Библиотеката на Конгреса на САЩ е най-голямата библиотека в света. Основана е през 1800 г. и разполага с около 173 милиона заглавия. Гражданите имат свободен достъп до библиотеката, но нейната основна функция е да прави проучвания по запитвания на членове на Конгреса. Сред даренията, правени за нея са и тези от Тодор Плочев – “Рибен буквар” на Петър Берон от 1824 г., “Извод от физика” на Найден Геров от 1849 г., “Български вероизповеден въпрос” на Г. С. Раковски от 1864 г., “Ръководство как се водят търговски книги” от братя Караминкови от 1859 г. Библиотеката е абонирана за всички световни периодични издания и получава вестници, сред които могат да бъдат открити дори “Комунистическо дело”, “Аз буки”, “Русия днес” и “Еврейски вести”. И цялата останала българска периодика.
Още за това как и с какво страната ни присъства в Библиотеката на Конгреса на САЩ четете в интервюто за БГ Свят на БТА с Анджела Кенън, експерт за България и Русия в библиотеката на Конгреса на САЩ.
Библиотеката на Конгреса събира публикации от България от почти 120 години и е натрупала немалка колекция. Можете ли да ни кажете повече – литература, история, какво още?
Библиотеката на Конгреса събира повечето теми на български с изключение на клиничната медицина и техническото земеделие, за които отговарят, съответно, Националната библиотека по медицина в Бетезда, Мериленд и Националната библиотека по земеделие в Белтсвил, Мериленд. По отношение на медицината и селското стопанство ние събираме свързани материали, например статистически данни по темите, трудове по социалните аспекти на медицината или по икономиката на селското стопанство. Добър пример е списанието за винарската индустрия „Лоза & вино“. Знаем, че селското стопанство е сектор от българската икономика, който също е много важен за историята и културата на България, така че искаме да имаме информация за изследователите относно развитието в този сектор. Но обратното, ние не се интересуваме от издание, което дава съвети за това как да отглеждаме грозде или какви пестициди да използваме върху гроздето като култура, тъй като този вид публикация би била по-техническа. Бихме оставили на Националната земеделска библиотека да потърси нещо такова. За България нашата колекция е най-силна по история, език и литература, право и политически науки.
Събираме в много физически формати, не само печатни книги или периодични издания, но и звукозаписи, филми, снимки, а сега и все по-често дигитални формати. Преди няколко години Дида Щадлер, която е специалист по придобиване за фонда на Библиотеката на Конгреса за България, работи с нашия отдел за филми, радио, телевизия и звукозапис, за да придобие съвременни документални филми от България. Примери са две творби на режисьорката Ирена Даскалова „Кои са тези майки?“ и “Пеперуда, кацнала на рамото”. Като цяло колекцията ни от български филми не е толкова добре развита, колкото ни се иска, така че тези документални филми бяха много значима придобивка за Библиотеката. Нашата колекция от български вестници обаче е по-добре попълнена и имаме добро представяне на различни гледни точки и исторически епохи, но изследователите искат вестниците в цифров формат за лесно търсене, затова в момента проучваме възможността да получим няколко български вестника в цифров формат, вместо да ги получавате на микрофилм или печат.
Как можете да опишете мястото, където се намира българската колекция в Библиотеката на Конгреса?
Няма конкретно място, където да се съхраняват всички български материали, защото те са разпръснати из колекцията по тематика или формат. По-голямата част от българските материали са книги или периодични издания, които се съхраняват в общите ни колекции както във Вашингтон, окръг Колумбия, също и в нашите външни складови помещения в Мериленд. Но някои издания се съхраняват в различни специални колекции. Например българската колекция от редки книги се съхранява в нашата читалня за редки книги и специални колекции, български карти се намират в нашата читалня по география и карти, а български DVD дискове и звукозаписи се съхраняват в Националния аудио-визуален консервационен център в Кълпепър, Вирджиния. Библиотеката на Конгреса има 21 читални, така че използването ѝ може да изглежда трудна работа в началото. Основното място да започнете да използвате българските колекции е Европейската читалня, където работя. Мога да помогна на изследователите да започнат. Създадох онлайн ръководство, което да служи като въведение в нашите колекции, но изследователите трябва да потърсят в нашия онлайн каталог или да ни изпратят имейл, за да научат повече: https://guides.loc.gov/bulgarian-collections/introduction, https://ask.loc.gov/europe.
Разкажете ни за Вашия интерес към българската колекция в библиотеката. Имате ли любима българска книга?
Започнах да се интересувам от български преди повече от 20 години, когато работех на друго място – в Университета на Илинойс в Урбана-Шампейн. Моят ръководител ме насърчи да участвам в конференция за славянски библиотекари в Съединените щати с идеята всеки от нас да говори за работата си като библиотекар-специалист по славянски изследвания и какви ресурси намираме за ценни през призмата на една видна фигура в областта на библиографията. Помолиха ме да говоря за Никола Михов (1877-1962). Кой може по-добре да вдъхнови един библиотекар да научи за България от Михов, който е съставил богато подробни библиографии на страната в библиотеки извън България? Това, което открих за България, засили интереса ми и когато заех настоящата си позиция в Библиотеката на Конгреса и ми беше възложено да отразявам България, нямах търпение да започна. Интересът ми никога не е стихвал.
Моите фаворити не са красивите книги, както може би очаквате. Винаги съм се интересувала от историята и културите на други нации, така че книгите, които ми харесват най-много, са тези, които ми помагат да направя връзката: време и пространство. Един от любимите ми е български превод от 1918 г. на книга на Леон Троцки, публикуван в Гранит Сити, Илинойс, където живееше най-голямата българска общност в Съединените щати по онова време. Защо точно тази книга, ще попитате. Не съдържанието е причината, поради която я намирам за интригуваща, а по-скоро историята на собствеността й дава представа за живота на българските емигранти в Съединените щати. По онова време в Илинойс е имало български издателства, книжарници, дори и български вестници. Какво са правили тези българи в Гранит Сити и как са си проправяли път в САЩ? Дори и без да правите каквото и да е историческо изследване, можете да предположите, че е имало достатъчно работници сред населението, които са искали по-добри заплати или условия на труд, защото са поемали риска да разпространяват профсъюзни материали във време, когато Съединените щати са били много подозрителни към такива активисти. И тази книга наистина привлече вниманието на правителството, за което свидетелства маркировката върху кориците ѝ. Има печат за собственост от библиотеката на Отдела за общо разузнаване на Министерството на правосъдието, който беше натоварен с изкореняването на радикали и подривници. Тази книга, която за мен е по-скоро артефакт на тази конкретна общност, ме кара да се замисля за хората, живели преди сто години в САЩ, за политическия и социален климат на времето и как емигрантите са оцелели в нова страна. Затова е една от любимите ми. Ако някой от вашата аудитория наистина иска да разгледа тази книга, тя е дигитализирана и е достъпна на уебсайта на библиотеката: http://hdl.loc.gov/loc.gdc/scd0001.00286497792.
Телефонните указатели са ми любим жанр. Те са безкрайно практични книги, които служат за конкретна цел, но също така могат да ви върнат назад във времето. Преди време проучвах Тодор Плочев, българския библиофил и издател, натрупал голямата българска колекция от редки книги. Сега тя е част от Библиотеката на Конгреса. Първата информацията, която намерих за него, беше името му в софийски указател от 1947 г. В телефонния указател на София от 1949 г. обаче Плочев липсваше. Вместо това на неговия адрес беше БЗНС – Български земеделски народен съюз. Домът и бизнесът на Плочев са национализирани и тази история е отразена. По-късно открих баща му, вписан в друг указател на гърба на Български алманах за 1897 г., което за мен потвърди, че родът Плочеви е от Ямбол, а не от София. Освен списъците с имена и фирми, телефонните и градските указатели често съдържат стари реклами, карти и разпределение на местата в театъра – амалгама от полезна информация, която десетилетия по-късно се е превърнала в прозорец към миналото. Въпреки че Библиотеката на Конгреса съдържа много научни произведения и литература на български и други езици, това, което наистина ме интересува в колекцията, са безкрайните исторически връзки, които могат да бъдат намерени в на пръв поглед обикновени книги като политическа брошура или справочници. Двата софийски указателя са дигитализирани и са достъпни на сайта на Конгресната библиотека: https://www.loc.gov/resource/gdclccn.52033239_1947, https://www.loc.gov/resource/gdclccn.2013214511_1949.
От колко години съществува връзката на Библиотеката на Конгреса с българските библиотеки?
Отношенията ни с българските библиотеки датират още от края на 19 век, когато българските институции започват да обменят публикации със Смитсоновия институт. Той функционираше като обменен агент на Библиотеката и депозира материалите в Библиотеката на Конгреса. Първите артикули, които идентифицирахме и идват от тази размяна, са томове на Дневници на обикновено народно събрание с мастилени печати от 19 юни 1894 г. – https://lccn.loc.gov/unk82001851.
През 1903 г. са установени дипломатически отношения между САЩ и България и Държавният департамент на САЩ, от името на Библиотеката на Конгреса, постига споразумение за обмен на официални публикации с външното министерство на България. Официални издания, сборници със закони, статистически алманаси и др. бяха основният фокус на нашето колекциониране от България по това време. Обменът беше доста скромен, но в крайна сметка се разшири в началото на 20-те години. Получихме материали от Библиотеката на БАН и Националната библиотека в София. Днес ние продължаваме този ценен обмен, както с двете библиотеки, така и с други – например Софийския университет, Нов български университет и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. За повече информация относно предизвикателствата пред изграждането на българската колекция на Конгресната библиотека през миналия век, можете да прочетете статията ми за историческото развитие на българската колекция – https://guides.loc.gov/bulgarian-collections/articles/historical-development.
Разкажете ни нещо повече за най-старите български книги, които имате в Библиотеката на Конгреса?
Най-старите книги са ключови за една интригуваща история, която все още проучвам. В нашата читалня за редки книги и специални колекции имаме над 675 заглавия, обхващащи редица теми от епохата на Българското възраждане. Придобихме ги през 1949 г. от Димитър Плочев, по-големия син на Тодор Плочев, който е библиофил и основател и собственик на българското издателство „Право“. След национализирането на бизнеса му Плочев и съпругата му д-р Вера Плочева са изпратени в изгнание. Затова е толкова трудно да се проучи историята на колекцията. Неоценима помощ в това отношение оказа д-р Никола Казански от Централната библиотека на БАН.
Колекцията е една от най-добрите по рода си извън България. Съдържа забележителни произведения на различни теми, включително Кириакодромион („Неделник“ или „Софроние“) на Софроний Врачански от 1806 г., често смятана за първата книга, публикувана на съвременен български език. Библиотеката на Конгреса дигитализира свое копие, едно от само трите копия, за които е известно, че се съхраняват в Съединените щати. Освен с актуалността си за българския народ, тази книга е поразителна и с декорациите си, в които е вписано името на автора – https://www.loc.gov/item/76527856.
В колекцията имаме и екземпляр от може би най-известната българска книга, издавана някога – „Букварь съ различны поучениѧ“, известна още като „Рибния буквар“ от Петър Берон. Тази невероятна малка книжка наистина радва всички български посетители, които идват в Библиотеката на Конгреса. Всеки иска да види лично познатата картинка на кит.
Някои по-малко известни са например изданието от 1877 г. „Богомилният живот. Сънки, науки и молитви“ от отец Сесилио от Кайро (Пиемонт). Книгата е сборник с молитви и песни, написани за католиците в Пловдив. Публикуван от римокатолическата мисионерска организация, наречена Свещената конгрегация на пропагандата. Най-уникалната му характеристика е, че е на български език, но е отпечатан на латиница, използвайки собствена система за транслитерация, разработена много преди да бъдат установени стандартните системи за транслитерация на кирилица през 20 век. Българският език е достатъчно труден, но опитът да се чете български, отпечатан с привидно грешна азбука, е наистина голямо предизвикателство!
Можете ли да ни препоръчате някоя от любимите си български книги? Защо тази?
Ще ви дам друг любим пример, който според мен е по-типичен от превода, който споменах по-горе. В колекцията „Раннобългарски отпечатъци“ в нашата читалня за редки книги и специални колекции можете да прочетете български превод от 1854 г. на Езоповите басни от Райно Попович, Esopa frigiiskago basnotvortsa basni ili prikazki. Всички обичат басните на Езоп, включително и аз, но ценя тази малка книга заради нейните чудесни илюстрации с дървогравюра на Езоп и историите. За съжаление, така и не открих името на илюстратора. Подобно на книгата за Троцки, тя също е достъпна на нашия уебсайт: https://www.loc.gov/item/2021666625/.
Въпреки че копието на Библиотеката на Конгреса не е дигитализирано, имаме файловете от бившата Световна цифрова библиотека на копието, което е дигитализирано от Централната библиотека на Българската академия на науките.
Действително ли българската Ви колекция е нараснала до над 50 000 тома?
Трудно е да се посочи точен брой на томовете, но 50 000 е близо до истината. Българските книги не са на едно място, така че не можем просто да ги броим на ръка. В този случай казваме томове вместо заглавия, защото едно периодично заглавие може да се състои от 30 или 40 физически тома. Това важи и за някои енциклопедии и събрани литературни произведения. Миналата година добавихме около 1300 български книги към колекцията, плюс 1700 броя вестници и периодични издания.
Книги от колко държави и на колко езика имате в Библиотеката на Конгреса?
Имаме материали на 460 езика и от повечето страни. Държавите променят имената и границите си с времето, така че не съм сигурна как да ги преброя. От България се стремим да събираме материали не само на български език, но и на други езици, които се говорят в страната като турски, ромски и арменски. Подходящ пример е издаваният в Пловдив арменско-български седмичник „Вахан: арменски информационен седмичник“ – https://lccn.loc.gov/2018214844.
През 2018 г. купихме нещо, което тогава си мислех, че е просто любопитка – книга на есперанто, издадена в София през 1925 г., но тази „любопитка“ отвори една врата и аз разбрах, че България е една от първите страни, създали есперантско дружество и българите са публикували доста на и за този изкуствен език. Bulgara antologio: prozo kaj poezio. https://lccn.loc.gov/2018422539.
ЮЛИЯ ХРИСТОВА
БТА
Снимки: Библиотеката на Конгреса на САЩ/ Анжела Кенън
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”, за да получавате инфо 24/7:
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
