АРХИТЕКТ КИРИЛ ДОЙЧЕВ – „ПАТРИАРХ НА РАЦИОНАЛНОТО ПЛАНИРАНЕ НА СЪВРЕМЕННАТА БОЛНИЦА”, В НАВЕЧЕРИЕТО НА НЕГОВАТА 100 ГОДИШНИНА

от

От височината на четиридесетия етаж, с поглед към Милениум парк, разговарям с архитект Кирил Дойчев. Възхитена от гледката споделям, какви огромни предизвикателства има за архитектурата сега, благодарение на технологиите и материалите, как пред очите ни изникват градове и магистрали с космически форми, на вода, под вода или във въздуха.

–А какви са били предизвикателсвата по Ваше време и каква е ролята на архитекта? –се обръщам към арх. Дойчев.
„Голяма е силата на архитекта да оказва влияние върху подобрението на живота и да работи за напредъка на обществото. Архитектът трябва да вижда себе си поставен в отговорна роля и трябва достойно и скромно, но активно да я играе.”
Думи на арх. Кирил Дойчев, к.арх.н. , който скоро ще навърши 100 години, но обича да се разхожда по алеите на Милениум парк, стига и до Дейли Плаза пеша. Почетен член е на Американския съюз на архитектите, HFAIA, 1991. В дисертацията „Икономика на Здравното строителство”, за което придобива степен, кандидат на науките от ВИАС през 1963, арх. Дойчев синтезира своите идеи за проектиране на бъдещето.
Възхитителна творческа кариера на един жизнен човек с впечатляващо чувство за хумор, в хармония с неговата философия и творческо развитие.
Малко след годината на неговото раждане- 1923 , френският архитект Корбюазие вече е формулирал петте принципа на модерната съвременна архитектура, към които израстващият млад архитект ще се придържа по-късно, а именно: Компактно планиране, обемно фасадно решение и интегриране със средата на живот. Възпитаник на техническия университет в Дрезден, арх, К. Дойчев завършва архитектурното си образование в политехниката в София през 1947. По-късно попада в творческите среди на Главпроект с р-л арх. Иван Данчов. Шестдесетте и седемдесетте години са творчески разцвет за младият Кирил Дойчев, където разгръща своя талант и потенциал на архитект- новатор в изграждането на множество нови болници и санаториуми.

-Активното ми проектанско време започна, когато веднага влязох в „кухнята” на голямата архитектура през 1948-1965 година – времена на големи проекти. По мои проекти се изградиха окръжни и районни болници-споделя архитект Дойчев.
Верен на призванието си на архитект, пътува смело в разгара на войната през 60- те години в Китай и Виетнам и прави проучване на терени за военни болници. През 70-те и 80 -те години Кирил Дойчев е активен участник в работни международни групи в областта на здравното проектиране и през 80 те години консултира реконструкцията на университетския комплекс и нов хирургически блок на CHARITE в Берлин, за което има медал от правителството на Германия.

Той е един от пионерите, който слага началото на нова, модерна болнична архитектура в България, в стила на рационализма на Баухаус. Павилионният и класицистичен стил от миналото е изместен от компактната , вертикална и икономична болнична сграда, прилягаща за нуждите на 21 век. Този творчески подем на младия архитект ще продължи да се развива през годините и все повече ще обобщава глобалната идея за болничното пространство, от която и днешните архитекти черпят опит.
Думите на архитект Рада Дойчева най-точно формулират приноса и значението на архитект Кирил Дойчев за новаторството в архитектурата, за когото тя казва, че е „Патриарх на рационалното планиране на съвременната болница”. В текста по-долу тя анализира и обобщава необикновеното творческо дело на нейния баща, архитект Кирил Дойчев, представяйки забелижителни моменти от неговата дълга, творческа кариера, поставила основите на съвременното болнично проектиране, за ефективно, модерно и икономично строителство на сложните болнични комплекси.

Архитект Рада Дойчева за своя баща:
„Арх. Кирил Дойчев е НОВАТОР В ОБЛАСТТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЛАБОРАТОРНО – ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОМПЛЕКСИ. През 70-те години в Министерството на народното здраве се зараждат нови идеи за обединение на съшествуващите научни институти по хигиена, условия на труд и професионални заболявания, които предизвикват интерес в световната здравна организация-СЗО и Юнеско, да финансират и съдействат за изграждане на единен интегриран, хигиенен комплекс. Арх. Дойчев става водеща фигура в този процес и след проучване на западноевропейския опит, проектира и изгражда новаторска за времето и по днешни стандарти, лабораторна база на комплекса, така наречения-Център по хигиена към Медицинска академия. Градоустройствените идеи на този комплекс състоящ се от 3 тела, оформящи пространство и подход са с подобна композиция на сградата на ООН в Ню Йорк.

Сградата на Центъра по Хигиена в София е уникална по замисъл архитектура, става модел за интеграция и е изненада за световната Здравна Организация и Юнеско-ООН.
Кирил Дойчев притежава МАЩАБНО МИСЛЕНЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖАТА НА ХИРУРГИЧЕСКИ БЛОКОВЕ. В зората на съзряващи здравни мрежи, при нужда от бързо и ефективно строителство, арх, Дойчев унифицира многоетажен хирургически блок, който отговаря на прагматични изисквания, но също така осигурява флексибилност-двукоридорна система. Това решение позволява идеята за компактна и монолитна болница да процъфти, а клиничните единици с болнични легла да се разполагат удобно в стационарния блок при широко развит диагностично операционен блок. Смелите глобални решения, които арх. Дойчев твори десетилетия наред го поставят на водещо място при проектиране на нов комплекс-градче за Медицинска Академия в Суходол. Решението на Суходолския комплекс е равно по мащаб и важност на редица примери на медицински кампуси по света.

Развивайки ИДЕЯТА ЗА УНИФИЦИРАНА ПОЛИКЛИНИКА-С РАЦИОНАЛНИ, „НЕТИПИЧНИ” РЕШЕНИЯ, арх. Дойчев става почетен гражданин на Велико Търново, както и на Ямбол, които му връчват ключовете на града-за резултата на десетилетия творческа работа. Между тях е Рехабилитационния блок-болница, „кацнала” на хълма, сгушена между зеленина, сливаща се безупречно в силуета на историческия град, въпреки голямата по обем и съдържание сграда. Забележителна е разработката на различни обеми, бели блокове с тераси, облицовани с врачански камък, разположени под различен ъгъл, оформящи вътрешен двор-парк с високи, вековни дървета.

Той е АРХИТЕКТ С ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА И УЧИТЕЛ НА ПОКОЛЕНИЯ АРХИТЕКТИ И ЛЕКАРИ. Като ценен ресурс на Минестерството на народното здраве, арх. Дойчев създава и ръководи дълги години НИТПИ-Научно изследователски и проектантски институт по здравно строителство, където проектира машабни комплекси и същевременно разработва серии от научни трудове и публикации. С подобна енергия и амбиция арх. Дойчев преподава години наред в катедрата по социална хигиена-ИСУЛ и запознава поколения от лекари с основните принципи на проектиране на съвременната болница. През последните двайсет години арх. Дойчев живее и твори в САЩ и е активен сътрудник на Rada Architects в Чикаго.”
„Архитектът трябва да остане в съзнанието на хората като всестранна водеща личност-за пълноценно и рационално изграждане на жизнената среда.”-е категоричен архитект Кирил Дойчев.

Архитект Рада Дойчева живее и работи в САЩ от 1989 г. Завършва архитектура във ВИАС и работи в Главпроект, защитава дисертация през 1985. През 1993 печели международен конкурс за 88 етажен China Aviation Building, прави проекти в Китай, Южна Корея и Виетнам. Завършва бизнес с магистърска степен в известния Чикагски университет и през 1994 основава архитектурна фирма Rada Architects. Радосвета-Рада успява да осъществи сериозни творчески идеи в областта на университетските, административни и здравни сгради. Рада е активен глас в професията в САЩ – член на изтъкнатия колеж на американския институт на Архитектите (FAIA).