„Казвам се Александър Стоцки, аз съм на 26 години. Завърших Московския градски педагогически университет. Винаги съм се придържал към демократичните ценности. Участвал съм в предизборната кампания на опозициони независими кандидати, бил съм наблюдател на изборите. Много от вас може би са чували вече за моята история…“, това написа в социалната мрежа фейсбук Александър. Публикуваме остатъка от поста му с леки съкращения.
„Пристигнах в София с последния директен полет от Москва, град в който съм живял през целия си живот. Но на 24 февруари (2022 г.) разбрах, че моето пребиваване в Русия за мен окончателно свърши: бях убеден, че няма как да мога да мълча и да не протестирам срещу действията на руското правителство, което впоследствие ще означава директна заплаха за моето физическо състояние. В крайна сметка или щяха да ме изпратят в затвора или да ме мобилизират в армията.
Купих билети за директния полет още при първите сигнали за реалната възможност Русия да започне пълномащабно нахлуване в Украйна. Пристигнах в България на 25 февруари (2022 г.).
Още от първите дни в София излязох на самостоятелен протест пред посолството на страната агресор с надпис: „Спрете войната”.
Впоследствие започнах да участвам в почти всички публични антивоенни митинги и демонстрации в подкрепа на Украйна и украинския народ, заедно с моите сънародници от сдружението «За свободна Русия» в България, които по същия начин се противопоставят на войната и диктатурата.
В Русия отдавна имаше много сериозни проблеми с човешките права и със свободата на изразяване. Наблюдавах тези драстични събития с очите си: заплахи, насилие и изтезания, масовите репресии. И сега по време на войната в Русия настъпи вече тотална цензура и репресивната машина започна да действа много по-твърдо по отношение на всеки, който изрази поне някаква позиция, различна от “линията на Кремъл”.
Депутати в Държавната дума, сенатори в Съвета на федерацията и други про-путинови политици и пропагандисти открито заплашват с юридически последствия за всеки, който не подкрепя или има съмнения относно целите на “специалната военна операция”.
Бяха приети редица репресивни и антиконституционни закони, които засягат правата за всичките руснаци, които се противопоставят на войната. И тези закони вече се прилагат на практика.
Един от най-известните случаи: Алексей Горинов беше осъден на 7 години затвор само заради антивоенната си позиция. Имаше и дела и присъди за исказване срещу военните престъпления, извършени от руската армия в Буча, Ирпен и други градове на Украйна…
…Преди няколко дни по място на регистрацията ми беше изпратана повиквателна, в която пише, че съм «привикан на военна служба». …
Още в първата седмица от престоя ми в София подадох молба за предоставяне на убежище. …На 19.07.2022 получих решение от ДАБ — Държавна агенция за бежанците – ОТКАЗ. Обяснението: «Вероятността да е бил призован за мобилизация за предстоящата „военната операция“ в Украйна е несъществена» – това твърдение е особено актуално сега, когато в крайна сметка получих и втора повиквателна.
А тази част направо ми е любимата:
«относно актуалната обстановка в Руската Федерация и службата в руската армия става ясно, че положението в страната не се е променило драстично в негативно отношение през последните две десетилетия. В Руската Федерация въпреки някой по строги политики целящи консолидирането и централизирането на властта в ръцете на управляващата партия има ясно ИЗГРАДЕНИ ДЕМОКРАТИЧНИ ИНСТИТУЦИИ И ДЕЙСТВАЩИ ГРАЖДАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ (!!!!!), контролирани от обществото».
Дори не искам да коментирам това, …защото меко казано, няма нищо общо с реалността.
Чакам апелативния съд…Срещам огромно количество загрижени хора в България, които помагат на бежанците. За щастие не всички българи виждат света така изкривено, като някои политици, които пишат наративи за “двадесетте години демокрация”…“.
След тези думи на Александър Стоцки си позволяваме само един кратък коментар: Кога забравихме, че сме българи? Кога забравихме, че и ние само до преди няколко десетки години също бягахме от комунизма, защото бяхме преследвани тук, и бяхме приемани от западните държави като хора, които спасяваха живота си там? Кога забравихме, че сме хора? Защото, за да помагаш на другите хора, първо трябва самият ти да си човек! Това е начинът, това е и първата стъпка.
Когато клеймим руснаците, не бива всички да ги поставяме под общ знаменател. Така беше и преди, когато ние бягахме на Запад, там не ни поставяха под общ знаменател като „комунисти“. Имаше и такива, но повечето, които бягаха, бягаха реално, спасяваха се. Така е и сега. Има руснаци, които са извън Русия, на Запад, и въпреки това подкрепят руската агресия в Украйна, но има и такива като Александър Стоцки, които бягат не от страх, а в името на свободата си, в името на живота си, в името на справедливостта и възможността да кажеш своята истина с високо вдигната глава, без страх и без опасност за живота и здравето си! А той все още чака решението на съдбата!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в „България Сега“ в София
>
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
