Голотата – уязвимост или сила

от

Аз съм гола, ти си гол. Стоим един срещу друг. Изпиваме се със
светещи погледи, в които се отразяват пламъците на свещите. Аз не съм
нищо повече и нищо по-малко от себе си. И ти не си нищо повече и нищо
по-малко от себе си. Аз съм цялото себе си, на което съм способна. И ти
си цялото себе си, на което си способен. Ние сме натурални, искрено
съблечени, защото така избрахме сами. Аз съм искрено духовно и
телесно гола пред теб, и предполагам, ти също, както и ти го
предполагаш. Дали е така, никой не може да бъде сигурен, но
сключваме мислен договор, че е така. Излишно е да се питаме кой какво
мисли и усеща, тъй като се чете в очите ни и личи по енергията и
излъчването ни.
Само че нашата голота може да бъде и проблематична, може да
бъде критичната точка на нашето опознаване. Може да сме голи, но
всъщност да сме полу облечени!? Тоест да сме както майка ни е родила,
но духовно да сме заключени или поне не докрай отключени един към
друг. Както и обратното, можем да сме облечени като ескимоси и да сме
голи в съзнанието си, да сме разголени духовно един пред друг и да
знаем своите съкровени тайни, които сме си споделили без излишен
свян. Само дано тези наши съкровености не излязат наяве по грубо
разобличителен начин след телесното ни разголване.
Познаваме ли се?!
Всъщност познаваме ли се? Аз познавам ли те?! А ти мен?!
Понякога облечени се познаваме по-добре, отколкото голи. Просто,
когато сме голи, е възможно да има повече бариери, предразсъдъци,
страхове. Нерядко облечени нямаме бариери. Когато коланът ни и
ризата ни са закопчани, някак си се чувстваме по-сигурни, всичко ни е
по-познато. Дрехите са социална бариера, те казват: “Аз съм част от
социума, но имам и своята индивидуалност и ревниво пазеното си лично
пространство!”. И точка. Те са защитна обвивка и са граници, както
кожата ни е границата между нас и другите (и околния свят). Оттам
насетне ние си позволяваме да сме всеки и всичко, защото имаме доза
анонимност – не сме разкрили тялото си. Колкото повече дрехи сме
навлекли, толкова по-добре и по-анонимно се чувстваме, толкова по-
дебела е защитната ни кожа. Може да е направо и броня. В безопасност
сме и винаги имаме отворена вратичка да избягаме от евентуална
конфронтация или опасна, нежелана близост.
Голотата неизменно поражда въпроса за доверието и е свързана с
него. Те са до голяма степен две страни на една монета. Ако аз ти нямам
доверие, как бих се разголила пред теб?! Но бих могла и принципно да
изпитвам проблем с доверяването, особено спрямо хора от
противоположния пол, например поради скелетите от миналото и/или от детството. Тогава моето разголване в по-краен вариант би било
проблематично даже и ако става дума само да смъкна плахо
презрамката на роклята си (да се разбира метафорично за душата, не
само за тялото). Последното пък може да бъде прочетено от отсрещната
страна като някакво съблазняване и игра. Докато в същото време аз
преживявам психосоматични реакции и вълнението ми, тревожността ми
излизат наяве чрез изпотени ръце, учестен пулс, стомах “на топчица”. И
тъй като и аз, а и ти произлизаме от общество с множество
предразсъдъци, което до неотдавна бе доста репресирано и строго
възпитавано, та и днес си носи белезите, ето защо и двамата бихме
могли да се чувстваме притеснени, да сме съсредоточени в
представянето си, в излъчването си, във външния си вид, да тлее крехка
неувереност. Последната е възможно да бъде превърната и в позитив,
тъй като придава една особена сладост на мига, но това е друга тема.
И така, всяко мускулче от нас е напрегнато, настръхнали сме,
движенията ни са целенасочени… все повече се разсъбличаме. А в
главите ни говори един спортен съдия, който отбелязва старта на рунда:
“Готови ли сте? Ииии, началоооо!”. И няма никакво време. Аз си мисля
как трябва да съм най-прелестната, най-нежната, най-невероятната, да
се представя в най-неотразимата светлина, да съм най-най-най.
Вманиачавам се в своята суета, старая се да се погледна отстрани, но
не съм доволна, не. Може да е още по-перфектно, мога да съм още по-
невероятна… Мога! Ц, не, не, не съм ок. Трябва да съм победителка,
трябва да грабна медала. Как да подобря представянето си!? Уф, давай,
давай, мисли… Скоро ще удари звънецът и рундът ще свърши. Ами…
ти.. вероятно и ти си мислиш: “Ех, мога да съм още по-добър, по-силен,
по-привлекателен, да съм най-най-най… И сега е хубаво, но може да е
още по, мога да съм още по-по, за да спечеля. Трябва медалът да е мой!
Трябва, просто трябва да спечеля.” и се напрягаш до краен предел, а
накрая експлодираш. И аз също. И така всичко се превръща в спорт, в
състезание, в което задължително, ама абсолютно задължително трябва
да има победител и победен. Но защо?! Това не е ли някаква шеметна
заблуда?! Аз едва ли мога да разклатя твоите отдавнашни
предубеждения, както и ти едва ли можеш да прекършиш моята женска
суетност. Но.. питам се, не е ли най-важното негово величество
Мигновението!? Забравяме, че ако има някакъв победител, то това е
самата близост, самото докосване, самият обмен на енергии. И само
мигът е достоен да носи титлата, и преживяването, защото аз
преживявам твоята голота, а ти преживяваш моята голота. Като в
свещен ритуал.. И ние реално се отдаваме на тези вътрешни усещания.
Ние сме голи и не е необходимо да натоварваме своята голота с
очакванията да сме най-най-перфектните. Където има семе на
перфекционизъм, изчезва всяко зрънце удовлетворение и наслада.
Затова carpe diem! И нека не забравяме хумора, който доста отпуска и
релаксира, включително и фината самоирония. Разбира се, в деликатни моменти е изключително важно как се поднася шегата и с какво е
гарнирана, за да не доведе до обратен и нежелан ефект.
Прекалено рано или твърде късно е?!
Има вероятност да се замислим и по темата за голотата и времето
– кога е подходящото време да разголим душата си и не е ли прекалено
рано или в по-редкия случай дали пък не е късно. Живеем в епоха, в
която истинската голота, уви, все повече се обезценява и приравнява на
онази пошлата, повърхностната голота. Това е показване само на
опаковката, парадирането с нея, без това да е съчетано с голотата на
душата. Като че ли най-подходящо е наистина да се разголим в
буквалния смисъл едва след като сме разголили душите си, а тогава,
повярвайте ми, и у двете страни наслаждението достига апогея. Не бива
да се забравя обаче и фактът, че някои хора, които са силно притеснени,
изпитват тревожност как ще се представят и като цяло гледат с различни
методи и чрез различни техники да репресират сексуалността си, да
потиснат своя ерос (или просто вярват, че нямат много сексуална
енергия у себе си), са склонни да омаловажат случването на голотата,
да отрекат важността й, умишлено да я отбягват като тема на разговор
дори след нейното случване. Те могат да й дадат обидни, грубовати
имена и така, естествено, използвайки такъв вид защитен механизъм, да
бранят своята облеченост и да избегнат повторно случване на момент с
голота и съответно повторно “страдание”. За тях винаги е рано или късно
за разголване в телесния смисъл. Те са някъде между “Още не се
познаваме, пък и защо да опознаваме голотата на телата си!? Това са
твърде низки щения” и “О, ние вече толкова време се познаваме и сме
издържали, та кому е нужно да се опознаваме в своята голота точно
сега?! Ние сме над тези неща, нали!?”. За тези хора голотата е слабост, в
известен смисъл уязвимост. Такава е и за хора, отдали се на аскетизма,
за които е своебразна победа и огромна добродетел да се въздържат от
всякакви наслади, включително от голота и сексуалните преживявания.
Това въздържание само по себе си би могло да доставя наслада и да
предизвиква възбуда, която всеки намира своя начин да притъпи и
потисне. Само че това е енергия и тази енергия, ако не бъде
изразходвана по един начин, би следвало да бъде изразходвана по друг,
защото колкото и да чакаме, няма да изчезне от само себе си, а ще
намери своя път да излезе на бял свят. Някои аскети се отдават на
религията и почитат и спазват строги пости, уповавайки се на вярата, че
го правят единствено в името на бога и така се чувстват по-извисени и
духовно пречистени. Сходно е положението и при тези хора, които
използват техники от йогата/медитацията, чрез която хармонизират тази
енергия и я пренасочват в друга посока. Има различни телесни
упражнения, както и техники на дишане, които са подходящи за целта.
Само че тези хора погрешно смятат, че голотата и респективно сексуалността не присъстват в живота им, защото дори говорейки за нея
и за въздържанието си от нея, те вече всъщност я преживяват, макар и
само на ниво дискурс. По този начин ловко избягват притеснения,
предразсъдъци и проблематичната страна на телесната голота. Е да,
ама ако бялата мечка е там, дори и да не говорим за нея, тя пак си е
там… и ни гледа… От друга страна пък, преживяна дори и само на думи,
голотата доставя пълнокръвно удовлетворение. В такъв случай тя е
слабост сама по себе си и избягването й се превръща във висша сила и
ценност. Дори такъв човек би могъл да презира и изпитва съжаление
към низшите същества, които робуват на голотата и едва ли не я
боготворят и да се гордее, че не е такъв, дори с риск да демонстрира
нотка елитарност.
Да приемем и обикнем човешки своята и чуждата голота
Все си мисля все пак, че голотата – и духовната, и телесната може
да бъде признак на сила. Всъщност ако я реализираме, дори напук на
вътрешните си предразсъдъци, притеснения и предубеждения, то от
наша слабост, автоматично я превръщаме в сила единствено поради
това, че си позволяваме да я проявим. Ако си позволим да свалим
стягащите дрехи от душата и тялото си, бихме могли да се почувстваме
изключително свободни и направо като преродени. Стиска ли ни да се
разголим напълно и да сме тотално искрени на първо място пред себе
си, то това ще е достатъчно, за да тръгнем по пътя към махането на
оковите на страховете ни как изглеждаме в очите на околните –
независимо дали в телесен или духовен смисъл. А това освобождаване
може и ще бъде животворно и лековито.
И нека помним, че най-важното е да чувстваме с всяка клетка от
тялото си и с всяка нишка от душата си пълноценното щастие. Какво по-
прекрасно, ако тези два аспекта на удовлетвореност вървят ръка за
ръка, в унисон?! Както казва и Ошо, именно щастието е това, което ни
извисява, защото щастието е дърво, чийто клони се извиват нагоре, към
небесата…
Аз съм искрено гола, и душевно, и телесно. И моята голота е моята
сила. Обичам и приемам своята голота с всичките й особености, с
цялото обичане и приемане, на което съм способна. Обичам чисто
човешки и приемам и твоята искрена голота. Благодарна съм, че ти я
споделяш с мен, както и че имам възможност да споделя моята искрена
голота с теб. И се старая да внимавам да не накърня духовната ти
голота, да не влизам с нечисти обувки в душата ти, както пазя и съм
загрижена и за тялото ти. А ти?!