Мирчо Спасов съсипва хиляди съдби заради съветския си фанатизъм
Мирчо Спасов Христов е български политик от БКП. От 1957 г. е заместник-вътрешен министър при режима на Тодор Живков. Като един от най-близките сподвижници на комунистическия диктатор, Мирчо Спасов организира и ръководи лагерите край Ловеч и Скравена, ръководи контрабандни канали и е отговорен за източването на милиони левове от служба „Културно наследство“ към Министерството на външните работи.
Тодор Живков, според свидетелство на генерал Лилко Йоцов, при делото за лагерите, признава (извън протокола), че три пъти е спасявал Мирчо Спасов: „Първия път, когато се беше увлякъл в разправа с враговете след 9.IX.1944. Тогава искаха да го съдят, но аз го спасих, защото вече бях втори секретар на партията в София. Втория път го спасих от безобразията му с лагерите, но третия път, когато направи тая простотия с дъщерята, с фонда, тогава го махнах въобще“. Всъщност му дава пенсия от 1000 лева, за сравнение, средната пенсия на българските гражданин тогава е около 60-80 лв.
В хода на разследването на престъпленията в лагера в Ловеч всички от ръководството на лагера свидетелстват, че писмени заповеди никога не са давани, а е действано единствено по устни указания от Мирчо Спасов. Спасов оправдава затварянето в лагери на хора без съд и присъда като „борба с гнилия американски капитализъм“, зародишът на който били хората, затворени в лагера, които трябвало да бъдат подложени на „физическо и стерилно унищожаване“.
През 1990 г., за извършените зверства в лагера край Ловеч, Спасов е изключен от БСП, а тогавашният президент Петър Младенов му отнема генералското звание. С указ 344 от 30 март 1990 г. и МЗ-К-166 от 30 април 1990 г. на Мирчо Спасов се отнема званието „генерал-полковник“, званието „Герой на социалистическия труд“ и всички ведомствени и правителствени награди и ордени, с които е награден. Срещу Спасов и ръководството на лагера в Ловеч е повдигнато разследване от тогавашния главен прокурор Иван Татарчев. Спасов прави самопризнания, като оправдава действията си с копиране на опита на съветските другари…!
На 8 юни 1993 г. е даден ход на делото, на което лично Иван Татарчев пледира за смъртни присъди. Спасов умира един месец след началото на делото, в дома си, където е под домашен арест.
Мирчо Спасов има двама синове – Лъчезар Спасов (р. 1941) и Румен Спасов (1946 – 2009), известният бос на групировката „Орион“. Румен Спасов умира от рак през 2009 г. на 63 години в Кейптаун, Южна Африка.
„Героите“ на онова време умират, повечето, да не кажем вече всички, са в отвъдното. Децата им обаче са тук, парите им са тук, а двете заедно правят бизнес и този бизнес наема на работа българите днес. Правят се внушения, че, видите ли онова време не било толкова страшно, нито толкова чудовищно, защото някои хора, като децата на Спасов, вероятно са живели твърде добре, с парите от служба „Културно наследство“ към Министерството на външните работи – тогава, но и сега. Защото твърде непонятно (поне за незапознатите), същите тези деца, днес са сред големите бизнесмени и бизнесдами. Но вълкът козината си мени, нравът обаче-не. Тези хора са проксита на своите родители, те са проводници на онова зловещо минало, което никак не е минало, а още по-малко пък свършено, защото нищо не е приключило.
Мръсните пари от служба „Културно наследство“ към Министерството на външните работи, а и от много други външнотърговски дружества, служби и ведомства, посолства и звена днес са част от парите на богатите българи-потомци на комунистическите аристократи.
Справедливостта изискваше лустрация овреме, но не само политическа, а и икономическа лустрация. Уви, за сметка на това нямаше нито политическа, нито икономическа такава. Старите феодали от комунизма си отидоха по естествени и не особено естествени причини, а техните наследници станаха милионери и българската демокрация се изроди в плутокрация. Затова днес не бива да се чудим, защо е такова отношението ни към Русия, към войната с Украйна, към САЩ и към западните демократични ценности.
Дори и днес има политици в България, които говорят за амбиции на Америка спрямо нас като за „колония на САЩ“…! А в същото време едва ли и 70%, ако не и доста повече, от американските политици въобще знаят, на кой континент е България, камо ли, че е на Балканите…! Но Америка винаги е била и си остава заплаха за онези българи, които са заразени с вируса на токсичния Изток.
Ние имаме традиции, но те далеч не са в посоката да градим и да надграждаме изграденото вече, за да живеем по-добре един ден, а напротив – сякаш се стремим към една трудно обяснима лоялност, която отново и отново ни води далече, далече на Изток, там от където сме тръгнали някога…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България Сега“ в София
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
