ДА, ИМА И ХОРА, НАРЕЧЕНИ БЪЛГАРИ ВЪВ ВЕТРОВИТИЯ ГРАД

от

Чикаго. Началото на деветдесетте години на миналия век…
Рецесия, безработица след войната в Ирак и … първите полети София-Белград-Чикаго. А в огромните самолети DC-10, пристигаха група след група български “туристи”, водени от една единствена цел- да останат и започнат нов живот тук, отвъд океана.
А в Чикаго, както стана дума, ни чакаше рецесия и нищо друго. Нямаше работа, нямаше българско общество в града, нямаше Интернет, Гугъл, ФБ… Никаква информация и почти никаква надежда… Подаваш молба за работа, и казваш че си от България, а секретарката възкликва: “Боливия! Колко интересно!”
На друго място:
– България…
– О, Австралия!
Говоря от личен опит.
Та, първото нещо, което може да хрумне на един журналист е, че нещо липсва в този град. Информацията!
И още в началото на ’92 започнах да списвам български вестник, в който заедно със Симеон и Ваня споделяхме всичко, което сме научили тук, всеки божи ден. Но няма да пиша за вестника, искам да разкажа за празниците.
По онова време имаше и други българи, които се опитваха да направят страната ни по-известна, да излезем от забравата, в която бяхме затънали.

През септември 1992 Пат Мишалски- помощничка на губернатора Джим Едгар и Хамид Русев организираха българска изложба в State of Illinois Center. Пред сградата родопчанинът Никола заливаше зрителите с омайни песни. Това си беше жива история! Малко по-късно бе създаден Българо-Американски културен център в Чикаго. Дължим това на Хамид Русев, Ангел Пепелянков и Петър Петров.

Пат Мишалски бе голям приятел на нас, българите. Срещахме се в кабинета й, където ни засипваше с въпроси, за нас, за историята ни. И така се стигна до българските празници и традиции. Всеки от нас (не забравяйте хората, които вече споменах), даваше своето предложение. И един хубав ден, градската и щатска управа реши, да уважи новосъздаденото българско общество в Чикаго, отбелязвайки значимите за нас дати.

И разбира се, първо бе почетено името на Васил Левски! Малко след това, отпразнувахме поставянето на бюста на Алеко Константинов в Чикагския университет.
Да, вече се знаеше, че има и хора, наречени българи във Ветровития град.