Когато да си виновен без вина беше нещо нормално!
Годината е някъде около края на 50-те години на ХХ в. Николинка е ученичка в софийското училище „Димитър Полянов”, което днес някои наричат „Бастилията”. Другарката Иванова (в онези години към учителите се обръщахме с комунистическото обръщение – другарко и другарю, а не както е сега – госпожице, госпожо и господине, което се считаше за капиталистическо влияние) изпитва по география Николинка на дъската и я кара да покаже на картата, къде се намира град Варна.
Николинка е подготвена, научила си е урока. Баща й редовно й помага с ученето и я изпитва, за да придобие тя повече смелост и да може да се представи по-добре в училище. Николинка се обръща към картата, но на мястото на Варна не пише „Варна”, а пише друго – пише „Сталин”.
Николинка изпада в стрес, блокира и не може да реагира. Тя знае, че именно там се намира Варна, един от големите български градове по Черноморието, но на картата в училището надписът на същото място е друг. Тя се притеснява и мълчи. Учителката няколко пъти я подканя да посочи, къде се намира град Варна на картата, но Николинка така и не може да извърши това и се стига до очакваната развръзка. Учителката иска бележника на Николинка и й поставя оценка „Слаб 2”.
Николинка се прибира в дома си разплакана. Баща й я пита, какво се е случило и остава много учуден, когато разбира, че дъщеря му не е посочила местоположението на Варна, при положение, че предния ден лично той е проверил знанията й, а тогава тя е знаела, къде именно е Варна.
Оказва се, че на картата в училище на мястото на Варна е написано старото име на града – Сталин. Николинка обаче има по-нова карта и на нея градът си е с името, което носи и днес – Варна, тя не знае, че този град преди време за малко се е казвал Сталин. Така учителката, която би трябвало да е запозната с това, че картата в училище е по-стара и има особености, които очевидно заблуждават децата, които са едва 4-ти клас, реагира първосигнално и наказателно, което тогава е модерно по Макаренковата метода – наказание като форма на обучение!
Това обаче за преподавателката Иванова не е проблем и тя спокойно „оценява” със слаба оценка Николинка, защото не знае, къде се намира Варна…!
Проблемът обаче е малко по-дълбок и не се корени само в безхаберието, или професионалното безсилие на учителката. Става дума за това, че Николинка идва от „съмнително” семейство. Нейната леля – сестра на баща й, както и дядо й по бащина линия живеят в Америка. Това е огромен проблем в онези години, защото хора от такива семейства са считани за „ненадеждни елементи”, които е възможно да са били повлияни от така нареченото „упадъчно западно влияние” и да не са съвсем лоялни на единствената управляваща комунистическа партия в България в онези години – Българската комунистическа партия – БКП.
Бащата на Николинка е следен от службите, защото поддържа епистоларна кореспонденция с роднините си в Америка. Това превръща автоматично Николинка в обект на превъзпитание от страна на комунистическите репресивни органи. Тя вече е гледана с друго око, уведомени са учителите й, класната й ръководителка и разбира се ръководството на училището, в която тя учи, че семейството й подържа връзки с Америка, а в онези години това се счита почти за „държавна измяна”.
Поддържането на каквито и да е връзки, дори с роднини отвъд океана, тогава се счита за опасен рецидив, което може да разколебае „здравите комунистически основи на обществото” и това се препятства по всички възможни законни и напълно незаконни, дори криминални начини.
Николинка е малка, тя не може да бъде репресирана открито, но това не пречи да й се покаже по един по-различен начин, че нещо в семейството й не е на ред от гледна точка на властта и това е, като й се пишат слаби оценки нарочно, дори в подобна комична ситуация, когато очевидно става дума за объркване. Да не говорим, че грешката е в училището и картата, която то е подсигурило като учебно помагало, а не е в ученичката от 4-ти клас!
Така неглижирайки детето, поставяйки го в ситуация на неизбежна изолация, се „удря” по семейството, като се показва, че това семейство е маргинално, защото поддържа връзки с Америка, а тогава Америка е най-опасният враг на СССР и световната социалистическа система.
Това, че едно дете в 4-ти клас не знае, къде се намира Варна не е проблем, Варна лесно ще бъде намерена на картата, проблемът е в това, че една учителка не си задава въпроса, защо тази ученичка, която е преди всичко дете, не посочва, къде именно се намира на картата град Варна, но учителката не се замисля и за друго, дали пък това дете не е подложено на стрес, заради нещо, за което дори и родителите му нямат вина, защото просто няма нарушение!
Големият проблем обаче е, че в онези години да си виновен без вина беше нещо, което се приемаше за нормално, защото така казваше партията…!
ВЕНЦИСЛАВ ЖЕКОВ
кореспондент на вестник „България Сега” в София
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”
