КОГАТО УСПЕХЪТ ИМА СТОЙНОСТ

Разговарям в един от магазините на “Classic Violins” с Антоанета Костова и Стефка Чавдарова, които са сестри и чийто семейства са второ поколение в този бизнес. Техните съпрузи, Петьо и Пламен, са лютиери завършили Chicago School of Violin Making.

Магазинът се намира в Мundelein, в къща с типична за времето си архитектура. Изключително прецизно подредените инструменти веднага правят впечатление, особено тези подредени от най-малкия размер до стандартната големина.

Стефка Чавдарова: „Както се сменят дрехите, когато децата растат, така се сменят и цигулките, с които те свирят. Започва се с размер 1/32 за тригодишните дечица, което е нормалната възраст за започване на уроци по цигулка. Ръката на детето се измерва по инструмента, за да се избере най-подходящия размер за възрастта.  Големите таланти тръгват от тези малки цигулки.“

Любезните домакини ме въвеждат в една стая, в която се преподават уроци. Всичко тук предразполага към този вид музика – обзавеждането със старинни мебели, картините, а Стефка се шегува: „Даже Орфей си имаме“ и сочи дървената пластика на стената, изработена от български майстор. По-нататък отиваме в друго помещения и тя продължава: „Това е стаята, в която инструментите са разделени по ценови диапазон, на първия етаж са в по-ниските зони. Тук каним клиентите, които искат да купуват или да получат повече информация за инструментите, какво да очакват от тях и как се формират цените им.“
Освен с изработка и реставрация, те се занимават и с отдаване под наем на инструменти на ученици, които те обслужват и през лятото. Тогава всички инструменти, които са собственост на училищата се изпращат при тях за почистване и реставриране. Работят с почти всички училища, които се намират в радиус 50 мили разстояние. Грижат се и за всички аксесоари към съответния инструмент. Например не произвеждат лъкове, а само сменят косата и кожата на лъка. Използват най-качествени материали, за да може да защитят нивото си, доказано през годините – истинска конска коса, върху която се полага колофон от естествена смола за по-добро сцепление. Всички детайли са от особено значение, защото качеството на звука зависи от всички тези подробности.

Продължаваме „разходката“ на горния етаж на магазина, където е основната стая за излагане на инструменти за продажба.

 

Антоанета Костова: „Всички инструменти са ръчна изработка, изцяло от дърво. За гърба, страниците и охлюва се използва явор, а за капака – смърч. Най-качественият смърч е този от Балканския полуостров, който резонира най-добре. Ключовете могат да се правят от различни тропически дървета – абанос, вид чемшир, който е много твърдо и леко дърво, любимото дърво на професионалните музиканти. За всички дървета има знак, как е отрязано, как е изсушено, влакната за капаците на челото и цигулките имат значение за майстора. Ние имаме дървета, които са над 20 години и отлежават, за да направим инструмент от тях. Това, което определя нивото на цигулката е материала. Когато клиентът си поръчва инструмент, може да си избере дървото, от което ще се прави. Инструментите, които се дават под наем, се правят от началото до края в съответната работилница от няколко човека, всеки от които е специализирал в някакъв детайл и ние правим крайната сглобка и довършителните работи по изработката като слагане на мост, ключове, подбрадник и струнник. Дървената част получаваме от България, а ние правим цигулката да стане цигулка, от която да се извайват звуците, защото това зависи не само от виртуозното изпълнение на музиканта, но и от майсторите на цигулки“.

Стефка Чавдарова: „В рода ни винаги е имало занаятчии, хора, които са изкарвали хляба си с ръцете си, но не специално с правенето на инструменти. Началото на този бизнес се слага от нашите родители през 1989 година, когато те пристигат в Америка при техни близки в Калифорния. Нашите родители полагат основите на бизнеса ни с продажби на аксесоари които предлагат на специализираните музикални магазини в Калифорния. След това баща ни разбира, че едно от най-известните училища в света за правене на цигулки се намира точно тук в Чикаго – Chicago School of Violin Making. През 1994 г. сестра ми и съпругът й решават да дойдат в Чикаго, за да учат в него.  След една година в училището е приет и съпругът на Стефка, Пламен Чавдаров който по късно специализира в реставрация на стари инструменти. Завършват го успешно, а съпругът на Антоанета, Петьо след това бе поканен да преподава на напредналите студенти в Chicago School of Violin Making, и по късно става и  Директор в борда на училището. Но успехите не идват лесно. Докато учат те работят в различни магазини, за да  натрупат опит, което помага много когато решаваме заедно да си основем свой семеен бизнес през 2000 година. Започнахме с магазина в Mundelein, след това открихме в Кеnosha и Racine.  Началото в този бизнес беше много трудно – и двете семейства работехме и на друго място, но всеки допринасяше за общия бизнес. Спаси ни това, че бяхме сплотени и задружни – в началото и трите семейства живеехме в една къща, за да си помагаме с отглеждането на децата, да се поддържаме и помагаме финансово и най-вече морално“.

Антоанета Костова: Всеки един от нас си е намерил мястото в организацията на магазина, реставриране, правене на нови инструменти, рекламата, контактите с клиентите. Но най-голямата ни радост е, когато виждаме как децата израстват с нас и нашите инструменти, които им предоставяме. Някои от тях, вече пораснали, самите са учители по музика. Нашият бизнес е един от тези, които не разчитат много на рекламата, а на word of mouth, тоест клиентът трябва да остане доволен, за да разкаже за нас и на другите. За това повечето училища в северните събърби търсят нашите услуги. Работим с частни школи, както и с School districts. Но навсякъде и винаги слагаме етикетчета, че цигулките са направени в България, че сме българи и сме особено горди с това. Много от хората, с които работим, не са чували за България и така популяризираме и страната си по най-добрия начин.“

Стефка Чавдарова: В магазина имахме един служител, който винаги успяваше да продаде инструмент на клиентите и ние веднъж го попитахме каква е тайната му. И той ни каза, че американците много уважават хората, които са се реализирали в тяхната държава и винаги с удоволствие им разказва историята на нашия успех. Също така те винаги искат да има история, да знаят детайлите, които имат скрито значение, да се следват определени стандарти. Учителите ни казват, че нашите цигулки са перфектни и могат да ги разпознаят по окомплектоването и настройката, които допринасят за стойността на инструмента.“

Антоанета Костова: „Получаваме инструментите от китайски майстори, обучавани в Италия, и от лютиерски ателиета от цял свят, но не ги даваме в този вид на студентите, а всичко преминава през ръцете ни – поставяне на мост, австрийски струни /едни от най-качествените/, ключове и др. Ние сме прецизни, когато правим цигулки и за най-малките. Смятаме, че точно за начинаещите е необходимо най-добро качество, защото професионалистът може да изкара звук и от не толкова добър инструмент.“

Докато разговарях с тези интересни хора, отдадени на една толкова красива професия, си мислех колко е важно да се влага нещо от себе си в това, което се прави. Защото дървото оживява точно от енергията на майстора, от ръцете, които го докосват, за да оживят и да го накарат да трепти с резонанса на чувствата. Колко са важни детайлите в мисленето на човека, който ги прави, които се отразяват на качеството на продукта.

Привличат ми вниманието окачените по стените Грамоти. И те са част от процеса – награди за таланта и вложеното майсторство. Петьо Костов е с награда от Violin of Society of America, организация, която провежда международни конкурси през 3 години, на които се състезават лютиери от цял свят с инструментите си. Петьо има две награди за изработени свои инструменти. Също така е член на The American Federation of Violin and Bow Makers.

Стефка Чавдарова:“Още от началото на бизнеса наблегнахме на качеството и това ни отличи от всички останали. Ние сме първите българи лютиери в САЩ, които отварят магазин за струнни инструменти. Обръщахме внимание на детайла – поставяне на лепенки на грифа, къде да се поставят пръстите, което е безплатна услуга за учителите и други дребни неща, които се оценяват от клиентите и които преди нас никои не беше предлагал като безплатна услуга. В много отношения сме иноватори, учим се непрекъснато, посещаваме различни специализирани уъркшопи, обучаваме лютиери в Китай, където работят по наши изисквания и по модели, които ние сме създали. А китайците са много изпълнителни и лоялни. Ако изучаването на музика в американските училища е опция, то при китайците е задължение – децата трябва да свирят на струнен инструмент. Отнасят се с изключително уважение към хората, които са направили инструмента, към учителите, които ги учат, както и към самия инструмент. Така че азиатските клиенти са ни доста добър пазар”.

Антоанета Костова:“Човек трябва да благодари на всички, които са му помогнали. Когато пристигнахме със съпруга ми в Чикаго, за да кандидатстваме в училището за цигулки, въпреки че ни бяха обещали да ни посрещнат, се оказа че никой не ни чака. В съвсем непознато място се оказахме с куфарите си в единствено възможното място – българската църква „Света София“. Там едни родолюбиви българи Димитър и Мария Тикатови /вече покойници/ ни помагат и ни приемат в къщата си за няколко седмици. Неоценима беше помощта им за намиране на работа, за ценни съвети в непознатата страна, за моралната подкрепа и за първия Ден на Благодарността, прекаран с тях. Всеки има свои благодетели, които не се появяват случайно в живота им. Семейство Тикатови бяха такива за нас, защото нашият живот в Чикаго започна от техния дом. Другият човек, на който сме благодарни е един от нашите бивши работници, Христо Христов, който беше с нас от отварянето на магазина докато се пенсионира. Той отговаряше за поправките и поддръжката на виолончелата и цялостната подръжката на магазина.“

Антоанета и Стефка споделят, че успехите им се дължат на неуморния труд, но нищо не би било възможно без Божията благословия и късмета, който са имали. Защото много хора са положили огромен труд, но не са имали късмет за постигане на желания успех. Оценяват и срещата с правилните хора, от които са имали нужда. Убедени са, че успехите се постигат не само когато човек е амбициран, но и когато помислите са чисти и тогава всичко работи в негова полза. Това, което излъчват хората като памет, като енергия това се и връща. Няма нищо случайно.

Накрая на нашия разговор Антоанета ми показа едно произведение на изкуството, преминало от началото до края през нейните ръце и тези на съпруга й. Изключително впечатляващо е да се усети как се дава живот на парчето дърво, освен с обработката му, но и с енергийния заряд, който се влага, за да засвири цигулката…

Говорихме и за това, как всяко нещо, направено преди 200-300 години, претърпява корекция, но само при цигулките и челата се стремят да направят копие от преди. Може би тогава е бил върхът на съвършенството при правенето на струнни инструменти.

Антоанета Костова: Те не са професионални музиканти, но и тримата свирят на струнен инструмент. И тримата имат свое място в бизнеса ни – занимават се с поправка на инструменти, със счетоводство и поддръжката на уебсайта ни, с рекламата. Така че има приемственост и вярваме, че се задава и 4-то поколение от надежди. Децата ни са възпитавани в уважение към труда, към морала. Ние като техни родители сме постигнали всичко с труд и себеотдаване, а това е прекрасен пример за тях. Говорят прекрасен български език, почитат традициите ни. Казваме им, че ние сме дошли тук, за да се обогатим морално, а не да заменим едната култура с другата и да заменим традициите си, а да запазим българското и да го обогатим. Смятаме, че това е част от успеха да си човек – да се развиваш, да се запазиш и да останеш верен на  принципите си. Защото човек може да постигне много в материално отношение, но ако се изгуби духовно, все едно че нищо не е постигнал. Или ако живее с мисълта, че е сбъркал или се срамува от делата си, успехът няма никаква стойност.