Скъпи читатели на в-к „България СЕГА“, поради проявения интерес към книгата „В десет въпроса“, в която са включени български творци и общественици, живеещи по света, продължава поредицата, в която на страниците на вестника ще ви представяме нашите събеседници чрез формата на интервю.
ДИМИТЪР ЙОВКОВ – поет и еколог, автор на стихосбирките „Луни от смокини“, „Вятърът, с който нощем шептя“, „Неизвървените посоки“, „Концерт за флейта и дъжд“. Награждаван в конкурсите „Обич многолика“, „Стъпки през времето“ и др., носител на първи награди за поезия в международния литературен конкурс „Изящното перо“ в Чикаго (2019 и 2021).
С.Г.: Да започнем с това – казваш, че „вирусът на поезията никога няма да ме напусне“. С какво е благословена болестта, причинена от този вирус?
Д.Й.: Представи си – нощ. Някой чука на вратата ти. Отваряш – тя, Поезията. “Мога ли да вляза”? Нямаш избор – пускаш я. Ако не я пуснеш, на другата сутрин я намираш пред вратата зъзнеща и трепереща от студ. А ти си добър човек. Пускаш я и двамата се стопляте взаимно. Настанява се не къде да е, а в душата ти. Нашепва ти стихове и ти казва: “От теб искам само да ги записваш”. Вече си заразен с нейния вирус. Няма измислен лек срещу нещо, което е благословил самият Бог.
С.Г.: Първата ти стихосбирка „Луни от смокини“ излиза сравнително късно (2010 г.) и заглавието й е доста нестандартно. Какви са емоциите и насоката на размисъл в нея, провокирали те да ги затвориш в поетична форма и да не спираш да твориш?
Д.Й.: Селото ми Горна Брезница е на юг – близо до гр. Сандански. По река Струма идва топъл, средиземноморски въздух, прекрасен за такива растения като нарове, киви, смокини и др. Като дете обичах нощем да гледам звездите – огромни, кристално чисти, като въздуха. Все се питах, къде започва и свършва тази Вселена. Бях легнал в една такава нощ под смокинята в двора ни. Имаше луна и в нейната призрачна светлина проблясваха смокините над главата ми. В детското ми въображение всяка от тях ми изглеждаше като малка луна. („В съня ми луни от смокини, и старата къща, потънала в мрак, обрасла догоре с дива къпина, на самотата, смълчания знак…”). Това е началото на стихотворението ” Луни от смокини”, което написах през 2010 г и което даде заглавието на книгата ми. Само да добавя, че пишех много преди 2010 г. Но чак тогава се осмелих да издам първата си стихосбирка. След като в най- доброто у нас литературно списание “Пламък” излезе една прекрасна рецензия за нея, вече имах куража да продължа да пиша. И така – до днес!
С.Г.: В твое интервю споделяш, че „писаното слово е единственото място, в което можем да се спасим от това, което ни заобикаля“. От какво бяга и от какво иска да се спаси човекът и поетът Димитър Йовков?
Д.Й.: Тук мога да кажа само следното – човек не бива да бяга от себе си. От своите емоции, чувства, същност. Това е единственият начин да се спаси от безчовечността, равнодушието, алчността, бездушието на това, което ни заобикаля. Но пък и единственият начин, който му дава сетивата да види и многото добри и красиви неща около себе си. А ако Бог му е дал в ръцете перо да ги опише – оше по-добре!
С.Г.: Ти си историк по професия, занимавал си се и с обществена дейност и имаш обратна връзка с настроенията на хората. Защо все по-малко се обръщаме към националната си история, за да можем да направим съвременността си по-достойна за уважение?
Д.Й.: Болезнен въпрос. Образование, възпитание – в семейството и обществото, култура – това са възрожденските ни ценности, които са ни създали и запазили като нация. В днешния глобален и бездуховен свят те все повече се губят. А трябва да знаем -историята не е само наука. Тя е нашето упование, надежда, извор на сили и смисъл на борбата ни за оцеляване. Историята – това е Кубрат, Аспарух, отец Паисий, Ботев, Левски , Вазов и всички, заради които трябва с гордост да се наричаме българи и чиито завети трябва да пазим! Много хора искат да забравим всичко това. Не бива да го допускаме!
С.Г.: Обществената ти дейност в областта на културата е свързана и с организирането на литературни конкурси. Как се вписват те в българското духовно и културно пространство?
Д.Й.: Литературните конкурси са една провокация към авторите на поезия и проза, към техния талант, чувства, душевност, светоглед и отношение към всичко, което вълнува тях и техните читатели. Хубавото е, че те обхващат голям брой автори в страната и извън нея, излизат далеч извън географските й граници, но при всички случаи вътре в границите на българската ни душевност и култура. Радвам се, че заедно с Вас, г-жо Галчева, бяхме инициатори и проведохме литературните конкурси ” Българската мартеница – символ и традиции”, “България започва от сърцето”, „Нестинарството – живият въглен на българския дух”, като най- добрите творби на последния излязоха в отделен сборник. Нека се надяваме, че те са оставили следа в българското духовно и културно пространство. И да изразя отново нашата обща благодарност към Диана Панталеева – най- големият производител на български мартеници, която пое разходите и осигури наградите за конкурса за мартеницата.
С.Г.: В душата ти са живи онези вълшебни чинари, свързани с детството и мястото, където си израснал в подножието на Пирин. Разбираш ли езика им, когато листата зашумят?
Д.Й.: Прекрасната ни българска природа винаги е вдъхновявала големите ни писатели и поети да създадат своите гениални творби. За тях тя е живо същество, част от самите тях, от дълбоката им душевност и талант. Чинарите в моето село сплитат върховете си над селската рекичка в протежение на повече от 10 км – от извора й в Малешевска планина, до вливането й в р. Струма. Една невероятна огърлица от дървета често с причудливи форми, под които човек върви като в зелен тунел. Чел съм, че такова струпване на чинари на едно място няма никъде на друго място у нас и в Европа. Вековни свидетели на история, предания и легенди – ако имаш очи и уши да ги видиш и чуеш, значи си благословен от Бога! Да, те имат своята болка, заради все по-намаляващата вода в рекичката вследствие изсичането на гората високо в планината, заради безумната ни човешка дейност, която накрая ще се обърне срещу самите нас. Това е и моя болка.
С.Г.: Произведенията ти са наисани с много любов и топло послание към земята, хората и най-вече към децата. В едно стихотворение споделяш, че ако си пробудил в читателя детето, значи си пробудил всичко. Но защо убиваме детето в себе си?
Д.Й.: Казват, че има два вида хора – които помнят, че са били деца и които не помнят. Категорично съм от първите. Знам, че Бог говори с хората чрез децата. И знам, че ако всички пазим детското у себе си, светът ще бъде много по-добър и справедлив!
С.Г.: В глобализирания ни либерален свят каква трябва да бъде ролята на семейството при възпитанието на децата?
Д.Й.: Гледаме и слушаме новините. Момчето (момичето), навършва 18 години и богатият татко му подарява БМВ, или друга мощна кола. Заедно с нея и самочувствието и за съжаление усещането за недосегаемост и безнаказаност. И понякога идва логичното и страшното – премазани и убити хора по пътя, често едва на прага на живота. Но таткото е тук, той ще отърве детето си от наказание. Учил съм и педагогика и педагогическа психология. Но ето пример за друг татко, който не ги е учил. Обичам Родопите и често почивам там. Веднъж се разхождах из поляните над Доспат. Видях едно красиво 18-19 годишно момиче – имаше забрадка на главата, вероятно заради слънцето и типичното родопско женско облекло. Говореше по джиесема си – видях, че е модерен и хубав. Но не го държеше с ръце, а с едното си рамо го притискаше до ухото си. В ръцете си държеше вила и събираше окосеното от баща й сено, вероятно за животинките, които отглеждаха. Сравнението е за читателите. А на мен ми се иска да си изхвърля педагогическите учебници и да взема истинския педагогически урок от този родопчанин!
С.Г.: Неизчерпаемата ти енергия е свързана и с дейността на „Екогласност“. С особена възхита говориш за неговия първи председател Петър Слабаков и затова, че неговият единствен и най-верен приятел е България. За теб какво е приятелството?
Д.Й.: Екологията има универсални и общочовешки измерения. В този смисъл тя е и надпартийна и в същото време би трябвало да бъде приоритет за всяка партия, независимо от целите и задачите й. В „Екогласност“ ме привлече и личността на Петър Слабаков – един всеотдаен и безкомпромисен еколог. “Чистота в природата, чистота в душите” – това беше неговия девиз. Бях много близо до него повече от две години. Вярваше ми и ми доверяваше много неща. Но по-късно в екологичното движение се появиха хора, за които екологията бе само прикритие на личните им амбиции и цели. Обиден и разочарован бай Петър напусна политиката и Парламента и се оттегли в с. Бериево. Ходих няколко пъти да го видя. Един истински екологичен Дон Кихот. Мислех да го последвам, въпреки че от 10 години съм заместник председател на партията. Но останах. Заради макар и малкото донкихотовци, които милеят за екологията. А и защото често се питам дали световната литература ще е същата без Сервантес? И тук идваме до темата за приятелството. Много е трудно да се пише за него, защото риска от шаблонни изрази е голям. Приятел – това е човекът, на когото можеш да се довериш така, както на себе си. Който няма да стои на брега и да гледа как се давиш, а ще скочи във водата, за да те извади, или да загине заедно с теб!
С.Г.: Общото в изискването за екологична чистота в природата, живота и политиката и как да я постигнем като общество?
Д.Й.: Пак да спомена – не може да има чистота в природата, ако няма такава в живота, политиката, в отделния човек. Това е от гледна точка на морала. Но крайно време е да се замислим и за друго. Затова, че майката-природа има своите защитни механизми. И няма да търпи дълго непрекъснатото нарушаване на нейното екологично равновесие, баланс и хармония на околната среда от страна на алчното и безогледно човечество. И тогава ще плащаме всички! Дано хората се вразумят, а държавите и обществата да вземат необходимите мерки. Но не само на думи и хартия!
С.Г.: Съвсем наскоро в София се основа сдружение литературен кръг „Любородец“, на който ти си председател, а аз имам честта да бъда поканена за почетен член на Управителния съвет. Разкажи повече за „Любородец“ на читателите на всетник „България СЕГА“ в Чикаго.
Д.Й.: Преди ” Любородец” бях член на Съюза на свободните писатели. Продължавам да съм член и председател на Художествения съвет на Съюза на българските творци. На базата на опита и впечатленията, които натрупах там, стигнах до извода, че е нужен писателски съюз, в който патриотичната и родолюбива тематика да има ярко изразен приоритет. С всичките си положителни страни глобалният свят и неговата идеология заплашват националните идентичности, налагат своята задушаваща матрица над културите, традициите, бита на народите. Ето, в българския език има над 400 хиляди думи, всяка от които може да се замени с няколко други. Но в същото време езикът ни става все по-беден, чуждиците масово навлизат, особено в речника на младите хора. Срещу всичко това трябва да се опитаме да се противопоставим. Мога да кажа, че поне 90% от дейността на “Любородец” ще бъде на родолюбива и патриотична тематика, насочена към повдигане на българската народност, бит и култура, възкресяване на нашите празници, обреди и традиции. По това ще се различаваме от останалите писателски съюзи. А също и по това, че ще работим заедно със Салона за българка култура и духовност – Чикаго, едно истинско светилище на българщината!
Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго, вицепрезидент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина (ВСОАА)
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”, за да получавате инфо 24/7:
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Ако желаете да рекламирате при нас се обадете на тел. 773.317.8035 или пишете на емайл: bg7tv.editor@gmail.com
Благодарим Ви!
