Все по-често статистики и институции, занимаващи се с изследване на младежката безработица у нас обвиняват младите хора, че напускали страната и това повишавало трудовия дефицит, а в същото време, младите хора, които стават тук, нито искат да работят, нито пък искат да учат.
Неотдавна и друга официална българска институция излезе със същото становище, че „работа има, но младите хора не искат да работят…!“. Какъв е изводът от това? Изводът, който се натрапва е, че младите хора в България са мързеливи, не са научени да работят, не искат да работят, предпочитат да си лежат по цял ден и да чакат помощи, ако имат такива, или пък да се издържат с пенсиите и заплатите на бабите, дядовците, майките и бащите си!
Да, има такива млади хора, разбира се, като във всяко общество, ние също не правим изключение от това. Но пък и да правим такива гръмки и драстични изводи също не е правилно!
Не можем само да се бием в гърдите и да изтъкваме, как данъците у нас били най-ниски в Европа, да така е, но съответстващо и доходите ни са най-ниските, така че е напълно нормално данъците ни да са най-ниските…!
Макар да намалява, през последните три години делът на неактивните младежи от населението в групата 15-24 г. пада едва с 3.4 % до 18.2% по данни от преди няколко години. За сравнение, средното ниво сред страните членки тогава е 11.5% през миналата година, а България се нарежда в класацията с втория най-висок дял, задмината единствено от Италия (19.9%).
Процесът е обясним, защото когато създаваш добри условия за труд, когато заплащането е добро, или поне прилично, тогава и процентът на безработицата намалява по естествен начин.
У нас системата за социални помощи е така поставена, че чрез нея може просто да се вегетира, но не и да се живее, дори и на минимални разходи! Ако има, а със сигурност има, хора, които предпочитат това, то те далеч не са абсолютното мнозинство от младите хора, защото просто системата не го позволява. С едни помощи от държавата, които при това са лимитирани във времето, няма как да се живее нормално днес в България!
В другия край на спектъра се позиционират страните с най-добри показатели, като Холандия (4.6%), Люксембург (5.4%) и Дания (5.8%).
Заетостта в ЕС през 2016 г. достига рекордни стойности – 71.1% от хората на възраст между 20 и 64 г. работят, задминавайки предкризисните нива от 2008 г. (70.3%).
Изводът е, че държавите, които създават добри и подходящи условия за труд, каквито са традиционно силните икономики на Холандия, Дания, Люксембург, имат ниски нива и на младежка безработица, въпреки, че социалните системи на тези държави са пословични със своя либерализъм и достъпност. Младите хора предпочитат да работят, вместо да се възползват от социалните помощи, каквито могат да получават при твърде изгодни за тях минимални условия!
У нас вече става традиция да работят пенсионерите. От една страна това е добре за тях, защото получават допълнителни доходи, а и те се осигуряват по-либерално, защото са пенсионери и са осигурени вече веднъж като такива. От друга страна обаче това допълнително влошава средата в пазара на труда. Защото не се освобождават работни места за по-младите, които са в активна възраст.
В същото време пенсионерите, поне повечето, не са придирчиви, те не подбират работа и работят това, което им се предложи, но при условия, каквито им се предлагат, без да имат каквито и да било изисквания, защото те вече имат един сигурен доход, макар и малък – този от пенсиите им.
Ето това разглезва работодателите и те предпочитат пенсионери, на които могат да подхвърлят една пренебрежителна сума, за която те са готови да вършат онова, което иначе млад човек не би работил, защото заплащането наистина е унизително и създава реални условия за появата на „работещи бедняци“!
Не е новина, че демографските тенденции в Европа са далеч от положителни. Очакванията са работоспособното население да намалява, заедно с раждаемостта, докато броят на възрастните над 65 г. нараства.
Първата мярка срещу това е свързана с понижението в броя на хората в икономически активна възраст – привличането на неактивни групи към пазара на труд, заедно с отлагане на пенсионирането (обикновено чрез повишение в пенсионната възраст). Това обаче са мерки, които не решават дългосрочните проблеми, но могат да смекчат негативите в средносрочен план. Така се маскира проблем, но не се решава. Целта не е да се сиропира една нелицеприятна консистенция, за да стане тя по-вкусна, не няма да стане по-вкусна!
На първо място е необходимо повишение на раждаемостта, като идеята тук е поне да се поддържа нивото на населението. Така след години, дългосрочно, проблемът с безработицата ще се тушира бавно, постепенно и мъчително, но поне – сигурно!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега“ в София
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”, за да получавате инфо 24/7:
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
