Кога и кой трябва да помисли за паметта, която загива?
Да намериш архивни документи – вестници днес е нещо, което в нормалните държави е повече от рутинно.. Наложи ми се да потърся архив на вестник „Народен Глас”, издаван в Гранит сити, САЩ от началото на миналия век, до средата на века. Разбира се мястото да търсиш такова нещо е в Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Имах възможността да ползвам услугите на консултант, който много ми помогна да намеря сигнатурите на вестник „Народен глас”, който за мое щастие се оказа, че се пази, макар и не в пълен обем на теченията и годишнините. Оказа се обаче, че част от тиража, който е от 1914-1915 г. е на реставрация.
Прочетох броевете, които са достъпни и които бяха събрани в нещо като голяма книга, в доста добро състояние. На мен обаче ми трябваше именно периодът от 1915 г. Уви, не можех да стигна до него, трябваше да чакам да приключи въпросната реставрация. По това време работата ми на военен репортер беше динамична, пътувах доста в и извън страната и постепенно забравих за реставрацията.
Реших отново да потърся течението на вестник ”Народен глас” от Гранит сити. Това, оказа се, е един от най-дълго просъществувалите български вестници в САЩ. Отново поръчах всички течения на вестника от 1914 до 1929 г. Оказа се, че 1921-1922 г. са архивирани във въпросната книга, за която споменах по-горе, но броевете от 1914 г., както и тези от 1924 г. са качени на микрофилм. Това разбира се от една страна улеснява достъпа като съхранява оригиналите, които надявам се се пазят, но от друга страна ползването е доста по-сложно.
Изпратиха ме в трета читалня. Това е малка, но доста добре осветена и уютна зала, където в края на масите за четене са разположени апарати, които четат въпросните микрофилми. Прочетох първо теченията на хартия и се върнах, за да прегледам микрофилмите. Оказа се обаче, че само един от апаратите работи. Останалите няколко или работят, но не вършат никаква работа, или въобще не работят!
Служителката в трета читалня ме упъти много любезно, постави филма в апарата, показа ми как да го правя аз впоследствие, показа ми и основните движения на филма, както и как се командват те. Оказа се ,че апаратът, макар и да изглежда сложен всъщност е твърде прост за употреба, дори допотопен.
Служителката беше притеснена, защото видя, че на екрана, където трябва да се вижда филмираното течение на вестник „Народен глас” от 1914 г., се виждаше една черна диря в средата и друга, която я пресича от горе надолу. На практика четенето на микрофилма беше напълно невъзможно! Реших че може би това се дължи именно на този конкретен микрофилм и взех друга годишнина на същия вестник „Народен глас”. Оказа се, че тази машина показва изображението на принципа на лупата, но абсолютно нищо не се виждаше ясно на екрана. Дори по-големите заглавия трудно се разчитаха.
Служителката в читалнята притеснено ми обясни, че апаратът не е почистван отдавна. Интересно ми е, защо се правят микрофилми на архиви, при това на толкова ценни течения на вестници, които са се издавали на другия край на света от родолюбиви българи, след като няма начин технически да се обезпечи ползването на същите микрофилми!? Кому е нужно да се микрофилмира нещо, което няма да може да се ползва след това…!?
Опитах се да поръчам оригиналните вестници, които вероятно се пазят в подобна голяма книга, за да мога поне нещо да видя от течението, но уви, оказа се, че когато един документ е микрофилмиран, той вече не може да се използва в оригиналния му вид, а само на микрофилма!
Не е редно такива ценни издания, които правилно са микрофилмирани, да бъдат обречени на пълна забрава, само защото някой не може да почисти един екран, макар и стар, поне работещ и поне един…! Не е редно пред труда на тези наши сънародници в САЩ от преди повече от сто години…!
Неотдавна служителите на библиотеките у нас протестираха заради срамно ниското си възнаграждение и имат право за това. Кога и кой трябва обаче да помисли за паметта, която загива, докато няма кой да почисти един монитор, четяща леща, или докато не се отпуснат пари поне за един единствен модерен апарат за четене на микрофилми, при това за най-голямата библиотека в България.
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България Сега” в София
Снимки на автора
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
