Под оскъдната светлина на звездите, Р365 наблюдаваше почти равнодушно как змията, с грациозни движения, се приближава към него. Протегна крака си, сякаш да я подкани, тя спря за миг, изви се като мълния и го клъвна.
С бързо движение, Р365 сграбчи змията, откъсна главата й и я захвърли настрана. После се изправи и накуцвайки леко, продължи пътя си през пустинята. Вървя така докато звездите избледняха и потънаха в синкавата мараня на утрото.
А когато слънцето пламна, мъжът седна на върха на една дюна и се загледа в далечината, сякаш очакваше да види някой сред този безнадежден пейзаж.
И ето, че от нажежения трептящ въздух, изплува керван, който бавно и достолепно приближи самотния странник. Бедуините, загърнати в своите бели роби, го гледаха с нескрито любопитство, но преди някой от тях да проговори, Р365 посочи подутината на крака си и рече:
– Имам нужда от помощ, добри хора…
Един от тях слезе от гърба на камилата и помогна на Р365 да се качи на неговото място. Даде му глътка вода и викна на останалите:
– Да вървим! Трябва да го отведем при лечителя.
Преди залез слънце, пристигнаха пред шатрата на лечителя.
Р365 махна с ръка за збогом и влезе вътре. Лечителят, облечен в строга черна роба, внимателно прегледа раната и с въздишка на облекчение каза:
– Боговете са с теб. Змийската отрова не ти е подействала! Но изпий тази течност, за всеки случай…
Р365 пресуши чашата и се огледа в полумрака. Посочи към малкото гърненце, в което лечителят наливаше гъста, черна като кал течност:
– Какво е това?
– Лекарство, за племенника на фараона. Болен е, но се надявам да го вдигне на крака. Той е достоен млад мъж! Покровител е на писаното слово, вярва в ума и книгата повече отколкото на жреците. Може би… Може би, един ден, той ще бъде фараон. И светът ще стане по-добър.
– Може би- студено каза Р365.- Интересно, колко ще ти плати фараонът за това лекарство?
Лечителят го погледна с изненада и отсече:
– Лекувам безплатно.
– Разбирам- сви рамене гостът и след кратка пауза посочи към малка седефена кутийка:- А онова там, какво е?
– А! Това е нещо, до което не трябва да се докосваш- смръщи се лечителят и премести кутийката на най-горния рафт.- Хайде, утре ме чака дълъг път. Легни на моята постеля, време е за сън.
С първите лъчи на слънцето, една позлатена колесница спря пред шатрата. От шатрата излезе мъж, с черно наметало и качулка, която почти закриваше лицето му. В ръката си държеше малка седефена кутийка. Качи се в колесницата и конете като вихър се понесоха към безкрайния хоризонт.
Далеч зад тях огънят лумна и погълна шатрата и… тялото на лечителя.
Водата в басейна, чиста и прозрачна като кристал, леко потрепваше. Златните плочки, с които бе застлано дъното, искряха като малки слънца- стотици огнени зайчета.
Р365 се бе излегнал удобно в единия край на басейна и се любуваше на двореца си, целия от мрамор и слонова кост. На няколко метра от него, изящна робиня плъзгаше изящните си пръсти по струните на арфа. Мелодията галеше ушите, виното в златната чаша, сладко и стипчиво, бе събрало в себе си слънцето и водата на тази благословена земя.
Даа, щедростта на фараона нямаше граници! Р365 бе новия управител на Аварис, това бе отплатата за лекарството, което бе донесъл…
Неочаквано, рев на бойни тръби разцепи въздуха. В следващия миг началникът на стражата дотича, запъхтян и разтревожен.
– Какъв е този шум?- мрачно запита Р365.
– Господарю, лоши вести! Някакви бедуини са те наклеветили, че си убил лечителя и вместо лекарство си дал отрова на…
– Замълчи! Бедуините значи… Намери ги и ги хвърли на лъвовете!
Онзи изтри потното си чело и на един дъх рече:
– Късно е, войските на фараона са пред градските порти!
Р365 хвърли чашата и бавно излезе от басеина. Даде знак на двама роби, които с усилие домъкнаха голям сандък.
– Очаквах го… Важното е, че събрахме данъците от народа. Слушай внимателно! В този сандък има достатъчно злато за мен и за теб. Намери ми най-бързия кораб и щастието ще кацне на рамото ти преди да е изгряла луната!
Началникът на стражата кимна и се стопи в сянката на маслинените дръвчета.
Пиратският кораб вдигна платна и бързо се отдалечи от пристанището. Р365 се изправи на кърмата и викна на капитана:
– Към Сардиния! Чака ни голяма плячка!
Към него тихо се приближи началникът на стражата.
– Господарю- започна той с мазна усмивка.- Време е да получа моя дял…
– Не съм забравил- кимна Р365 и викна на двама от пиратите:- Хвърлете го в морето!
Пред тях бе Сардиния.
Корабът бавно се приближи под прикритието на мъглата. Вълните се разбиваха в крайбрежните скали и шумът им заглушаваше звъна на мечовете и островърхите копия. Пиратите със затаен дъх се подготвиха за атака, но мъглата все още ги възпираше.
– Проклета мъгла- прошепна някой, но не довърши.
В средващия миг, носът на боен кораб се заби в техния и почти го прекърши. Рояк от стрели повали част от пиратите. Сред мъглата се мернаха лъскави шлемове и остриета на къси мечове.
– Римляните!- викна капитанът, но една от стрелите запуши устата му.
Пиратите обаче, храбро се хвърлиха напред и отблъснаха врага. В този миг, носът на втори кораб се вряза в кърмата. Пламнаха и засвистяха огнени стрели.
Битката бързо приключи.
Р365 се бе изправил спокойно сред пушека и повалените тела на екипажа си. Римляните го наобиколиха, от редиците им излезе офицер, прибра окървавения си меч и вдигна ръка:
– Ти ми трябваш!
Р365 се усмихна и посочи сандъка до себе си:
– Това ти трябва, не аз. В сандъка има достатъчно злато да купиш любовта на легионите. Върни се в Рим, бъди император! Царувай! Ще имаш дворци, любовници, народи ще ти се кланят, гладиатори ще проливат кръвта си за един твой жест, ликът ти ще бъде изсечен върху златни монети. Царувай! А на мен… на мен ми дай една лодка.
Лодката с меко шумолене се плъзна по мокрия пясък. Р365 скочи на брега и се огледа. Дълбока нощ. Наоколо нямаше жива душа. Само звездите… Той вдигна глава и се взря в бездънното небе, търсейки отговор на някакъв въпрос.
– Това е века. Това е мястото… Трябва да е тук някъде.
Р365 продължи да броди по морския бряг, взирайки се в тъмата.
И наистина… Не след дълго, зърна фигура на човек, който гледаше към звездите през някаква тръба.
Р365 тихо приближи.
– Пак ти…- гласът му бе остър като нож.
– А!- стресна се онзи.- Кой си ти? Познавам ли те?
– Не, но аз те познавам. Известни са ми налудничавите ти идеи, с които тровиш здравия разум на хората.
– Кой си ти?- запита отново онзи.- За какво си дошъл? Иди си. Няма да ме уплашиш!
Обърна се и продължи да се взира в тръбата. После запали малък фенер и надраска нещо на лист хартия.
– Знаех си! Знаех си… Не само Земята, но и други планети се въртят около Слънцето! И моята звездна карта е почти готова!
– Твоята карта…не съществува.
– Ха! Съществува и още как! Никой не може да скрие истината.
– Бълнуване на еретик! Замълчи, нещастнико!- заповяда Р365 и преди онзи да се опомни, грабна картата и я хвърли в морето.
– Ей, човече, какво направи? Кой си ти?
Р365 го стисна за рамото е го повлече след себе си:
– Мястото ти е в тъмницата! Там ще имаш време да избереш- разкаяние или кладата!
Времето бърза, времето препуска, повличайки вековете със себе си.
– Кое време е? Не е ли рано?- запита Р365 и погледна часовника си.- Сутрин е, а ти вече си отворил бутилката…
– Имам повод, приятелю!- развълнувано каза домакинът, млад мъж с едва набола брада и подаде стол на Р365.- Днес завърших проекта! Затова ти се обадих.
И домакинът потупа тънка папка, която лежеше на масата.
– Тук са документите за патента. А сега, гледай! Гледай! Това ще промени света, който познаваме.
Той натисна няколко копчета на клавиатурата и по лъскавия екран заиграха цифри и графики.
Р365 внимателно се взря в екрана. Не можа да скрие удивлението си:
– Това е революция в технологията! Нова епоха… Ти си гений, поздравления! И скоро ще бъдеш богат, много богат! Е, сега ще пийнем, приятелю. За твоя успех!
Р365 си наля уиски в чашата и помоли:
– Би ли отворил прозореца, обичам океанския бриз…
На другата сутрин Р365 допиваше кафето си, гледайки по телевизията репортаж за някакъв мъж, скочил от прозореца си. Бил млад учен, работил над някакъв проект… Вероятно, става въпрос за самоубийство, но причините засега не били изяснени.
Р365 отвори папката с документите за патента и премести листята в друга папка, на която грижливо написа своето име. Хвърли старата папка в кошчето, запали тънка пура и изпусна кълбо дим.
Димът бавно се разсея, Р365 дойде в съзнание и видя пред себе си своя създател.
– Чудесно се справи!- каза създателят.- По време на цялата учебна симулация, ти се придържаше стриктно към инструкциите, на моменти ме изненада с умението да импровизираш. Мислиш и действаш като истински човек, никой на тяхната планета няма да заподозре, че не си един от тях. Името ти вече не е Робот365! В този чип са стотиците имена, с които ще бъдеш известен по света. Историята на човечеството тепърва започва- ти ще ръководиш живота на хората, ще насочваш и контролираш мечтите им. Ще живеят така както ти им позволиш. Ще бъдеш навсякъде- техен идеал, техен вожд, изповедник, съдия. Ще се подчиняват на законите, които създаваш, ще четат избраните от теб книги, ще се вдъхновяват от словото ти. Ще имаш много лица, някои от тези лица ще бъдат лица на диктатори, други- на освободители. Картини с твоя лик ще останат завинаги в музеите, нарисувани от гениални художници. В този чип е цялата Програма! В него са кодирани събитията, които трябва да се случат в дадена епоха и начина, по който трябва да станат- с революция или пропаганда, с война или природно бедствие. Това е всичко. Полетът ти към планетата Земя е утре и ще продължи 365 дни. Числото няма нищо общо с календара или предишното ти име. Просто, съвпадение.
– Съвпадение- студено се усмихна бившият робот 365.- В Програмата няма място за съвпадения!
И с един рязък удар, бившият робот 365 унищожи създателя си. После внимателно постави чипа на мястото му.
– Аз съм Програмата! А сега, към Земята!
* * *
В един следващ космически момент, от една съседна галактика, към Земята излетя С366. На синята планета ставаха събития, които можеха да доведат до гибелта й. “Спасител366” трябваше да открие причината и да промени хода на събитията.
Числото 366 нямаше нищо общо със земния календар и високосните години.
Просто, съвпадение.
Орлин Крумов
за в. “България СЕГА”
>
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
