МИХАИЛ ГРИГОРОВ – С ГРОХОТА НА ИЗРИГНАЛ ВУЛКАН

УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ НА В-К „БЪЛГАРИЯ СЕГА“, В БРОЯ ПРЕДСТАВЯМЕ:
МИХАИЛ ГРИГОРОВ

Михаил Григоров е роден през 1951 г. в гр. Средец, Бургаска област, България. Висшето си образование завършва в Техническия университет във Варна. Публикува стихове от 1972 г. Има издадени шест книги със стихове на български език. През 2023 г. В САЩ излезе стихосбирката му „Стихотворенията на Синия пламък“ на английски език. Негови стихове са превеждани на руски, италиански и английски. Има национални и международни награди за поезия. Живее в София. Работи като журналист. Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Лигата на българските писатели в САЩ и по света.

ИЗРИГВАЛ ЛИ СИ ТИ КАТО ВУЛКАН

Ти чувал ли си грохот във душата си,
ти следвал ли си някога съдбата си,
пропадал ли си в пропасти и урви,
попадал ли си в ледените бури –
те – смъртоносни като отрицание,
което ти отказва мироздание
което ти отказва мисълта,
което ти отказва личността,
което ти отказва и живота,
но смее да го каже само нощем…
Изригвал ли си ти като вулкан,
когато ти от всички си презрян
и искат да се проснеш на паважа,
и да се мислят за достойни даже…
Ти страдаш, но със чуждото страдание,
отчаян си, но с чуждо отчаяние,
дори си влюбен, но със чужди чувства,
лъжлив да си – е твоето изкуство.
Ти не живееш, ти си присвояваш
животът, който много ти харесва.
За теб земята ще остане плоска,
подпряна на чудовища с рогата,
когато всичко истинско опоскаш,
ще заблестиш тогава – с низостта си.
Ти чувал ли си грохот във душата си,
ти следвал ли си някога съдбата си…
Поет си, но напомняш кречетало
и си за всичко край, а не начало!…

НЯМА ВЕЧЕ ВЛАКОВЕ ЗА ИЗПУСКАНЕ

Обичам да хващам ръката ти,
дъха ти сладък да чувствам,
да забравям епохите и времената,
няма вече влакове за изпускане…
Винаги си била в мечтите ми,
винаги си била в дните ми,
очите ти блестят щом те докосна
и път неуморен пред мен се просва…
Цъфтиш като ябълка, като поляна,
дъхтиш на свежест като тревата.
Не мисля да се главозамайвам
и гледам съвестно на съдбата.
Дали иглики цъфтят или сме с балтони
ти си ми пролетта през всички сезони!…

ЗАЩО НЕ СЪМ ХУДОЖНИК
Памет за Винсент ван Гог

Защо не съм художник, за да нарисувам
изваяното тяло на любимата жена,
и да го гледам само аз, да го жадувам,
и то да бъде само мое в синкавата тишина.

Защо не съм художник, да създам в очите й
единствено възхита, нежност и желание към мен.
Тогава няма чувствените спомени да я връхлитат,
аз няма да затъвам в ревността опустошен.

Защо не съм художник преуспял във самотата,
загледан всяка вечер във една картина на стената.

АЗ ЗНАМ

Аз знам, че ти ще отлетиш, мечта безумна на поета,
По дяволите, току виж, при мене се завърнеш клета.
Не вярвам нявга да се случи, нямат възмездие мечтите.
Защото аз съм тежък случай в поезията, дето скита

и търси си душа прозрачна – в душата да се приюти.
В душата на поета мрачен, а всъщност юноша почти.
Така в трагизми и неволи, в разврат и нежност се роди
красивата мечта и политна, и много мисли оплоди.

И много щастие искрящо, вселената се разшири
в една душевност нещадяща най-малко себе си дори.
Аз зная, че ще отлетиш, мечта безумна на поета,
но ще се върнеш нявга ти – на моята планета!…

ЧЕРНИТЕ ДУПКИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА

Един голям любовен взрив –
пространство-времето се слиса
и орбитите изкриви
на две души… Така ги вписа
насред вселенския безкрай
в междупланетно положение.
Изчезна земният кошмар,
повя космичен вятър нежно…
Дори във вечната вселена
не винаги протичат вечно
любовните процеси – тленни,
защото те са си човешки.
Последва взрив, ала обратен,
известен е като имплозия…
Тъй по космически съдбата
затри любовната хармония.
Остана тъмната материя…
Енергията тъмна всмука
докрай любовната феерия
и я превърна в черна дупка…

АСПАРУХОВ МОНОЛОГ

Душите са пустеещи земи отсам реката.
И конят е нетърпелив като душата.
Пръхтящо неспокойствие оре с копита.
И знаем, че за нас светът не е премитал.

И трябва мислите да разиграем.
И трябва силата си пак да осъзнаем,
че зъби се с парчета лед реката още.
Издигнах бранни кули аз за всички нощи.

И чаках вашето търпение да свърши.
Да опознаете и мириса на мърша.
И ще ми бъдете чак после благодарни,
дори стрела ако отвъд ви парне.

Където идем, чака ни омраза,
защото вечно ще останем. Казах!

ТВОЕТО МЪЛЧАНИЕ

Твоето мълчание е бездна
и във него мога да изчезна.
Твоето мълчание е връх –
да изкачвам до последен дъх.

Твоето мълчание превръща
целия ми свят широк в пустиня.
Нито тръгвам, нито се завръщам.
Като лава в самота застивам…

Автор: Михаил Григоров

Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!

в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here