Исторически ракурси: ОКО ДА ВИДИ, РЪКА ДА ПИПНЕ…!

Има една българска поговорка за неверниците, че ще повярват, само когато окото им види и ръката им пипне това, в което трябва да повярват. Така е и с промяната на съзнанието на българите, за да разберат демокрацията и благата, които произтичат от нея, трябва окото им да види и ръката им да пипне така лелеяният Запад, за да разберат, какво им е липсвало през онези 45 години комунистическо управление у нас.
Само дъвките, които понякога можехме да намерим по сергиите, които идваха от Югославия, напомняха на българчетата някога, че има и нещо различно, извън нашия източен свят на комунизъм и социалистическа пропаганда. Но Западът е толкова далечен тогава, все още не можехме свободно да пътуваме, а когато вече можехме пък нямахме средства да го правим. Западът се уплаши, че ще го залеят орди от бедни източноевропейци, но проблемът беше, че същите тези източноевропейци нямаха пари дори за билет за самолет, за да избягат от Източна Европа.
И така повечето българи винаги си оставахме в България, мечтаехме за Запада, бленувахме за пътувания, но нямахме пари за това. А от тук, от бедна България Западът изглеждаше непостижим за почти всички нас. Гледахме сериали като „Приятели“ и други, как пътуват, как се хранят, как пазаруват, как се забавляват, въобще как живеят, но ние в България не можехме дори да мислим да си позволим това, което тези хора във филмите приемаха за някаква почти елементарна даденост, която за нас беше недостижима.
Така демокрацията, която идваше от Запада, ставаше все по-необозрима, все по-имагинерна и все по-неясна. Тук може би известна вина има и Западът, защото не ни обясняваше и не ни показваше, какво е демокрация. Това беше не само политически промени, но и икономически промени, а при нас едното беше наполовина, другото почти въобще липсваше. Все повече хора се отчайваха, защото демокрацията се изговаряше, но не се виждаше и постепенно „демокрация“ започна да става лоша дума, която описва промени, които са непълни, и след които следва разруха, бедност и безпътица. Така изглеждаше демокрацията у нас в онези години. Бандити ни ограбваха по улиците, бандити ограбваха и крехкия бизнес, а всичко останало нагоре беше с претенция за всемогъщество.
Западът ни стана длъжник, емоционален длъжник, той си стоеше там горе, назидаваше ни, караше ни се и с право, показваше ни верния път, но като че ли това не беше достатъчно. Не ни допускаше до себе си. Ние бяхме бедните източноевропейци, от които той се страхуваше. Този страх се превърна в някаква форма на сегрегация, а ние пък останахме с усещането, че каквото и да направим, шансовете ни са все към нулата. И това отчаяние доведе постепенно и бавно до недоверие, а недоверието се превърна в открито съмнение, което пък след себе си доведе отрицанието. Започнахме да отричаме всичките достижения на Западния свят, защото просто не ги виждахме. Нито Западът обаче беше виновен за това, защото никой не иска бедняци в хола си, нито пък ние имахме кой знае каква вина за това, че сме бедни. Е, имахме, защото не правехме реформи, а липсата им ни държеше в хватката на миналото. И докато други държави от Източна Европа започнаха постепенно да излизат от тинята на застоя, ние си намирахме уют точно там и отрицанието се превръщаше в норма на живот, който ни се струваше единствено възможен, което далеч не беше така.
Така много хора постепенно изгубиха инерцията на промените и станаха недоверчиви. За тях достиженията на демокрацията бяха обект на постоянна проверка – око да види, ръка да пипне и тогава можеха да опитат да приемат онова, което всъщност беше очевидно – свободата като право и задължение, като цел и достижение, като начин на живот и стил на мислене. А тези основни понятия за демокрацията са неизбежни за модерния свят, където човекът и неговите блага са в центъра на внимание на всяка държава. От тук просто тръгва всичко и без него не може да се наречеш нито свободен, нито демократ. Имено тези колебания днес са в основата на това, че страната ни е една от най-подходящите за руските хибридни атаки, фалшиви новини и дори откровени лъжи.
Колкото повече се уповаваме в демокрацията, толкова повече този процент на недоверие към Запада ще спада. В същото време обаче и Западът, към който и ние вече уж се числим, трябва да бъде наясно с това, че не може да ни подлага постоянно на изпитания. Така е и въпросът с визите за САЩ до известна степен. От една страна проблемът е в това, че трябва да падне процентът на откази за визи, за да ни допуснат до пътуване без визи за САЩ, от друга страна самите дипломати отказват същите тези визи и така въпросният процент няма как да падне сам и механично! Това пък води след себе си до абсурда, че причината се превръща в следствие, а от този омагьосан кръг се излиза само с радикални мерки, като механично отпадане на визите и приемането ни за равноправни хора и граждани, от което ще спечелим и ние, и те, и демокрацията!

ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България СЕГА“ в София

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!

в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here