Възкресение на паметта и доброто. Страници от миналото на емиграцията ни в САЩ

от

Народът казва, че не е всеки ден Великден, но преди Великден стават чудеса.

В редакцията ни пристигна по пощата скъпоценен дар – екземпляр от Алманаха на в. „Народен глас“, издаден през 1933 г. по случай 25 години от основаването на вестника.

Този вестник, създаден в Гранит сити, има забележителна история, а Алманахът, който наши сънародници и колеги са издали преди 90 години, е много ценно свидетелство за живота на тогавашната българска емиграция в САЩ.

Свързахме се с дарителката на Алманаха – г-жа Драга Бийчър (Draga Beecher) от щата Тенеси.

Тя се оказа чудесна и сладкодумна разказвачка. Затова, без всякаква подготовка, включихме микрофона и направихме съвсем неподправено интервю, което няма как да не развълнува тези, които го чуят.

В него Драга ни разказа много интересни емигрантски истории.
Първата история е за една българка, Лиляна от Варна, която е работила в земеделското министерство по времето на Царство България. И веднага след 9 септември 1944 г., за да се спаси от грозящите я репресии, тя избягва тайно пред нощта, само с дрехите на гърба си и с личните си бижута. Преминава сръбската граница, озовава се след това в лагер за емигранти в Австрия. По късно отива в САЩ, в Сан Франциско, където работи като шивачка. Запознава се там с един мъж, който е бил от Ноксфилд, Тенеси, оженват се, тя приема фамилията му (Blount – която по-късно ще стане част от названието на създаден от нея продукт) и отива в родния му град.
Тази жена открива български ресторант, който е станал много известен. Построила и фабрика за кисело мляко, единствената в Америка, в задния си двор в Ноксфилд. И е изнасяла и продавала кисело мляко из цяла Америка. Името й още се помни в някои щати. Например в Калифорния, възрастни хора си спомнят за това мляко, което се нарича „Liliana Liliana Blount’s Bulgarian yogurt“. (Б.р.: Изглежда, че то още се произвежда и продава, въпреки че неговата създателка е починала през 2008 г.) А в Ноксфилд я помнят с прозвището The Yogurt Lady. В Ноксфилд не е имало кисело мляко преди 30 години. Сега има навсякъде, всякакви подправени млека, с пудинг, с плодове. Но Лиляна е правела млякото с български заквас, в продължение на много години, и то много качествено.
Другата емигрантска история е за един българин от Ловеч, заминал за Америка в началото на миналия век, и неговата българска къща в Ноксифлд, която е дарил на местен градинарски клуб. Преди нашата събеседничка да стане член на този градинарски клуб и да види тази къща, хората са смятали, че дарителят е бил поляк. Но след като Драга вижда името на дарителя, запазена негова кореспонденция на български език, снимка и на родния му град, който се оказва Ловеч, става ясно, че този дарител е бил българин. Казвал се е Иван Рачев и е заминал за Америка много млад, на 16 години. Но след като работил с всички сили в Ню Йорк и в Чикаго и учил усърдно, той станал професор по металургия. По-късно купил фабрика в Носкфилд, която се продавала, това било преди 1920 г. Отишъл в Ноксфилд, произвеждал метал, станал много богат. И построил в задния двор на фабриката си една българска къща, обзаведена също по български. Не е имал жена и деца. Завещал е парите си на университета, а къщата – на местния градинарски клуб, в който след десетилетия идва Драга, единствената българка тогава в Ноксфилд.
Драга ни разказа и други интересни неща. Разказа ни за една Библия, отпечатана в България през 1924 г., която й е била доставена от нейни американски приятели, след тя им споделила, че няма Библия на български език. Те се свързали с българската църква „Св. София“ в Чикаго (по времето, когато църквата е в една триетажна къща), а оттам – и с американския и западноевропейски митрополит Йосиф, който предоставил Библията и още две книги за български светци, за да й бъдат дадени. По-късно, през 1992 г., по време на Великденските празници, Драга отива със семейството си в Чикаго и се среща с духовника, от когото е останала с най-добри впечатления.

Накрая нашата събеседничка ни разказа и за Алманаха, който ни прати – за начина, по който той е стигнал до нея. Това всъщност е трета емигрантска история – за един българин, който го е притежавал, за неговата внучка, която го е пазила десетилетия наред, въпреки че не е владеела български, за това как алманахът е бил подарен на Драга в Ноксфилд и тя го е чела, разлиствала, вглеждала се е в лицата на сънародници от предишни поколения.
„Гледах лицата на тези българи, които са дошли тук в началото на миналия век, от села, от Македонско, от Българско, отвсякъде. Повечето от тях – от малки села, но създали бизнеси, работили. И техните семейства са все още тук. В този алманах те може би биха могли да видях лицето на някой техен прадядо и как той е започнал, да научат какво е напраавил. Всички тези хора са такава богата история за българския народ. Не само от България, но и от Македония, те всички са се наричали българи“ – казва Драга Бийчър.

Тя е родена в с. Риш, завършила е езикова гимназия във Велико Търново и „География на туризма“ в Икономическия университет във Варна. От 1990 г. живее в САЩ, заедно със съпруга си, който също силно обича България.
По-надолу може да видите няколко снимки от Алманаха, който съдържа над 567 страници. Много интересни неща може да научим от тях…

Това е предговорът…

Сградата, в която се е намирала редакцията на в. „Народен глас“ от 1913 г. до 1926 г.

Уводна статия по случай 25 години от основаването на вестника

За историята на първите българи в Америка

Удивително е колко точно се е знаело за числеността и занятията на емиграцията ни по онова време – напр. в столицата на щата Уискансин е имало 6 семейства и 10 бекяри (несемейни).

Кой може да си помисли, че българите в Торонто преди 90 години са имали над 200 ресторанта!

От Алманаха може да научим и за професионалното ни съсловие по онова време.

А това е снимка на предшественичка на филмовата ни звезда Мария Бакалова. Казвала се е Виола Асен Колчагова и се е снимала в Холивуд преди почти 100 години.
Имали сме свои артисти и просветители…

Имали сме свои артисти и просветители…

А това са някои данни за Чикаго – по това време все още не е бил най-българският град в Америка.

И накрая, снимка на първата българска черква в САЩ – „Св. св. Кирил и Методий“ в Гранит сити, Илинойс.