Семейство Буневи: Едни от малкото истински политически емигранти борещи се за свободата и българщината

от

“Българският Чикаго”/”Chicago – Bulgarian Kinda Town”(TM). Под това название в. “България СЕГА” ще проследи историята (от началото на миналия век до днес) на най-голямата и най-успешната българска общност в чужбина за цялата история на България. Молим, всеки който може да помогне с интересна снимка, видео или информация да се свърже с нас на тел. 773.317.8035 или емайл: bg7tv.editor@gmail.com. Благодарим Ви!
Очакваме Ваши предложения за бизнеси, организации и личности, които смятате, че са изиграли важна роля в развитието на българската общност в Чикаго.

>>>

РАННИ ГОДИНИ

Антония Бунева е родена през 1933 година в град София в семейство на съдия.
Тя завършва немска филология и след това преподава немски език в гимназията.
Милко Борисов Бунев е роден през 1931 година. Негов баща е Борис Бунев, брат на
легендарната Мара Бунева, разстреляла в Скопие тиранина Велимир Прелич, по чиято
заповед функционери на Македонската младежка тайна организация са били изтезавани и убивани по особено жесток начин заради българското им самосъзнание. Бащата на Милко Бунев – Борис е офицер. След края на първата световна война той напуска армията, постъпва във ВМРО, обучава четници и активно участва във всички акции на организацията. Единственото му дете – Милко наследява бунтовния македонски ген от баща си.
Бунев – младши завършва гимназия с отличен успех и иска да следва английска филология в Университета, но като син на функционер на ВМРО, заточен след Септември 1944 година в Белене, вратите на ВУЗ-овете са затворени за него. Милко обаче успява да замине и започва да учи в Югославия. Многократно агенти на тайните служби се опитват да го провокират, но преценяват че шансовете да го завербуват са нищожни и се отказват от намеренията си. Междувременно отношенията между България и Югославия се влошават, поради което се налага да продължи обучението си в България където завършва английска филология. Завръщането в София се оказва съдбоносно за Милко – там той среща Антония, жената на живота си. Те свързват съдбите си завинаги, като в резултат на тяхната обич през 1963 година се ражда дъщеря им Аннамария. Милко който владее перфектно седем езика и Антония специалист по немски и руски преподават в школата за чужди езици към Комитета по Туризъм. През лятото работят в черноморските курорти, където създават връзки с чужденци, които в последствие им помагат при тяхното бягство.

ЕМИГРАЦИЯТА

През 1974 година семейство Буневи решават да напуснат България. Те бягат през Италия, където цялото семейство престоява 6 месеца в лагер като политически емигранти. В Рим те имат щастието да се видят с Иван Михайлов, иэвестен лидер на ВМРО. От там те заминават за Америка и пристигат първо в Детройт, където живеят техните гаранти.

Още през първите години Милко Бунев пише и публикува политически статии в някои
вестници като Detroit News и Christian Science Monitor, а жена му участва в седмични
предавания на съществуващото по това време българско радио. Милко и Антония се
заемат да защитят дипломите си, за да могат да преподават и в Щатите. Те винаги са
обичали да пътуват и да създават връзки с българи от цял свят. През 1977 година
семейството се премества в Чикаго където се установяват за постоянно. Те харесват
Чикаго заради неговата космополитност и многонационалност, великолепен център и
красиво и необятно езеро. За тях Чикаго е града на неограничените възможности.
Антония Бунева започва да работи в детска градина, като в последствие открива и
ръководи собствена детска градина, която успешно се развива и разраства с годините.
Голяма нейна эаслуга е че в края на 80те и началото на 90те години Г-жа Бунева е
инициатор в създаването на първото Българско Училище към старата ни църква
Света София в Чикаго.

Снимки от няколко представления изнесени на вечеринки по случай Коледа и 24ти май от ученици е БГ училище Св. София около мачалото на 90те години:

Докато тя преподава български език на децата всяка неделя,
Милко Бунев води курс по английски език за новите емигранти в Чикаго. Като учители по професия, двамата смятат, че запазването на българския език в новосъздаващата се емигрантска общност е изключително важно, а така също и овладяването на английския език като основа при общуването в новата родина.
С голямо желание и преданност Антония подготвя децата за участие в програми по
различни поводи и празници, включвайки песни, рецитали и пиеси на български език.
Напълно като доброволка отделя много време, внимание и всеотдайност за тази
дейност. Тя изпълнява тази мисия без да има някаква подкрепа или полза, освен
чувството за удовлетворение от постигнатото за съхраняване на българщината.
Тогавашната българска емиграция е била по-малобройна в сравнение с другите
националности, но са съществували няколко организации като царисти, земеделци както и българската църква “Света София”.

В старата сграда на БПЦ “Света София” на улица Lawndale, Chicago. Най- вдясно е отец Грую Цонков.

Семейство Буневи редовно посещават всички български мероприятия с желание и радост. Те непрестанно следят пресата и посрещат всяка новина от България с голям интерес. По тяхна инициатива и предложение във вестника Chicago Tribune, София била включена към списъка от световно известни градове за които ежеседмично се дава информация за времето. В душата си те винаги останаха идеалисти и вечно живееха с надеждата за промяна на политическия строй в България.

НЕЗАБРАВИМО ПРЕЖИВЯВАНЕ

След преселването си в Америка Буневи гледат телевизионно предаване, в което
президентът на САЩ Роналд Рейгън споменава България и други балкански държави. На следващия ден Милко Бунев отива в офиса на Републиканската партия и пожелава да работи за тях. След време той се запознава с президента Рейгън и му задава въпроси, отнасящи се до нашата страна България и Македония, на които президента отговаря най обстойно и компетентно. Тази среща с президента се оказва незабравима и те остават негови вечни поддръжници.
Милко и Антония се гордеят със специалното писмо от президента Рейгън, в което той
благодари за изключителната помощ, която българинът оказал по време на изборите като член на Републиканската партия. В последствие президентът Рейгън и неговата
администрация допринасят за свалянето на желязната завеса, заради която семейство
Буневи навремето са избягали от България. Това събитие било посрещнато с възторг и
радост от всички българи – емигранти, чиито съдби в някакъв момент били обърнати и
променени от комунистическия режим в България.

ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА

През 2001 година Милко и Антония се пенсионират и решават да се завърнат в обичната Родина и да прекарат старините си там. В България те пристигат с 40 кашона багаж, като там ги посрещат голяма група от роднини и приятели. Многократно те разказват за емигрантския си живот в Америка, дори в някои от българските вестници са излезли статии за техния живот. Няколко пъти те отново идват на посещения в Чикаго да се видят с дъщеря си и трите внуци, които живеят понастоящем там.
Семейство Буневи са щастливи, че България вече е свободна демократична държава и те искрено се надяват на нейния просперитет. Те винаги ще останат благодарни на Америка, затова че им е дала възможност да се реализират в свободния свят.
Аннамария Бунева, дъщерята на семейство Буневи, се старае да продължи тяхното
благородно родолюбиво дело. Въпреки, че идва като малка с родителите си в Америка, тя не е эабравила корените си и даже превежда в съдебната система на общината в Чикаго.
Вече эа 10та поредна година по нейна инициатива България участва в един национален Фестивал на Културите и раэличните националности, който се провежда вече 30 години в предградието на Чикаго – Скоки. Аннамария полага много енергия и труд по организацията, за да може България да бъде представена достойно с нейната богата култура, история, духовност и традиции пред многобройните посетители на този фестивал. Там също взимат участие и няколко наши фолклорни групи.
След 5 годишно чакане тя можа да издейства още едно пристижно събитие където да представя нейната родна страна. Като инициятор на идеята България бе отново, включена в ежегодното изложение преэ 2020 год. наречено “Коледни Елхи от Света“ което се провежда вече эа 80ти път в “Музея на Науката и Индустрията в Чикаго”. Тя събра група съмишленици от българската общност, които украсиха нашата елха с битови сувенири и ръчно изработени изделия характерни эа нашите обичаи свързани с коледните и новогодишни празници. Надява се нашето участие да стане традиция и эанапред, с което България да има въэможност все повече да се популяризира сред останалите държави и националности.
Неотдавна, Аннамария разкрива една друга нейна мечта – да остави следа от историята и эа следващите поколения като потомка на легендарната героиня, Мара Бунева, член на ВМРО иэвършила атентат преэ 1928 год. в Скопие эаради нейната любов към отечеството й, България. И до ден днешен на 13ти януари наши сънародници от Македония и България отдават почит и иэнасят панахида за нея. Брат й, Борис Бунев, който е дядо на Аннамария е осъден на 8 години эатвор и е бил в Белене след идването на комунистите от 1945 до 1953 година. В тяхна почит Аннамария решава да направи паметник на Мара Бунева и с подкрепата на Братство Хайдути и ВМРО подават молба и получават разрешение.

Преди една година на Илинден паметникът беше открит в градската градина на Благоевград, където има също улица на нейно име. Днес всеки българин може да се поклони в сърцето на Пиринска Македония пред паметта и подвига на смелата героиня, с надеждата след няколко години да честваме и 100 годишнината й.
Аннамария има огромно желание да се завърне и да прекарва повече време в България след като се пенсионира. Тя е запаэила хубавите детски спомени от родината и е сигурна, че семейство Буневи никога нямаше да имигрират преди години освен по политичесни причини, тъй като цял живот са се борили эа човешките права и свободата!

в. “България СЕГА”

>>>

Спомен на Боянка Иванова (директор на БУ “Джон Атанасов” – Чикаго,
съосновател на АБУЧ):