Искам да ви разкажа за нашия живот. И да нас самите.
Ние се движим само назад, така сме устроени.
Искам предвид, чисто физически. Крачим назад- в права линия, по диагонал, на зиг-заг, както си поискаме, без никакво усилие. Така сме устроени. Хвърляме предмети назад с удивителна точност, ритаме топка назад към противниковата врата… качваме се по стълбите, слизаме по същия начин.
Нищо по-лесно от това да вървиш назад. Не метафорично, а както казах- чисто физически.
Но за живота ни…
Ние не водим войни. Оръжията са причина за това. Конструкцията им е несъвършена. Вярно, спусъкът си е както трябва- дърпаш го назад, но и куршумът хвърчи назад, право към сърцето ти. Затова не използваме оръжия, опасни са.
Храним се лесно, движим вилицата назад към устата си. Правим го без да се замислим, както при ходенето назад. Вода пием по същия начин.
Обичаме туризма. Движим се назад към върховете над нас, панорамата наоколо е неописуема! Гледаме през биноклите си “на обратно”, така се отдалечаваме от това, което виждаме, все едно, че ходим назад.
Питате за още детайли?
Знам за какво си мислите. Стрелките на часовниците ни се движат назад. Логично е. Ето, започнах да ви разказвам всичко в десет и десет сутринта, а сега часовникът ми показва десет без десет…
Календара? Е, не е трудно да се досетите. След днес идва вчера, после онзи ден. За близко бъдеще се счита миналия месец, а в перспектива- миналата година.
За образованието ни? Какво да ви кажа? И в образованието се движим по същия начин- напредваме назад. От университета се връщаме в гимназията, а от там- направо в основното училище. Така имаме все по-малко неща да учим, но за сметка на това- все по-лесни. Вълнуващо е когато изпишеш за първи път някоя буква върху белия лист или да събереш “две и две”. Нали така?
Някой покварен ум ще се запита как правим секс… По същия начин- вместо да се доближим един до друг, отстъпваме назад, докато съвсем се раздалечим и тогава актът приключва.
Деца в нашия свят няма. Обаче постоянно изникват отдавна забравени баби и дядовци, прабаби и прадядовци. Движим се назад в календара, както се досещате. Трудно общуваме с тях, езикът им е малко архаичен, но те много ни се радват. Въобще, срещите ни с предишните поколения са много мили, сърдечни.
В небето няма самолети, разказвали са ми за тях. Автомобили също няма, останали са в бъдещето. Преобладават каруците, изникват все по-стари модели. Има и ездачи. Между другото, един истински жребец струва доста скъпо- вече се разменя за три агнета и чувал с брашно на пазара. Пари ли? Май, че не ме слушате внимателно. Парите също изчезнаха в отминалото бъдеще.
Какво друго да ви кажа за живота ни?
Мечтаем. Аз, например, често мечтая някой да изобрети машина на времето.
За да се върна напред в бъдещето.
Орлин Крумов
за в. „България СЕГА“
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com (24/7)
За да получавате информация 24/7 ни последвайте във фейсбук!
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
