Емилия Занкина: Най-голяма заслуга за запазване на традициите ни в чужбина имат българските неделни училища

Емилия Занкина живее и работи между Рим и Филаделфия – разделя времето си между двата континента. Декан е на римския клон на университета Темпъл, който се намира във Филаделфия и има седалища в Рим и Токио. Същевременно е заместник-ректор по международната дейност на целия университет. Завършила е висшето си образование в Питсбърг. Решението да замине за Съединените американски щати Емилия взема, когато завършва гимназия у нас. Така през 1995 година тя се озовава в Питсбърг, където прекарва повече от 15 години. През 2010 година се завръща в България и започва работа в Американския университет. „Много се радвам, че имах възможността да работя в сферата на образованието. Мисля, че това е много смислен начин да допринесеш за родината си и да помогнеш на младото поколение“, сподели Емилия специално за рубриката БГ Свят на БТА. Значението на гражданското образование за българските деца, които живеят у нас и по света, е сред основните тези, застъпени от неправителствената организация „Граждани за България“, създадена от нея и група български учени по света. За връзката си с родината Емилия споделя, че нейните идентичност, език, култура и душа са български и ги нося навсякъде със себе си.

Ето какво още разказа тя пред БТА:

Завършили сте университета в Питсбърг, кой е най-ценният урок, който Ви даде той?Университетът в Питсбърг ми даде изключително много – както знания така и възможности. Най-важният урок, който научих там е че сам избираш пътя си и този път зависи от това накъде искаш да отидеш и какво си готов да дадеш от себе си, за да постигнеш целите си. Научи ме на отговорност и усърдие. Америка бързо награждава хората, които имат талант и работят усърдно.

Как животът Ви отведе в Рим?
В Рим се оказах, след като ме поканиха да се явя на конкурс за позицията декан на римския клон на Университета „Темпъл“. Беше много конкурентна процедура с повече от 140 кандидати. „Темпъл“ е прекрасна институция, посветена на това да предоставя качествено образование на студенти от различни социално-икономически прослойки. Имаме много студенти, чиито родители не са учили в университет, както и студенти от най-различни етнически принадлежности. Даването на възможност на тези, които са в неравностойно положение, е мисия, в която вярвам и много ме вдъхновява.

Участвате в борда на директорите на неправителствената организация „Граждани за България“. С какво точно е свързана дейността ѝ?
Въпреки че в момента живея зад граница, участвам в няколко инициативи, които ме свързват с България – едната от тях е неправителствената организация „Граждани за България“.

Идеята за тази организация се появи по време на протестите през 2020 година, благодарение на факта, че много от българите в чужбина искат да бъдат ангажирани с България и да допринесат за развитието на страната, но не знаят как точно може да стане това. Така се роди идеята да сформираме организация, която да привлече български учени по света от различни сфери, които да предоставят знанията си в услуга на България. Мисията ни е да допринесем за изграждането на институционалните основи за добре функционираща демокрация и устойчива пазарна икономика, чрез обучение на гражданите, относно ценностите и личните отговорности в демократичните и граждански общества; укрепване на върховенството на закона в България и засилване защитата на личните свободи на нейните граждани и стимулиране формирането на култура и норми, необходими за независимото и устойчиво икономическо развитие на страната. Нашата организация е аполитична, не е обвързана и не подкрепя никаква политическа партия или формация. Ценностите, които подкрепяме, според нас, са фундаментални за едно свободно и развито общество, независимо коя партия или коалиция е на власт. Вече организирахме няколко семинара по актуални теми, а последната ни инициатива цели развиването на гражданското образование още от ранна ученическа възраст.

Защо според Вас гражданското образование е важно за българските деца зад граница?
Гражданското образование е важно за всяко дете във всяка държава. То образова децата в основите на демокрацията. В много европейски държави то заляга в учебните програми от ранна ученическа възраст. У нас вследствие усилията на много хора и организации то се въведе, но чак в 10 клас. Социализирането на децата в обща ценностна система би трябвало да започне много по-рано. Това един ден ще ги направи пълноценни граждани, които знаят правата си и, които защитават принципите и устоите на свободното общество.

Що се отнася до децата зад граница – за тях е много важно да знаят как са устроени институциите в България и какви са техните ценности и цели. Това би им помогнало да се доближат повече до страната и един ден, може би, да допринесат и те за развитието ѝ.

Какви са основните предизвикателства, пред които са изправени българските общности по света?
Мисля, че най-големият проблем на българските общности по света е разделението и неспособността да се организират. Има множество български организации от различно естество в чужбина – училища, културни центрове, църкви, бизнес асоциации. Въпреки това, често се случва общностите, дори в един град, да са разделени и да има вражда между различни групи. Това е тъжно и най-вече ненужно. Мисля, че всеки може по някакъв начин да допринесе за запазването на българската култура и идентичност зад граница. Това изисква да изоставим личностните дрязги и да мислим за общността като цяло.

Какви са Вашите предизвикателства и каузи в чужбина?
Аз съм отдадена на образованието и на развитието на младите хора и се занимавам с това, независимо къде се намирам – България, САЩ или Италия. Друга моя страст е културата и в частност танцовото изкуство. Първото ми образование е танцът, който винаги съм носила със себе си. И до днес продължавам да преподавам танци pro bono в Рим, както правех, докато бях в България. Много важно за мен е да съм свързана и да допринасям и за развитието на България. Освен „Граждани за България“, аз изнасям pro bono лекции за Българското училище за политика „Дими Паница“, където съм също част от академичния консултативен съвет. Участвам и в академичния консултативен съвет на Върховния комисариат за бежанците на ООН в България. Дълго време бях в управителния съвет на Българската асоциация по политически науки, където и до днес съм активен член.

Липсва ли Ви България, следите ли процесите, които се случват у нас?
За радост, имам възможността да си идвам в България няколко пъти годишно, което много ми помага, не само да следя процесите (политически, социални и културни), но и да се заредя с позитивна енергия от срещите ми с колеги и приятели в България. Лесно е да кажем, че страната има много проблеми. Но като човек, който дълго време живее извън родината, забелязвам един изключителен напредък през последните 30 години. Спомнете си само колко сива беше София през ранните 90 години, колко трудно беше за българите да пътуват по света, колко безперспективно изглеждаше бъдещето за младото поколение. Днес живеем в един нов свят с много повече възможности и перспективи.

Колко са важни българските традиции и обичаи, когато човек живее в чужбина и какво означават те за Вас?
Аз съм завършила фолклорния отдел на Националното училище за танцово изкуство и българските традиции и обичаи винаги са били много важна част от живота ми. Дълго време са ми били и професия както у нас, така и отвъд граница. Инвестирала съм много време и усилия за разпространяването на българския фолклор в чужбина.

По света също има много групи за български песни и танци, но мисля, че най-голяма заслуга за запазване на традициите ни в чужбина имат българските неделни училища по целия свят. В тях децата се запознават не само с българския език, но и с историята, традициите и обичаите. А хората, които работят в тези училища, са истински възрожденци и неуморими ентусиасти. Те заслужават уважението на всекиго. Освен български неделни училища, в Рим имаме и Български културен институт, който постоянно организира събития. Това ни помага да се събираме с българската общност, да празнуваме българските празници и да държим връзка, както с българското традиционно, така и със съвременното ни изкуство.

МАРИЯ ГУЦЕВА
Снимки: Личен архив
БТА

>

Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here