Милиони алени рози срещу политическото безумство

от

Руската мегазвезда Алла Пугачова се изправи срещу Владимир Путин

Накратко събитието: Руската мегазвезда от близкото минало Алла Пугачова се изправи открито срещу войната в Украйна и съответно срещу Владимир Путин и неговата диктатура. Това стана, след кто съпругът й Максим Галкин –популярен руски телевизионен водещ и певец, беше обявен от властите в Москва за „чуждестранен агент“. Това е точната формулировка на повечето диктатури, когато искат да обявят някой за неудобен. Те не могат просто да го остракизират, необходима е основателна причина. Такъв именно „чуждестранен агент“ беше за комунистическата партия в България писателят Георги Марков, както и повечето дисиденти и политически емигранти от времето на комунистическия режим у нас. Този тип етикет – „чуждестранен агент“ веднага откроява човека, превръща го именно в чужд и той постепенно се превръща точно в такъв-чужд, защото една лъжа, повторена сто пъти постепенно започва да става истина, както е известно.
Това е поводът, а резултатът: Кремъл не отговори официално на изявлението на Алла Пугачова, защото няма какво и а и не знае, как да го каже. Певицата е институция в Русия, тя е епоха, тя е емблема, докато президентът Путин е просто една червена звезда на шапката си и нищо повече.
Това беше резултатът. Само че това изказване на Алла Пугачова рефлектира и в българското общество. Една звезда на естрадата от времената на СССР открито зае политическа позиция срещу опитите на Владимир Путин да възроди същият този СССР! Тя защити съпруга си, наруши мълчанието и дистанцираността си от политиката, защото беше премината една съществена червена линия от политическия елит в Москва. А у нас…!?!?!
У нас няма звезда от ранга на Алла Пугачова, която открито да излезе и да заяви подкрепа за Украйна или поне да изрази несъгласие с действията на Путин там. Нима ние нямаме големи звезди, дори и от близкото минало, дори и от комунистическата епоха!?!?! За да не персонифицирам прекалено много темата, ще се въздържа от споменаването на имена, но такива безспорно има. Къде са обаче те? Едни са се снишили, докато отмине бурята, точно по байтошовски (бай Тошо наричаха по народному бившият дългогодишен социалистически ръководител на България Тодор Живков). Други се снимат със съвременни политици със съмнителен рейтинт и морални устои, трети, пък…хич ги няма…!
Защо българският музикален и въобще културен елит мълчи за войната в Украйна!? Да, има известни откъслечни мнения и позиции, но няма един висок глас, ясен и достатъчно висок. Това е тема, която касае всички нас, бъдещето ни, настоящето ни най-вече, касае настоящето и бъдещето на децата ни. Нима тази тема е толкова „табу“, че никой не се наема да изрази позиция и се крият като мишки в трици, за да не сбъркат пред вожда и учителя…?!
Защо нямаме нашата Алла Пугачова ли, ами напротив…имаме я, имаме дори няколко Алли Пугачови …имаме и много Максим Галковци, но те са на друго ниво, с друг мащаб на мислене, на действие, на изява. Те се снимат с този или онзи политик, дремят в следобедното униние на залезите си и чакат поредния месия, да им увеличи творческата пенсия, или да направи закон едва ли не да се слуша само българска музика, каквито вопли имаше неотдавна.
Ние просто сме с манталитета на малки и незначителни. На масата, когато наливаме домашната ракия и дъвчем нитратната зелена салата, сме смели. Тогава раздаваме правосъдие и колим и бесим наред, но когато реално трябва да вземем страна, да изразим мнение, да се изправим срещу неправда, тогава ни няма никакви!
Какво още да кажем за липсата на ясна и високо изразена от културните елити позиция в обществото ни по отношение на войната в Украйна, ами няма какво повече да кажем от онова, което поетът Петко Славейков вече е казал още през 1875 г.:

„Не сме народ, не сме народ, а мърша,

хора, дето нищо не щат да вършат.

Всичко тежко, всичко мъчно е за нас!

“Аз не зная! Аз не мога!” – общ е глас.

И не знаем, не можеме, не щеме

да работим за себе си със време.

Само знаем и можеме, и щеме

един други злобно да се ядеме…

Помежду си лихи, буйни, топорни,

пред други сме тихи, мирни, покорни…

Все нас тъпчат кой отдето завърне,

щот сме туткун, щото не сме кадърни…