Уважаеми читатели на в-к „България СЕГА“, през месец май тази година бяха оповестени отличените творби в литературния конкурс „Нестинарството – живият въглен на българския дух“, организиран от Съюз на българските творци и Салон за българска култура и духовност в Чикаго. В деня на св.св. Константин и Елена, имах удоволствието да присъствам в София на тържественото връчване на Грамотите на наградените творци от България и Европа. С особена радост споделям, че между лауреатите от конкурса са и четирима чикагски творци – Калина Томова, Михаил Цветански, Наско Гелев и Елка Бърдарова, чийто творби ще бъдат публикувани във вестника. В този брой ви представяме разказа „Нестинарката“ на Калина Томова и стихотворението „Нестинарска земя“ на Михаил Цветански. Авторите са и членове на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина.
На 25 септември 2022 г. от 2 рм в културен център „Българика“ ще бъдат връчени официално Грамотите на лауреатите от Чикаго. Нека заедно да поздравим наградените автори и да почувстваме топлината на искрите от неугасващия духовен въглен в душите ни български.
НЕСТИНАРСКА ЗЕМЯ
Знаеш ли де е Странджа планината
с древни зелени пазви гористи.
Пламнала и е отгоре душата,
пази аязмите, дето пречистват.
Панагира щом дойде и гайда засвири,
тъпан забие на манастирчето –
всички за здраве на изгрев се смиват,
след Константин и Елена – светците.
Огънят пламва, зов на надеждата,
пука сърцето на Странджа гореща.
Шепнат легендите, песни нареждат,
как те прихваща жаравата вечна.
И от света, щом привечер излезнат,
за свещения танц – все танцьори избрани.
В Слънцето жарко с нозете да влезнат,
де не ги стигат ни болки, ни рани.
Тежко въздишат, себе си губят,
стъпват из жарки житейски неволи.
Трябва доброто в света да пробудят –
те, нестинарите – живи икони.
Божи неземен портал е жаравата –
тежко въздишат, в танца проглеждат:
“плод да налее, въх, зло да избяга” –
тъпан говори, гайда нарежда…
Знаеш ли де е Странджа планината…
български дух пази в гръд необятна –
живият въглен на Светлината.
Тя Нестинарска земя е – тъй свята.
Михаил Цветански
***
НЕСТИНАРКАТА
Калина Томова
„Ах, какви странни прозорци! И колко са много!” – реагирах спонтанно. Не знаех къде бях попаднала. Стоях като хипнотизирана и гледах невярващо, когато чух в мисълта си: „Това не са прозорци.” Сега вече бях объркана – глас ли дочух или четях мисли? „Как не са?” – осмелих се да попитам, без да знам кого. „Ами, това са очи.“ Този път онемях. Очи? Но… май имаше нещо вярно. Не бяха точно прозорци, по-скоро наистина приличаха на огромни очи. Нещо странно имаше в тях, сякаш премигваха на моменти, като живи. Усетих напрежение. Не беше страх, а особена тръпка на неизвестност. Не знаех къде съм, с кого разговарям, какво да очаквам. И защо изобщо съм тук. Всъщност, къде бях? Тогава усетих ръката, топлината ѝ, нежността, с която ме докосна и ме поведе бавно напред.
„Не се бой, поканих те в един твой сън, защото търсеше себе си и своя произход. Приеми го така. Тук си за малко, но ще видиш достатъчно, за да си спомниш коя си, откъде си дошла и защо. Ще ти помогна да надникнеш през тези всевиждащи очи. Е, не през всички, но все пак… ще научиш неща, които са в теб, но не успяваш да стигнеш до тях.”
Така започна моето непонятно пътешествие в света на нарисуваните запечатани истини, където всички картини бяха подредени на своите места и всяка от тях беше… жива. Минало, настояще, бъдеще – всичко, събрано в една точка. „Погледни тук – това око ще ти покаже неща, които другаде надали би открила.” – ръката внимателно ме насочи към един по-далечен край на помещението. Усещах топлината на лек полъх, докато станах едно с прозореца-око. А там… Загубих се. От себе си. Бях съзерцание, око, отправено в картината. Невиждана, непонятна картина, в която кипеше живот. Хора – високи, красиви, с изразителни одухотворени очи, в които сякаш бе разтворено слънцето. Не бях срещала толкова озарени същности. Усещах вибрациите им, оприличих ги на река от любов. Любов, която попиваше в мен. Явно се бяха събрали за нещо, долавях го, без да разбера как. В този момент се разнесе музика. Чувах мелодия, изливаща се сякаш директно от небето. Не знам дали я сътворяваше някакъв непознат за мен инструмент или идваше от недрата на космоса. Тогава видях жената. Трудно ми е да я опиша – толкова нереална и съвършена ми изглеждаше. Като сътворена от друга материя, прецизно изваяна вселена, в която проникваш и се зареждаш с невидими енергии. Тя повдигна ръце към небето, където слънцето, изковано сякаш от злато, бе спряло в съзерцание. Но какво става? Не разбирах, не проумявах какво се случва… От слънцето се спускаха тънки лъчи, които жената събираше в дланите си, все едно плетеше букет от светлина. Всички наоколо запяха песен, като звезден химн, а над главите им блестеше златист ореол. Едва тогава, когато жената насочи ръце към центъра между хората, видях подредените в кръг дърва, които пламнаха и се разгоряха с ярки искри. Песента не стихваше – динамична, огнена, завладяваща. Колко продължи това, нямам представа. Извади ме от транса гласът, който ми говореше благо и нежно: „Разбираш ли кои са тези хора и какво се случва?” Нямаше как да знам отговора, макар да усещах някъде дълбоко в себе си смътна догадка, която не успявах да разтълкувам. „Не, не разбирам, но се чувствам твърде особено.” – отговорих плахо с надежда да науча нещо повече. А гласът ми нашепна: „Ето, погледни сега, виж продължението.”
Небето беше потъмняло, виждаше се жаравата, очертана в червен кръг на мястото на изгорелите дърва. И светещите очи на хората, все така одухотворени и красиви. Музиката продължаваше да се лее, сякаш от звездите. И отново същата невероятна жена, като изрисувана от огъня, застана до кръга на жаравата и запя. Държеше нещо в ръцете си – приличаше ми на лик на жена, с малко дете до гръдта си… Песента се понесе в безкрая, като вулканична лава, разтапяща световете: „О, мой древни народе, моя болка и обич! Колко много земи си пребродил, дал си начало на толкоз народи! Разпознай се чрез огъня, събери си искрите, разпилени през времето. Преоткрий своите прадревни корени и от жаравата, с дух несломим, възроди се…” С песента и лика на Великата Майка Вселенска, жената пристъпи в жарта, обиколи кръга, после го пресече в двете посоки и продължи своя танц. Танц по звездите. Защото всеки въглен беше звезда. И песен, разказваща историята на един неумиращ народ, минал през какво ли не през своята неотмерима история. Заличаван, изтриван, но отново въздигащ се от пепелищата на същата тази история, преправяна и подправяна от ръката на мрака незнайно колко пъти…
„Позна ли нестинарката?“ – прекъсна видението ми гласът. „Нестинарката… Това е древен танц на моя народ. Уникален изказ на идентичност.” – мисълта ми шептеше. А гласът продължи: „Да, това бе картина от началните времена на твоя български род, посланик на Бога на тази земя. Оттогава са корените на нестинарството – там, където е пребивавал народът ти. Посланията на огъня и светлината, за да не забравят българите защо идват на земята – да будят духа, да възраждат духовността на земните хора, когато настанат нечовешки времена. Като сега…” Не се сдържах да попитам: „А коя бе жената, която видях?” Отговорът ме разтърси дотолкова, че много по-късно осмислих чутите думи: „Струва ми се, че долови, но не повярва на усета си. Може да я наречем с много имена, но всъщност, това беше ти в едно от първите си въплъщения. А има още много жени и мъже, прихванати от корена си и от силата на огъня, които пренасят живия въглен на българския дух през хилядолетията до днес…” Преди да се събудя, успях да прошепна: „А ти кой си?”. С остатъка от слуха си долових: „Костадин…”
Снежана Галчева – председател на Салон за българска култура и духовност, вицепрезидент на Конфедерацията на българските културни организации и дейци в чужбина и зам.гл.редактор на в-к „България СЕГА“
>
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”