КНИГИТЕ ВИНАГИ ЩЕ СЪЩЕСТВУВАТ

Днес, когато все повече хора получават информация от интернет, предпочитат електронните книги и сайтове, а телефонът им е станал сякаш част от самите тях, си задаваме въпроса къде е мястото на книгата. На онази обикновената, която помним от детството си, която можем да ризлистим и с пръстите си да усетим съдържанието по страниците й. Екипът на едно от предпочитаните издателства в България правят това все още да бъде възможно и да можем да държим в ръцете си истинска книга. През тази година издателство „Либра Скорп“ отбелязва 20 години от създаването си. През какви трудности е преминал екипът, пред какви предизвикателства се изправя, за да поддържа нивото и още много интересни неща, ще разберем от интервюто на Георги Николов със собственика на издателство „Либра Скорп“ Денчо Михов.

Снежана Галчева – зам.главен редактор на в-к „България СЕГА“, председател на Салон за българска култура и духовност и вицепрезидент на Конфедерация на българските културни организации и дейци в чужбина (ВСОАА)

Г.Н.: Приятелю, издателство „Либра Скорп“ вече навърши двадесет години. Кое наложи неговото създаване и трудни ли бяха първите му стъпки? Какво означава името на издателството?
Д.М.: Едно издателство, създадено като на шега от аматьори-нелитератори, извървя своя път и в края на второто десетилетие от основаването си вече заема достойно място в литературния живот на страната. Да се каже, че е имало въпиеща необходимост от създаването на още едно издателство, ще е силно преувеличено. Както вече споменах, по образование съм далеч от филологическите науки. Завършил съм инженерна химия, работил съм в химически завод, а след това като преподавател по химия в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров“. По редица обективни и субективни причини се озовах на полето на частната инициатива. Първите стъпки, съвсем очаквано, бяха повече от трудни – бяха откровено невъзможни. Писателските и въобще интелектуалните среди са затворен кръг, който не допуска лесно до себе си чуждо вмешателство. Преминах през ценните съвети да не се бутам, където не ми е мястото, до безценните откровения от сорта: „Как издател? Та тебе кой те познава?!“, „Какъв издател ще си ти? Ти даже не си писател!“, И по-добре не им се пречкай!“. Много пъти бях на ръба да се откажа от тази си амбиция, но стиснал зъби, продължавах. Реших, че ако следвам „линията“ на „утвърдените“, ще бъда просто на опашката след тях. А моята цел беше да ги изпреваря – не аз, а те да са „на опашката“ след мен. Поставих си целта така да „обърна“ мисленето, че когато някой напише книга и се насочи към издател, първо да се сети за мен. И така – кроях планове, въвеждах иновации в издателската политика и три години след трудното начало, вече бях изпреварил издатели с десетгодишен опит преди мен. Няма да издавам фирмени тайни как точно съм го постигнал, тук искам да изкажа благодарностите си към хората, които ми протегнаха ръка и ми помогнаха в популяризирането, и въобще внедряването в средите на културната общност: д-р Стамат Апостолов, председател на Тракийското дружество в Бургас, известният философ и краевед Георги Райков, писателят белетрист и председател на бургаската писателска общност Атанас Радойнов, председателят на хумористичния клуб „Морски таралежи“ Георги Мавродиев, Сава Попов, Илия Буржев, Роза Боянова, Иван Сухиванов, Борис Бухчев… Повечето от тях вече се преселиха в по-добрия свят, но винаги ще ги спомням с признателност. И, разбира се, в немалка част успехът се дължи на човека, който винаги е бил до мен, и всячески ме е подкрепял и поощрявал, човекът, който се грижи за „разкрасяването“ и оформлението на книгите – Петя Станева, с творческия псевдоним Петра Лимоза.
Три години след началото отбелязахме стотната книга на издателството – с грандиозно тържество. Тогава сто издадени книги ми се струваше страшно много. Следващите „стотици“ вече приемахме като нещо нормално, но като че ли след „стотната книга“ издателството тръгна уверено по своя път напред и нагоре. Тогава се появиха и една немалка „плеяда“ от „доброжелатели“, които къде директно, къде завоалирано заявяваха, че ще унищожат издателството. И до ден днешен мераклиите да го „унищожат“ ги има, но тези „заплахи“ ме окуражиха и убедиха, че това, което правя, е правилно и има смисъл. Сега, след две десетилетия, никой не казва: „Кой си ти и какъв издател можеш да бъдеш?“ Постигнах и първоначалната си цел – когато стане дума за книги, да съм първият издател, който да им дойде на ум. А дали сега е по-лесно отколкото в началото? Няма лесно, думата „труд“ идва от трудно. Ако в началото се борихме за своето място под слънцето, сега се трудим да задържим и да отстояваме нивото, високо вдигнатата летва. Множество срещи с писатели, книги, премиери, представяния, литературни четения, като редактор на немалко книги – от областта на художествената литература, краезнание и научна литература – всичко това е изморително, но резултатът си заслужава усилията. Нашата награда е когато видим блесналия щастлив поглед на автора при първото докосване с новата му книга – ето за такива дребни моменти на щастие си струва човек да живее.
Относно етимологията на името на издателството само ще загатна, че е заигравка – „librum“ на латински означава „книга“, а „liber scorpii“ – „книжен скорпион“, но изначалната идея е свързана със зодиакалните знаци.

Г.Н.: Кои са водещите идейно-естетически критерии в подбора на ръкописите, които се печатат в издателството?
Д.М.: Прилагането на някакви критерии за подбор е изключително тънък момент в дейността на едно издателство в съвременните условия на либерализирано до крайност книгоиздаване. Отделно – издателството е търговско, а не благотворително дружество. От тази гледна точка понятията „стойностен ръкопис“ и „продаваема книга“ в повечето случаи тотално се разминават. Например най-продаваеми от колекцията ни книги са любовните романи, които според „познавачите“ са доста назад от литературните шедьоври. Висока степен на „модерност“ имат фентъзи жанровете, а допреди десетина години бяха във възход „вампирските саги“. От друга страна перфектно издържаните в литературно отношение творби, с претенции за класика, като цяло се оценят само от професионалните литературни критици, но те не са пазароопределящи, а и самите критици като правило не биха отделили и левче за книга – те са абсолютно убедени, че на тях книгите трябва да им се подаряват. Така че, ние, книгоиздателите, сме поставени в една деликатна ситуация – дали имаме правото да избираме и отсяваме какво точно да издаваме, или по-удачният вариант е да следваме „модата“, т.е. предпочитанията на мнозинството.
И все пак, моето твърдо становище, вероятно погрешно, както се опитват да ме убедят някои литературни корифеи, е че всяка книга си има своето място под слънцето. Всяка книга си има своите читатели и ценители. Когато те са повече – книгата се превръща в бестселър. А дали една книга ще се превърне в класика и ще остане като такава – това ще покаже негово величество читателят. За момента никой от съвременните автори не е издържал проверката на времето. Така че – чия творба е по-достойна от нечия друга – е неудачно, даже смешно да се разсъждава.

Г.Н: Как намираш процеса на книгоиздаване у нас днес, в хаоса от издавани книги и преводни заглавия? Какво трябва да се подобри в нашето книгоиздаване и изобщо възможно ли е да се направи нещо в този процес?
Д.М.:Хаосът на издавани книги е само привиден. Ще си позволя да цитирам един отречен в последните десетилетия философ, който твърди, че „количествените натрупвания водят до качествени промени“. Ще цитирам и още един философ, който казва: „Достатъчно е човек да прочете през живота си само една книга. Обаче, за да намери точната книга, трябва да прочете още няколко хиляди.“ В този ред на мисли „хаосът“ от множество заглавия – родни и преводни автори – придобива някаква подреденост. Тук като правило литературните специалисти ползват един труднодефинируем термин – графомания. Аз лично не се наемам да тълкувам този термин, нито да давам оценка за конкретен автор или конкретна творба дали е графомания или не. Това, което мога да заявя обаче, е че графоманията по никакъв начин не е зависима от количеството издавани книги. Графомански продукти е имало още и преди времето на Гутенберг, имало е и през периода ни на Възраждане, и по времето на социализма. Иначе казано – от лоша литература и от лош вкус няма как да се отървем. По-правилният подход според мен е да се постараем да промотираме по-добрата книжна продукция. Нека има избор – а последващите тиражи ще внесат малката светлина в хаоса. Конкретни насоки за подобряване в книгоиздаването е трудно да се дадат. Самият процес по реализирането на една книга е многостранен. Протича през последователни етапи, като качеството на крайния резултат се определя от най-слабото звено в процеса на продукцията. Автор – редактор – коректор – оформление – печат – подвързия – книгоразпространение – докато стигне до самия читател. Както се вижда – пет от тези седем стъпки се поемат като правило от книгоиздателството. Така че ролята на издателя е трудно да се омаловажи. Имал съм, разбира се, и такива случаи – един от авторитетните литературни специалисти заяви, че „за да съществува една книга е достатъчна връзката автор – книжарница“, а издателите са паразитни посредници. На въпроса от моя страна защо същият той не предлага своите книги като ръкописи направо на книжарниците, а въпреки всичко преминава през издателство – не получих отговор. Според него – подобряването в книгоиздаването може да се постигне като се премахнат издателствата.

Г.Н.: Кои са най-честите в тематично и естетическо отношение книги, които авторите ти предлагат за отпечатване? Често ли връщаш предлагани ръкописи и защо?
Д.М.: Разнообразието от тематики и естетична издържаност е изключително голяма. Не съм се потрудил да оформя някаква статистика от кои жанрове получаваме повече ръкописи и в какво процентно съотношение. А предлаганите бъдещи книги са изключително много – ежедневно ни заливат с предложения. Авторите като правило са „странни“ хора, вероятно така и трябва да бъде – ако са строго праволинейни, изпълнителни и последователни, трудно бих си представил да кажат/напишат нещо оригинално, грабващо и увличащо потенциалните читатели. Казвал съм го, казвам го и тук: ако авторът не успее да провокира вниманието ни в рамките на първите пет минути, всичко нататък е загуба на време и за двете страни.

Г.Н.:Не ти ли се е искало да напляскаш някой автор заради слабия ръкопис, който предлага?
Д.М.:Случвало се е, разбира се. Но определено причината да се появи такова желание не е само в слабия ръкопис, а в наглата самовлюбеност на автора. Това, че не всеки може да напише литературен шедьовър, го приемам за нормално. Но арогантното поведение, съчетано с неграмотност и ниска култура, граничеща до олигофренизъм – вече ми създава затруднения да го приема радушно.Забелязвам някаква ярко отличима зависимост – колкото по-некадърен е текстът на автора, толкова самият той смята себе си за литературен гений. И въобще трудно е човек да се опитва да прави добро, когато е обграден от нищи духом, нахални и агресивни индивиди. Затова и след втората минута сменям тактиката, слизам на неговото ниво и „тактично“ го отпращам. Та на въпроса – отговорът ми е „не“. Заради слаб ръкопис не бих се скарал с никого. Ако все пак положението е безнадеждно, учтиво отказвам, с извинението, че не сме ние „неговото издателство“.

Г.Н.: Какво си пожелаваш като създател на издателство „Либра Скорп“ и на българските читатели, почитатели на неговата продукция?
Д.М.: Пожелавам си да доживея да творя и създавам книги в една уредена, правова държава, с управници, които милеят за родината. Без корупция, шуробаджанащина, разсипническа и самоунищожителна политика; всички алчни, нагли, лъжливи, крадливи, продажни политици и управници да отидат където им е мястото. И все пак, понеже въпросът беше какво си пожелавам, а не за какво си мечтая – пожелавам си повече книги, с които да се гордеем като издатели. Ще спомена някои от книгите, които определено са наша гордост: изданията на Петя Дубарова, поредицата исторически романи на Таня Мир „Откритие“ и „Легенди от Белинташ“ (вече реализирани и като пълнометражни игрални филми), фентъзи трилогията на Деси Дюлгерян „Преобразена“, фантастичните романи на Станислава Белева „Рани върху татуировки“, „Бастет“, „Монарх“, поредицата романи на Милена Пламенова „Любов с главно В“… От краеведската литература особено предпочитание отдавам на „Бургас и морето“ – историята на Бургас от създаването му до наши дни – в над 600 стр. факти, документи и фотографии. Пожеланието към нас си остава – да имаме сили и възможности да създадем още много такива ценни и стойностни книги.

Г.Н.: А какво пожелаваш на българските читатели изобщо?
Д.М.: На всички пожелавам – най-вече здраве! Когато човек е здрав, винаги може да намери начин да подреди успешно своите приоритети. И като става дума за читатели – призивът ми е: Четете! Хаотично и безразборно – четете и търсете вашата книга! Даже и да мислите, че сте я открили – продължавайте да четете – за да сте сигурни, че е точно тя.

Интервюто взе: Георги Николов

>

Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here