Подтискане на емоциите

от

Отношението на родителите към децата им в ранните години на
развитие е най-честата причина детето да се превърне в
емоционално потиснат възрастен, като дори не е нужно
преживяната травма да е голяма. Това, което може да ни изглежда
несериозно като възрастни, може да е било силно травмиращо
преживяване за нашия мозък в ранна възраст. Майка, която ни
игнорира с дни, ако сме се разплакали в неприемлив момент
например, може да нанесе голяма вреда върху психиката, а това да
доведе до тенденция в зрелостта да потискаме тъгата или
разочарованието.В по-късен етап ние трябва да се научим как да се
справяме с емоциите си. Много хора неумишлено потискат емоциите
си и се затварят в себе си.
Потиснатите емоции трябва някак си да излязат, дори и
да си мислел, че си се отървал от тях. Родителят, който
се прибира у тях след като се е скарал с някой на
работа, често би се карал и на децата си. На работа този
родител е потискал емоциите си, без да разбере, че те
рано или късно ще избият някъде другаде. Много
изследвания сочат, че колкото повече човек се опитва
да потисне определена мисъл, толко тази мисъл се
подсилва и в последствие прераства в убеждение.

Ето защо сме склонни да се вманиачаваме в неща,
които не можем да имаме и ето защо мислим по-често
за това, което е забранено, отколкото това, което е
позволенио или което имаме.

Ако искаш да се освободиш от дадена мисъл, тогава се
заеми с нея подобаващо, като я замениш с друга такава
положителна, вместо да я подтискаш.

Емоциите са силни и ако не успееш да откриеш
подходящ канал, за да ги изразиш или да ги освободиш,
тогава може да се превърнат в депресия.

Ако постоянно се сблъскваш със ситуации, които водят
до това да акумулираш потиснати емоции, тогава
вероятността да се депресираш може да стане дори по-
голяма. Като разбереш как тези емоции могат да се
превърнат в депресия може да предприемеш контра
действия, за да им попречиш от това да са подтиснати и
така да предотвратиш този вид депресия.

Подтиснатите емоции са такива, които не се проявяват
чрез поведение, което помага на човек да ги успокои.
Подтиснатите емоции всъщност могат да се окажат много
опасни за умственото и дори за физическото ти здраве,
ако не се изразят подобаващо.

Например подтиснатите емоции на гняв може да се
развие в депресия. Подтисната вина може да повлиае на
самоувереността а някои подтиснати емоции могат да
доведат до увреждане на вътрешен орган.

Какво трябва да правим в ситуация на чувство на подтисната
емоционалност:

Недей да оставаш сам. Намери близък приятел и
сподели откровено с него как се чувстваш. Това не
само, че ще те накара да почувстваш, че емоционалната
болка намалява, но също би те възспряло от това да се
чувстваш самотен, защото ще си споделяш емоциите с
някой друг.

Канализирай емоциите си правилно: това е само един
аспект от емоционалната интелигентност. Например,
когато шефът ти се развика, тогава недей прехвърля
това на децата си, когато се върнеш у вас по-късно.
Изправи се лице в лице със ситуацията и поговори
директно с него вместо да се караш на някой, който е
невинен.

Поплачи: плачът е здравословен. Може да те накара да
се почувстваш по-добре и може да премахне токсини от
тялото ти.

Отиди на фитнес: Фитнесът и спорта като цяло са добър
начин за канализиране на емоциите ти на гняв. Често
може и да се окаже така, че изпълняваш някое
упражнение по-добре докато тренираш, ако си бил
ядосан.

Понякога единствения начин да канализираш подтиснати
емоции, подходящо е да предприемеш действие в
реалния живот. Много хора погрешно вярват, че всичко
може да бъде поправено като работят над вътрешносто
си аз, докато всъщност истината е, че докато не
направим промени в истинския живот, то някои емоции
никога няма да си заминат.

Липсата на кураж е една от най-известните причини
зад подтискането на емоциите. Според една
теория нашите умове селективно подтискат емоциите, с
които не можем да се справим. С други думи ако нямаш
достатъчно смелост да се изправиш пред проблема,
тогава подсъзнанието ти може да предпочете опцията
да го подтисне. И трябва да вярваш, че винаги от всичко
негативно има изход и този изход си ти самият.

Legal Disclaimer (Клауза за непоемане на отговорност): Информацията тук има общ характер и не може в никакъв случай да замени консултация с лекар (медицинско лице), диагноза, терапия, лечение и/или консултация с лицензиран специалист. Информацията тук не е предназначена за решаването на конкретни индивидуални казуси! При конкретни индивидуални проблеми се свържете с лекар или съответния лицензиран специалист.
Издателите на в. „България СЕГА“ не поемат и не носят отговорност за предприето самолечение, поставяне на диагноза, козметични процедури или каквито и да са действия на база на материалите на тема „Здраве“, както и за верността на информацията и достоверността на източниците!

Таня Георгиев
за в. “България СЕГА”