СЪЮЗА НА БЪЛГАРСКИТЕ ПИСАТЕЛИ – НА 110 ГОДИНИ. ЧЕСТИТ ЮБИЛЕЙ!

Неизменно свързваме СБП с имената на големите ни литературни колоси – Вазов, Йовков, Елин Пелин, Багряна, Дора Габе… Но всички писатели след тях до днес, с творчеството си, поставят по едно камъче, за да се съгради монолитността на институцията, която днес е този Съюз.

Преминал през трудности и разцепления, но оцелял, за да остане и сега като символ на духовност и авторитетност в българската литература. В седмицата, в която официално се отбелязва тази забележителна за българската култура годишнина, СБП организира поредица от събития за тържественото честване.

Те бяха под патронажа на президента на Република България Румен Радев и осъществени със съдействието на Министерство на културата, Националния литературен музей, Столична община и с активното участие на писатели от страната и чужбина.

В градинката пред Народния театър „Иван Вазов“ бе открита изложбата „110 години Съюз на българските писатели“, а в музей-галерия „Анел“ бе премиерата на поетичната антология „София – златото на думите“, с рецитал на включени в книгата поети.

Празничните събития завършиха с юбилейното тържество „110 години Съюз на българските писатели“ в Централния военен клуб в София.

Благодаря на Председателя на СБП Боян Ангелов, който въпреки натоварената си Програма по отбелязване на 110-та годишнина от създаването на Съюза, ми отдели от времето си за разговор, който споделям с читателите на в-к „България СЕГА“.

ОТ РАЗСТОЯНИЕТО НА ВРЕМЕТО
(Разговор на Снежана Галчева с Боян Ангелов, председател на СБП)

С.Г.: От позицията на времето – след 110 години – какво е днес СБП за българската литература и култура?
Б.А.: Може би ще прозвучи нескромно, но имам основанието да твърдя, че историята на СБП е проекция на новата българска литература през този период. Демократичните промени у нас дадоха възможност на писателите да избират пътищата, по които да тръгнат в процеса на реализацията си. Една значителна част останаха в Съюза на българските писатели, който демократизира своя устав и се превърна в достъпно, надпартийно и неполитизирано творческо сдружение. Други писатели се обединиха в алтернативни съюзи, а някои избраха индивидуалните начини за реализация. Фактът, че броят на членуващите в СБП надхвърля 800, красноречиво говори за популярността и обществения авторитет на това сдружение което пази традициите на съвременната българска литература и заветите, оставени ни от нейните създатели и първостроители.

С.Г.: По спомени на много наши съвременници – писатели и общественици, учредяването на Съюза през септември 1913 г., се дължи на „острата нужда от професионална самозащита на писателите и живо почувствания от някои измежду тях дълг да се действа колективно за подем на културния ни живот и частно на литературата ни, оставени без закрила от държавата ни.“ (Михаил Арнаудов). Днес какво се е променило?
Б.А.: Острата нужда остава все една и съща и почти няма промени в положителна насока. В периода между двете световни войни Писателският съюз издейства професионална защита за своите членове. Те са получавали държавни длъжности, която им осигурява време и възможност за творческа изява, а самият Съюз е защитавал безпрекословно техните авторски права. СБП е получил изключителните права върху произведенията на починалите писатели, и частните издателства е трябвало да ги откупват. Днешният политически волунтаризъм остави писателския труд на произвола на случайността и е крайно време държавата ни да се погрижи за своите литературни творци, да обърне внимание и на творческите съюзи, обединяващи десетки хиляди художници, композитори, музиканти, певци, актьори, режисьори, оператори… Именно държавата, а не задгранични фондации, корпорации и асоциации, трябва да насърчават създателите на българското художествено слово, което е ценност с неоценима стойност.

С.Г.: Може ли да се създава култура и да имаме духовност, без да се разчита на финансова подкрепа? Твърде много се говори за пари, но не е ли според Вас човешкият ресурс основен фактор за създаването на качествена литература. Защото знаем, че официално се финансира политкоректната такава, а не винаги тя определя естетическите потребностите на една нация.
Б.А.: Живеем в материален свят и финансовата подкрепа става необходима не само за жизненото оцеляване, но и за създаването на културни продукти с висока естетическа стойност. Нужни са вестници, списания, издателства и електронни медии, посредством които словесното творчество става читателско достояние. Необходими са и преводачи, които ще приобщят българските литературни творби към ценителите на словесното изкуство извън българските предели. В момента няколко частни издателства се опитват да моделират литературния вкус у нас. Превръщането на литературата в стока е занимание контрапродуктивно. Ние приемаме и дори приветстваме конкуренцията в сферата на литературата, стига тя да е лоялна. Нашият съюз има и задачата да улеснява своите членове при участията им в различни литературни конкурси и изяви, но доста често и пред ръководството изникват непреодолими пречки, създавани от външни фактори. Ето защо ние подновихме годишните литературни дискусии и връчваме скромни литературни награди в отделни жанрове: поезия, белетристика, критика, документалистика, публицистика, драматургия, литература за деца. Писателският съюз връчва и награди на имената на български писатели: Валери Петров, Божидар Божилов, Гео Крънзов, Георги Братанов. През настоящата година бе взето решение да се възобновят държавните международни награди „Христо Ботев“ и „Никола Вапцаров“. В журито са включени и представители на СБП.

С.Г.: Има много писатели – членове на СБП, които живеят в чужбина и са прекрасни културни посланици на страната ни по света. Как виждате взаимодействието с тях, за да бъдат неизменна част от СБП и българската култура?
Б.А.: Радвам се, че талантливи български писатели кандидатстваха и бяха приети в редиците на СБП. Наистина, всички те са доброволни посланици на българската литература по света и страниците на нашите издания са широко отворени за творчеството им. Ние, живеещите в България писатели, се радваме на техните успехи и ги чувстваме неделима част от нас. Нищо не може да замени увереността ми, че живеещите извън пределите на България наши сънародници чувстват липсата на Отечеството по-силно и обичта им към „всичко българско и родно“ е много по-силна и по-всеотдайна.

С.Г.: Днес някои се опитват да заличат от съзнанието ни понятия като отечество, родолюбие, патриотизъм, умишлено се подценява най-голямото ни културно богатство – българският език. В повечето ни съвременни писатели е живо онова пламъче, което се разпалва в буен огън, когато то е застрашено да бъде угасено. Как техните огнени послания да продължат да бъдат връзката с поколенията, за да можем да запазим корените си?
Б.А.: Тези опити са обречени, защото нацията ни има хилядолетна история и безсмъртни литературни постижения. Не бива да поставяме разделителни граници между средновековната българска книжовност и днешните висини, достигнати от родните ни писатели. Литература е неизменна част от европейската и това обстоятелство е повод за гордост. Българската кирилица е една от трите основни азбуки на Европейския съюз, а създадената от светци и патриарси наша писменост и книжовност е послужила като основа на редица литературни езици. Експериментите винаги са водили до създаването на нови образци, ала не бива да загърбваме традицията, нужно е да я обогатяваме и надграждаме, за да съхраним националния облик на литературата. Българските писатели сътворяват част от многообразието от художествени похвати, исторически парадигми, гносеологични възприятия и съзерцания. В противен случай ще се озовем в лабиринтите на унифицирания схематизъм. Най-обезпокоително е, че продължават тенденциите за отпадане от учебните програми по литература на знакови творби от българската литературна класика, с които са възпитавани редица поколения. Министерството на образованието и науката през последните години не се е обърнало нито веднъж към Писателския съюз при съставяне на учебните програми, на учебници и христоматии, а сред членовете ни има академици, професори и стотици учители. Такова пренебрежително отношение към съвременните литературни творци е равнозначно на национален нихилизъм. Нужно е в българските училища да се върне възпитанието като елемент от образователната система. Именно родолюбивото възпитание ще събуди емоциите на младите хора и ще ги накара да се гордеят с отечественото ни минало.

С.Г.: За развитието на културата на една нация от голямо значение е и официалната държавническа политика. В тази връзка достатъчно ли е да се отпуска по-малко от половин процент финансиране за културата?
Б.А.: В десетилетията след 1944 г. СБП и неговите членове бяха превърнати в идеологическо оръжие на новата власт. Писателите станаха нейни галеници и получаваха всевъзможни материални облаги. След 1989 г. настъпи повсеместно отрицание на всичко постигнато. Десетки талантливи творци бяха анатемосани, а групички от нагаждачи използваха ситуацията, за да се обявят за демократи и дори за дисиденти. Литературата ни се идеологизира до крайност и настъпиха тежки времена за достойните литератори, които бяха отритнати от властта и обсипвани с клевети и обиди. Подобна съдба имаше и СБП, но през тези години успя да възвърне авторитета си и да докаже, че е приемник на онова сдружение, създадено в далечната 1913 г. с идеалната цел да съхрани духовните граници на Отечеството. Съюзът ни е първото литературно сдружение в Европа, създадено от млади писатели-офицери, получили подкрепата и съгласието да бъдат почетни членове най-изявените по онова време български интелектуалци: Иван Вазов, Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев, Стоян Михайловски, Александър Теодоров-Балан и др. Учредители на СБП са Пейо Яворов, Стоян Дринов, Добри Немиров, Йордан Йовков, а поетът и преводач Иван Андрейчин става пръв председател. За голямо съжаление не само СБП, но и другите творчески съюзи не получават субсидии от държавата. Изглежда, че властимащите нямат интерес да подпомагат творческите гилдии. Все пак съществуват институции, които се отнасят с уважение към нас. Подкрепа намираме в президентската институция, от страна на Министерството на културата и на някои общини. При условие, че е намерен начин религиозните общности у нас да получават държавна помощ, смятаме за крайно необходимо такава да има и за българските писатели.

С.Г.: Не са ли създавани най-големите ни културно-исторически творения в нищета, усамотение или изгнание? Само удобството на консуматорското ни време ли е причина да нямаме велики творби като „История Славянобългарска“, „Под игото“, „Време разделно“…?
Б.А.: Както вече казах, болшинството от членовете на СБП живеят в изолация и, бих казал, в отчаяние. Писателският труд у нас не е признат за професия, ала той е призвание, за което наличието на дарба е задължително условие. Моите наблюдения върху литературните процеси у нас ми дават основанието да бъда оптимист и твърдя, че имаме прекрасни писатели и поети. За съжаление, повечето от тях живеят в полуанонимност, защото творбите им не стигат до масовите средства за информация, където са се разположили удобно и самодоволно политкоректни литературстващи особи, провъзгласили се за „новите лица“ на българската литература. За истинската творба не може да бъдат поставени прегради. Рано или късно тя си проправя път към душите на ценителите. Те не могат да бъдат излъгани с евтини рекламни трикове.

С.Г.: С какви събития СБП отбелязва 110-та годишнина?
Б.А.: Подготвихме изложба „110 години СБП“, която ще бъде инсталирана пред Народния театър в столицата и в 28 постера разкриваме историята на Писателския съюз от създаването му до днешния ден. В издателство „Български писател“ излезе поетичната антология „София – златото на думите“, която ще представим в Музей-галерия „Анел“. Предвиждаме международен писателски семинар на 16 ноември в Българския културен център (София), а същата вечер във Военния клуб е тържествената вечер. Всички събития са под патронажа на президента г-н Румен Радев и се осъществяват със съдействието на Министерство на културата, Столична община и дарители.

Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина и председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго

Благодаря на Анжела Димчева – международен и прессекретар-СБП за снимковия и видеоматериал от събитията за честването на 110-та годишнина на СБП!

>>>

Уважаеми читатели,

Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)

За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!

в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here