Честит празник на всички вас, пазители на българската книжовност, просветители и творци, които изграждате облика на съвременната българска култура. На тези, които през вековете я създаваха с огън, дух и меч и тези, които я надграждат тук и сега. За да ни има и утре – нас и България!
Специално за в-к „България СЕГА“ публикуваме материал от д-р Ваня Колева – главен редактор на в-к КИЛ (Култура, изкуство, литература).
Ваня Колева. Портрет от Радко Мурзов
ЗА КОРЕНИТЕ НИ, ЗА МИНАЛОТО И БЪДЕЩЕТО
В първия ден на ноември отбелязваме Деня на народните будители.
Инициативата за въвеждане на този празник е на група видни български интелектуалци, сред които: писателите Иван Вазов, Стилиян Чилингиров и Христо Цанков-Дерижан; езиковеда славист проф. Беньо Цонев; езиковеда и етнограф проф. Любомир Милетич; фолклориста, етнограф и литературен историк академик Михаил Арнаудов; актрисите Адриана Будевска и Елена Снежина (псевдоним на Елена Янкова Кирчева)… По тяхна идея Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение в правителството на Александър Стамболийски, внася предложение в Министерския съвет. И на 28 юли 1922 г., с окръжно № 17743 на Министерството на народното просвещение, е учреден празникът на българските будители като „ден за отдаване на почит към паметта на големите българи, далечни и близки строители на съвременна България“. Определен е денят, посветен на преп. Йоан Рилски Чудотворец (19 октомври), който по новия календар става 1 ноември.
Честваме на този ден делото на българските книжовници, просветители, революционери, които са поддържали у човеците знание за християнската вяра и ценности; за подредбата на явленията в космоса и организацията в света; за нравствените и морални норми, формиращи и удържащи целостта и устойчивостта на семейството и социума. Разбуждали са усещане за религиозна идентичност и съобщност. Особено след XIV век, във времето на липсваща държавна структура и учредени духовно-образователни институции. Понеже за дълго у нас продължава епохата на Средновековието и културата е християнска, то голяма част от нея се създава и тръгва от Света Гора Атон. Култура се създава и в съседните на българското етническо пространство чужди държави – Влашко, Австрийската империя, Русия. В границите на религиозната общност едва от средата на XVIII век започва народностното самоосъзнаване на предците ни.
Редом с писането на морализаторска, проповедна книжнина, просветителите се залавят със създаването на историографски съчинения и образователни пособия. Знайни и незнайни книжовници се трудят с упорство и стоицизъм – да провокират чувство за национално самоопределение у сънародниците си. Да им напомнят, по откритата от преподобния Паисий Хилендарски в „История славяноболгарская“ (1762) метафора1, че българите са богоизбран народ със славно историческо минало, и да ги убедят, че ги очаква светло бъдеще. Да разтърсят „грешните и живоумрелите политически и литературни души“, както пише Христо Ботев, да ги изведат от вековния унес, в който „ние, българите, така сладко спим“2.
А след Освобождението – приемането на демократичната Търновска конституция (16 април 1879 г.) и суспендирането ѝ (1 юли 1881 г.); пренареждането на политическата система в страната; Съединението на Източна Румелия с Княжество България (6 септември 1885 г.) и Сръбско-българската война (ноември 1885 г.); политическата криза от 1886 – 1887 г. и управлението на Стефан Стамболов (1887 – 1894 г.); в началото на ХХ век – обявяването на независимостта на България (22 септември 1908 г.); войните за национално обединение от 1912 – 1918 г., подписването на Ньойския договор (27 ноември 1919 г.) и трагиката от настъпилата катастрофа и пр., и пр. политически, икономически и културни събития във времето. При сложността на сменящите се събития, на учените е съдено да изследват „българския национален дух и зачатъците на свободното ни политическо съществуване“. Да изучават и оставят свои писмени свидетелства за явленията и участниците в тях, за да не бъдат принудени идещите по-късни поколения да търсят информация у чужденците, акцентира Симеон Радев, авторът на „Строителите на съвременна България“3.
Сравнявайки високите идеали на Възраждането – борбите за българска църква и за национална независимост, с хода на събитията в свободна България, Иван Вазов с тревога отбелязва: „Линее нашто поколенье, / навред застой, убийствен мраз; /[…]/ Къде вървим, не мислим твърде, / посока няма в наший път“… Призовава поетът към търсене на нови национални идеали, към активизиране на градивните и съзидателни сили у народа: „Стресни се, племе закъсняло! / Живейш ли, мреш ли, ти не знайш!“ (Януари 1883 г.). С мисъл за възможните народополезни дела, за гражданска доблест и чест в поведението, Вазов предупреждава: свободата – „Умрелите я придобиха – / ний, живите, ще я затрийм!“ (Май 1883 г. – из „Поля и гори“, 1884). Слова, които се чуват многократно в следващото го време – изричани от един или друг интелектуалец, написани в текстовете на поети и белетристи, или изразени в музиката и художествената образност.
Накъде вървим – този въпрос е не по-малко актуален и днес. Особено, при положение че отново сме пред избори, този път – местни… Продължава напрежението по пандемичната обстановка поради мутациите на коронавируса. Животът ни се промени, откакто през декември 2019 г. в град Ухан на китайската провинция Хубей се появи вирусът COVID-19. Три години вече светът е в безпокойство и тревога. И макар да имаме ваксини като най-сигурно средство за защита, а носенето на защитни маски, съблюдаването на физическа дистанция, при възможност – дистанционните форми на работа и обучение, са знаци на новата нормалност в битието ни, продължават статистиките за заболели и починали… Впрочем драматични ситуации възникват непредвидимо и неочаквано – у дома, в работата, на пътя, къде ли не…
В дълговечната си история човечеството е преминало през какви ли не изпитания, предизвиквали ужас, уплаха – и упорство. Свидетелстват за това фолклорът и художествената литература. Да си спомним по-ярки примери от родната литература – текстове, с които сме израсли и които оживяват в незабравими филмови ленти. Като повестта на Емилиян Станев „Търновската царица“ (1974) и едноименния игрален филм (1981 г., по сценарий и режисура на Янко Янков). Също – романа „Осъдени души“ (1945) на Димитър Димов, както и игралния филм по него (1975 г., по сценарий и режисура на Въло Радев). Или романа „Холера. Войнишки дневник“ (1935) от Людмил Стоянов (Георги Стоянов Златарев). И в по-малките форми – христоматийните разкази на Йордан Йовков – „През чумавото“ (от сборника „Старопланински легенди“), и на Елин Пелин – в „Напаст божия“. И други, които затрогват, вълнуват, тревожат… Произведения, от които дъхът секва, а сълзите напират да бликнат. И които дълго не спират да гърчат съзнанието.
„Стресни се, племе закъсняло!“ – пише Вазов… Истината е, че за никъде не сме закъснели и няма защо да бързаме. По-разумно е нещата да се развиват спокойно, в естествения им ход. Пътят на всички ни е към Вечността – всеки върви нататък, според отредените му сили и време. Достатъчно е да сме мъдри и когато може, да предвардваме и преодоляваме възможните перипетии. Да не забравяме уроците от миналото.
А най-ценните житейски уроци се учат първо в семейството. Чрез семейните истории, от спомените на близки и скъпи до сърцето човеци, чиито разкази за преживяното звучат с болка и радост, с обич, като носят и усещане за съкровеност, свързаност. Вградените в тези разкази имена и събития – те понякога пазят спомен за обществената история, за успешни или не толкова умели политици от миналото, за творци на словото и изкуството, – и неусетно, без усилие проправят пътя на всичко, което човек ще иска да научи по-нататък в годините си. Омагьосващи сладкодумници, по-възрастните в дома редят живите си истории, които у тях звучат като приказка, – за да се учат младите! И има нещо символично в това, че скоро след Деня на народните будители, на 21 ноември, когато Българската православна църква чества Въведение Богородично, ние бележим Деня на православните християнски младеж и семейство. Без да е преднамереност, двата празника – на будителите и на семейството – са емоционално, а защо не – и интелектуално свързани. Празнуваме обичта и здравата връзка помежду си. Тя неизбежно ни връща назад във времето – към онова, което е било. Пиша това, а пулсират в мислите ми последните слова, изречени от татко – Колю Колев, – заръча той да се държа за корена: „На теб говоря, чу ли, татко, / за корена се здраво улови!“… Но нали коренът: опората и силата, закрилата – за когото и да е, са неговите близки. Благодарение на семейството си човек върви с достойнство и гордост по своя път. Спомня си миналото и мисли за бъдното. Най-вече – в края на годината.
Ще поспрем и сега, в навечерието на Рождественските празници и Новата 2024 година. За кой ли път ще направим равносметка за свършеното и ще чертаем планове за онова, което предстои. Какво свършихме и какво следва нататък? Въпроси, на които всеки ще отговори пред себе си – пред съвестта си.
—————-
1. СИВРИЕВ, Сава. Откритието на преподобни Паисий Хилендарски. – In: СИВРИЕВ, С. Екзегези. Из историята на българската литература. София: Издателство „Карина – Мариана Тодорова“, 2012, с. 12–17.
2. БОТЕВ, Христо. Политическа зима. – In: БОТЕВ, Хр. Събрани съчинения в три тома. Т. 1. София: „Български писател“, 1979, с. 134–138.
3. РАДЕВ, Симеон. Строителите на съвременна България. В два тома. Т. 1. Царуването на кн. Александра. 1879 – 1886. София: Изд. „Български писател“, 1990, с. 19–20.
Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго, президент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина
>>>
Уважаеми читатели,
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
в. “България СЕГА”
