Уважаеми читатели, Салон за българска култура и духовност и в-к „България СЕГА“ в Чикаго, в поредица от публикации представят български творци, живеещи по света.
ЕЛКА БЪРДАРОВА е родена във Велико Търново, но от много години живее със семейството си в Чикаго, САЩ. Макар че тук в Америка е избрала да се занимава със съвсем различна дейност, тя започва да пише стихове, които са израз на нейната емоционална същност. Изпълнени са с откровението на неподправеното чувство, което извира като буен поток от душата й. И не случайно почти чрез всеки стих изповядва, че всичко трябва да премине първо през душата, за да бъде пречистващо и истинско, с отговорност за осъзнатия избор. Душата й обича, раздава се, страда и се въздига… Поезията й вълнува с искреността и дълбочината на чувството, с категоричността и чистотата на изживяването. Стиховете й се четат и се търсят от почитателите на любовната лирика, защото красотата на чувството е универсално, то няма адрес и граници…Елка Бърдарова е автор на четири поетични книги: „Душата избира“, „Да обичаш с Душата“, „Здравей…Обичам те“ и „Всяка крачка е към теб“. Последната й книга ще бъде представена пред чикагската общност на 12 февруари 2023, по случай празника на Свети Валентин.
ЗА МАЛКИТЕ КРАЧКИ И ДЪЛГИЯ ПЪТ
В консумативното ежедневие на глобалния свят, обърнат към мащабни събития, като че ли се изгуби усещането за отделната личност и чисто човешките й вълнения. Да, наистина светът е изправен пред трудности и природни катаклизми, но нали този свят се състои от хора, които го правят цветен и красив или сив и скучен. А какво би бил той без най-истинското чувство, любовта, без което не би могъл да съществува дори и един ден. Любовта, която ни създава, прави ни по-мъдри, търпеливи, извисява ни, а понякога и изгаря…
В потока от съвременна любовна лирика, в който се потапяме всеки ден, читателят намира нещо за себе си и от себе си. Защото всички хора имат нужда от любов във всичките й проявления. Последната поетична книга на Елка Бардарова „Всяка крачка е към теб..“ е точно това – пространство, изпълнено с любов. Но всеки стих ни кара да направим малка крачка встрани и да навлезем по-дълбоко в посланието, което авторката е отправила още в заглавието. Защото то ни води през всичките й стихотворения като нишка, която хванали веднъж, не можем да изпуснем.
Eлка Бърдарова разкрива душата си с откровение и чистота. С категоричност. С огън и плам. С онази искреност на чувството, което е неподвластно на съмнение или страх да го заяви преди всичко пред себе си, а после и пред света – „Защо да те мълча, кажи ми?!/Когато искам да те изкрещя!“ („Не искам да мълча“). Много рядко с такава недвусмислена яснота се заявява този избор, защото с цялото си същество тя усеща, че обича и е обичана, че тази взаимност я кара да се чувства „истинска и нужна“ („Огънят в теб гори“). Със сетивата си на обичаща жена, поетесата показва, че това чувство не е временно и случайно, а е извайвано през всичките й „животи преди“, за да го открие сега – в нейния „стотен живот“ („В стотния живот“). „И търсих да открия Него…/Надничах и обръщах световете…Бях сигурна, че чака…мене. …А Любовта превърна две души в безкрайност…“ („Сбъднато желание“). И след като го е открила да се отдаде на това чувство без колебание, без остатък, тук и сега – „Когато те разлистих, с теб се слях…/и станахме едно и те обикнах…/Животът си ми ти! И твоята душа/е всичко, дето пожелах и ми е нужно“ („Ти целия живот ми преобърна“). Любовта й носи усещане за цялост. Но заедно с това и отговорност да пази онази друга половина, от която е част и заради която „усещам болка…точно там,/където съм те приютила“. („Защо боли“). Затова и заявява: „Другият е винаги преди теб самия! Дори в онези моменти, в които твоят свят се сгромолясва“. Особено силно това духовно и физическо сливане звучи в стихотворението „Част от мен“:
„Копнея да съм бряг и стряха…
И в бурите да бъда с теб…
Усещам как Душите ни се сляха…
Открила теб – намерих мен!“
Но колкото и да изглежда, че това усещане за взаимност е само между двама души, то само по себе си надхвърля границите на личното. Защото те – двете души, изпълнени с любов, излъчват градивна енергия и красиво послание и с тях зареждат пространството наоколо.
Елка Бърдарова осъзнава силата на Жената, която носи в себе си. Знае своята цена и разбира, че за да бъде истински щастлива трябва да усети емоционалния баланс – не само да се раздава докрай, но и да получава. Затова и лирическата й героиня заявява: „Имаш много … Много даваш…/ Но мъничко и ти вземи!“ („Огънят в теб гори“).
Поетесата носи отговорностите на ежедневието си като човек, майка, любяща жена и знае, че в него не всичко е само любов и страст. Лирическата й героиня е достатъчно силна и може да отстоява правото си на самостоятелни решения и моменти на слабост, както и тези, в които не е „плитка, бистра река“ и „кокиче бяло и нежно“. Заедно с всеотдайността си, когато е „нежност и стих“ и „тиха прегръдка в твоите нощи“, ако е необходимо тя може да се превърне в „плевел ужасен“ и „огън опасен“. Тя иска да бъде чута и допусната в сърцето на любимия, затова макар и с нежни думи, му заявява своето желание: „Научи се да слушаш добре…/Там в думите всичко се крие…/Но усещай с Душа и Сърце…/И очи затвори… Допусни ме…“ („Усещай“). Но над всичко е нейната безусловна любов, където тя заявява своята готовност да бъде вярна докрай и че може да бъде всичко, „което посееш във мен…“ (Защото те обичам“). В нейните изповедни стихове е преплетена и онази житейска мъдрост за надмогването на трудностите в живота, до която тя неизменно достига. Това са „дни, в които тихо се разпадам“ и „други, в които се събирам, дни, в които бавничко умирам“. И точно тогава разбира, че „животът ме научи, че желание щом има всичко може да се случи“. Елка Бърдарова носи в себе си цветовете на калейдоскопа – по детски чиста и закачлива – „разрошена“ и с „усмивка на хлапе“, понякога събрала мрачни дни, в които е „ужасно невъзможна“, но винаги влюбена „на времето напук…“ Заедно с това тя носи огъня на страстта и силата и мъдростта на зрялата жена. И в това е и истинската й цена. Във всеки един от „животите преди“ тя е правила своите малки крачки, които са дали възможност да извърви дългия път – пътят на Любовта и себеотдаването. А дългият Път започва с първата крачка…
—————————————————————————————–
Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, председател на Салон за българска култура и духовност – Чикаго, вицепрезидент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина (ВСОАА)
>
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
