекта му хората посочваха и продължават да посочват, че стават целеустремени. Това беше неговата лична мотивация, да продължава напред и нагоре, да се бори с вятърни мелници, да направи мораториум против незаконното изсичане на горите, да събира подписи срещу горенето на боклуци от Европа, да си рискува живота, изкачвайки най-високите върхове на планетата, да тренира неуморно, да се среща с хората, да пише и издава книги, да организира сам своята разностранна дейност, крадейки от времето си за сън. Той не живееше, той гореше за идеята!

⦁ „Искам да бъда полезен на хората. Тогава се чувствам най-добре и в мир със себе си.“ Какъв беше душевният мир на Вашия брат?

Душевният мир на брат ми беше много богат. При получаване на наградата “Факлоносец на мира” Наско говори за думата “смирение” и нeйния корен “мир”. Той е най-духовният човек, който познавам. Алпинистката Тамара Лунгер пише за него, “че е бил най-духовният човек на експедицията К2”. Дай Боже повече хора с душевен мир като Наско!

⦁ „Мен ме прави щастлив това, че има стойностни хора, които не само одобряват това, което правя, но искат и те да го правят.“ Какво научи и какво завеща на младите хора алпинистът и човекът Скатов?

Много млади хора ми споделят, че силно се вдъхновяват от Наско, че за тях той е символ на новаторство, на смелост, на човек, показал как се осъществяват мечти. Той учи младите на трудолюбие и дисциплина, но и на нестандартно мислене, разчупване на старото, познатото, тръгването по един нов, неотъпкан път, по своя собствен.
Брат ми многократно подчертаваше, че всеки тряба да намери това, което е най-добро за него самия – спорт, диета на хранене, начин на живот. Той не предлагаше готови рецепти, а показваше пътя на мислене и практикуване, който всеки един сам да извърви. Да, не е комфортно понякога да тренираш до болка, да се ограничаваш в храната, да възпитаваш в себе си търпение и търпимост към другите, но това стана модерно след неговия пример. И точно младите хора са най-големите му фенове – ученици, студенти, голяма част от които не го познават лично, но споделят неговите идеи и искат заедно с него да направят света по-добър.

Mусала, август 2020, последното лято

⦁ Една от големите звезди на непалския и световен алпинизъм Нирмал (Нилс) Пурджа, изкачил 14-те осемхилядника за 7 месеца, споделя с тъга и обич за Наско: „Винаги се усмихваше. И е много скромен. Толкова земен. Беше ми като брат. Ще ми липсва много…“ Вие поддържате ли контакт с Нилс и други имена в световния алпинизъм, с които Наско е общувал?

Когато посетихме с брат ми Непал и Тибет през 2018 г., бяхме силно впечатлени от факта, че там, както алпинистите, така и местното население в селищата, където отсядахме, много обича Наско и се отнася с голям респект към постиженията му.
Само за няколко години той успя да се утвърди като име в световния алпинизъм. Но основната причина за обичта към него си остава неговата личност – скромен, отзивчив, много внимателен към хората и към природата, стараейки се винаги да прави добро и да помогне с каквото може. Неговият талант на танцьор го правеше също незаменим при всяко парти, чувството му за хумор и вечната му усмивка, която грееше на лицето му, лекотата, с която вършеше всичко. И днес поддържам контакт с някои негови приятели, следя какво се случва в алпинизма, както го правех заедно с Наско.
Един много добър наш приятел е Сану, с който брат ми изкачи последните си върхове. Сану е единственият човек, който е изкачил три пъти всички 14 върха над 8000 м. и който трябваше да бъде с Наско на експедицията на К2, но не отиде. Някои от тези, с които Наско беше близък, също го последваха в отвъдното и не са между нас. Останалите много го обичат.

Зимна експедиция К 2, Каракорум, Януари 2021 г.

⦁ През 2018 г. заедно с Наско видяхте Кайлаш. Разкажете ни за мистериозното около този връх и в този регион на Тибет.

Когато заедно с брат ми бяхме докторанти в “Хумболтовия университет на Берлин”, един наш приятел ни подари книгата на Хайнрих Харер “Седем години в Тибет”. Последваха лекции в “Урания” на тема “Тибет” и в нас се зароди съкровеното желание да видим с очите си Покрива на света, двореца на Далай Лама и най-вече свещената мистериозна планина Кайлаш. Тогава това бяха само мечти. Искахме да завършим успешно и бързо докторатите си, после дойдоха работа и семейство, но в един момент темата “Кайлаш” отново стана актуална, когато човек си задава въпроси и намира трудно отговори в ежедневието си.
Така Наско, пръв във всичко, и този път беше пръв и видя целия този друг свят през 2010 г. Заедно успяхме да заминем през 2018 г. като за него беше само предисловие към легендарното му изкачване на връх Чо Ою в Тибет, където той беше абсолютно сам, без свръзка шерпа, без приятел, без допълнителен кислород. Тъй като беше през април, още доста студено и снежно, в района на Кайлаш нямаше почти никакви туристи. Природата е невероятна. Отвсякъде те обграждат планини от вечен лед, снежни пустини и мноооого високи върхове, заледени свещени езера, скални манастири.
От време на време срещахме по пътя си вярващи, които правеха “Кората”, измервайки пътя си с телата си. Луксове като заведения или магазини са изключени. Храна и вода имахме само от това, което беше на гърба ни, а подслон в обща туристическа спалня или палатка. Чувството, когато си там е, че времето е спряло или по-точно че си извън времето, което там няма никакво значение. Чувствах се много щастлива, благодарна, че съм там, че съм част от всичко това.
Мистерията в онзи регион е навсякъде – бяла тишина, непокътната природа. Физическите усилия избледняват на фона на огромните скални феномени и кристалното слънце. Според легендата никой няма право да се изкачи на самия връх на Кайлаш. Затова се прави обиколка, така наречената “Кора”, като най-високата точка се достига при прохода Долма-Ла (5700 м.).
Будистите вярват, че някога там се е водила решаващата битка между техния велик учител и поет Миларепа и шамана на религията Бон – Наро Бон Чук. Миларепа побеждава, успявайки пръв да достигне върха на свещената планина, изстрелвайки се с първия слънчев лъч. В края на обиколката може да се види пещерата, в която е пребивавал и медитирал Миларепа. Името Кайлаш се превежда като “Скъпоценен Камък”. За мен той действително изглежда като огромен, висок и недостижим снежен диамант.

⦁ „Аз много обичам България. Живял съм в Германия дълги години и всеки път съм се връщал. И където и да отида по света, винаги ще се върна, защото тук се чувствам точно на място.“ Считате ли, че Родината беше най-високият връх на Наско?

Да, Родината, родния град Сливен, роднините, семейството, изобщо всичко, което идва от думата “Род”. Наско е родолюбец и патриот и идеите му бяха в световен мащаб, но милееше и го болеше най-много за своите хора, за родната природа, за Българското.

⦁ В памет на д-р Атанас Скатов е поставена паметна плоча в Баварските Алпи. Бихте ли ни казали дали има други паметни плочи или паметни инициативи?

По стечение на обстоятелствата, през 2021 г. се постави първата паметна плоча на Наско в Баварските Алпи, на любимия му връх Брехершпиц, който той изкачваше обикновено в трудни зимни условия. За голяма наша радост местните власти разрешиха да поставим плочата, защото брат ми е немски възпитаник и име в алпинизма тук. Абсолютно същата плоча, изработена от същия скулптор, само че вече с текст на роден език, същото лято се постави под любимия му връх Кутелка в Сливенския балкан.
Третата плоча бе сложена миналото лято в Аграрния университет в Пловдив, чийто випусник е брат ми. Също там, както и в пресклуб “България” на стадион “Васил Левски” в София, окачихме постери с различно тематично съдържание.
Във Варна, където Наско бе увенчан с отличието “Спортист на годината” 2019 г., бе посаден хималайски кедър. В Морската градина се намира друга негова паметна плоча. В памет на Наско е поставена плоча и на “Мемориала” на Базов Лагер на К2.
В Сливен са изработени, изцяло с дарения от негови фенове “Малка гора” в негова памет, както и паметна плоча пред “Хайдушката пътека” в местността Карандила. Успяхме да засадим дръвче в негова памет в центъра на Сливен срещу храма “Свети Димитър”. В процес сме да се одобри от община Сливен и паметна плоча пред дръвчето, за да могат младежите да имат пред очите си примера на техния съвременик и съгражданин.
Проектът, който движим от името на фондацията “Да спасим планетата”, която създадохме заедно с Наско, цели преустройване на нашата родна къща, намираща се в центъра на града, в Алпийски център. Това е една идея на самия Наско.
Предвиждаме в нея да направим нещо много хубаво и полезно на регионално и национално ниво, където да има по нещо за всеки: ученици, младежи, планинари, еколози, природозащитници, най-вече мечтатели!
Миналата година започнахме с обновяването на една част от обекта. Необходими са специалисти и финансови средства. Досега правим всичко със собствени финанси и ресурси, но капацитетът ни е ограничен. Тук искам да отправя апел към хората, които имат информация за програма или възможност, чрез която би могло да се осъществи тази идея, за да стане тя в близко бъдеще реалност, да не се колебаят да се свържат с мен.

⦁ Какво бихте пожелали на хилядите читатели на вестник „България СЕГА“ в Чикаго и по света?

Желая от все сърце на читателите на вестник “България СЕГА” в Чикаго, където живее и моята любима учителка по пиано, да бъдат разбира се здрави, позитивни и изпълнени с енергия, любов и вяра в доброто!
И едно пожелание от Наско: “Мечтай смело, вярвай в себе си и знай, че невъзможни неща няма. Мечтата няма цена!”

Уважаема д-р Димитрова-Бурмайстер,
Сърдечно Ви благодарим за желанието да участвате в интервю за в. „България СЕГА“!
Желаем Ви здраве и още дълги години да разказвате за успехите на един от най-големите български алпинисти!

Д-р Ваня Велкова
в. „България СЕГА“, Берлин
Снимките са предоставени от д-р Нели Димитрова-Бурмайстер и се публикуват с нейното съгласие.

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!