За оцеляването ни и очакванията да се самозакрием
„Хубаво е да се чувстваш гражданин на света, а не да се срамуваш,че си българин, заради определена държавна политика, насила наложена от определени мафиотски кръгове”. Ето това е определението, което един млад човек, който вече не живее в България, дава за родината си и бързаме да кажем, че е напълно прав!
Много са българите, които се чувстват граждани на света и това не ги прави безродници, дори напротив, в много отношения именно те са тези, които са много повече българи, отколкото сме самите ние, които живеем в етническата територия на държавата България.
Един млад българин, който вече не живее в България, а е избрал Чехия, публикува във фейсбук първите си впечатления от това, да не си в родината си. Според някои това е шок, но според други – това е преди всичко шанс.
„Ядеш ли месо? Къпеш ли се с топла вода? Позволяваш ли си да излезеш на ресторант? Купуваш ли си дрехи? А като се разболееш какво правиш? Това са част от въпросите, които са ми задавали досега”. Споделя героят на нашия разказ.
За нас остава само това да повторим въпросите не просто с почуда, а с ужас! Наистина ли хората в Европа се чудят, дали ядем месо!? Ако това е така, какво ли мнение имат за нас!? Сякаш онзи виц, на който много съвременни българи се смеят, се оказва истина – „че всички се чудят, как така българите получаваме по 1000 лв., а харчим 10 000 лв…!?”.
Но не стига това, а онази стара приказка, че след баня си казваме „честито”, сякаш това е нещо, което ни се случва веднъж годишно, също се материализира с въпроса, дали се къпем с топла вода…! Дали пък нещо не правим както трябва, за да оставяме подобно впечатление, при това в съзнанието на хора, които са ни по-близки, които са европейци и живеят не твърде далече от нас като география, уви, но не и като манталитет…!
„Как да му обясня на човека, че кенче Coca Cola е 1.20 лв. /в България/, при положение, че тук /в Чехия/ е 45 цента? Как да му обясня, че сосът за спагети е 5.00 лв. /в България/, а тук е 1.50 евро? И така за абсолютно всяка всекидневна стока”. Това са само няколко въпроса, които си задава героят на нашия разказ, въпроси, които обаче отекват със страшна сила в съзнанието ни, защото тези въпроси показват, че нещо е страшно много сбъркано при нас и нещо не работи или ако работи то работи напълно неправилно и в неправилната посока.
Такива „битови” сравнения, както би ги нарекъл някой не са проява на елементарност в мисленето, те се налагат наистина на ниво бит, но без бит няма съзнание, съзнанието не е самостойно. Ако за някой такива сравнения са елементарни, странно е, защо тогава се храни и с какво именно се храни!?
„В очите на тези хора ние сме някаква чудовищна изненада, оцеляла напук на всички очаквания. И тогава те разбират, защо си напуснал тази имитация на държава”, споделя с доловима болка героят на нашия разказ, името на когото умишлено не споменаваме, защото не ни е давал разрешение за това.
„Чудовищна изненада”, която е „оцеляла напук на всички очаквания”! Сякаш в това изречение с повече кавички е събрано всичкото мислене на целия съвременен етнос на българите, пръснат по целия широк свят! Изненада сме, изненада сме дори и за самите нас. Странно е, как наистина оцеляваме, как дори и без пари, съкращаваме почти всичко, което може да се съкрати, оставяме само едната храна, която също е съкратена и оцеляваме, защото оцеляването ни се е превърнало в национална черта.
Дори и всички да очакват, че няма да оцелеем, ние пак сме тук, все по-малко, все по-гладни, все по-тъпи, все по-упорити, все по-наивни, все по-битови, все по-инатливи и все по-същите…! Не се променяме, защото нямаме сили, защото нямаме нерви за това, но и защото цялото ни същество работи в посока на това да оцелеем, да се съхраним. Някога дядо ми казваше, че в Америка работят, за да живеят, а в България живеем, за да работим! Сякаш нищо не се е променило от времето, когато дядо ми с ирония подхвърляше този лаф.
Кога ще живеем…, кога ще се любуваме на това, че сме живи…!? Времето минава, а цивилизованият свят възприема България като страната на чудесата, където хората оцеляват въпреки всичко, като по чудо….! Междувременно животът не спира, не чака, не компенсира,…безусловно и коравосърдечно върви все напред и нагоре, или може би надолу…!?
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на в-к „България Сега” в София
Снимки на автора
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
