 в Бостън.){kind=link}
Румен Христов e софтуерен инженер, завършил е бакалавърска и магистърска степен в Масачузетския технологичен институт (МИТ) в Бостън. Живее там от около 10 години. С една от преподавателките си от университета и част от студентите основават компанията Emerald. Основният фокус в работата им е устройство, подходящо за хора с хронични заболявания, които рядко посещават лекаря си. „То е толкова чувствително, че може да засича честотата на дишане и пулса”, обяснява софтуерният инженер.
Ето какво още разказа Румен Христов за рубриката БГ свят на БТА.
Как замина за Бостън и кое изигра най-важната роля, за да останеш там?Заминах преди близо 10 години. Бях приет в Massachusetts Technology Institute за моята бакалавърска програма. Бях привилегирован да бъда приет в един от най-добрите университети и не се чудих много. Завърших бакалавърската и магистърската си степен тук, а останах, защото основах компанията Emerald. Близо 5 години, откакто завърших, работя по това. Тук е основно екипът, с който работя в компанията. Има и много предпоставки за успешен бизнес в Америка и по-специално в Бостън. Много фармацевтични компании са тук, както и едни от най-добри софтуерни инженери и обстановката е много по-добра за основаване на бизнес компания.
Колко важно беше, когато вземаш решението да останеш ли в Бостън, дали ще можеш да работиш за себе или за някой друг?
Моята основна цел беше да основа компания или да съм част от съвсем малката такава. Просто така се случиха нещата, не беше толкова важно къде съм, a какъв е екипът, каква е атмосферата, тоест има ли предпоставка за успешен бизнес и за успешна компания.
Кои бяха факторите, които ти позволиха да се адаптираш лесно, когато замина или смяташ, че няма такова нещо като лесно адаптиране, когато става дума за живот в чужбина?
Не бих го нарекъл лесно, но щастието да има българи покрай мен – малък брой приятели, хора, подобни на теб, дошли от същото място направи адаптацията по-лесна. Естествено и балансираш, защото не искаш да изкараш цялото си време с българи и да си тотално изолиран в новата си държава. Мисля, че аз намерих този баланс – изкарвах време с българи, но и се адаптирах в новата среда. Започнах да поемам от местната култура и да комуникирам с хора, които живеят тук.
За какво от живота в Бостън не беше подготвен? Какво ти беше трудно?
Не мога да се сетя за нещо голямо… може би фактът, че мачовете от Шампионската лига са по следобедно време. Тук започват в 15:00 ч и това ми промени начина на живот (смее се). Спортът тук като цяло е по-различен, американският от европейския – има разлики и това ми беше интересно, но и трудно за адаптация поне в началото.
Ти си софтуерен инженер. Кои са проектите, върху които се фокусираш в момента?
Един от по-популярните касае устройство с големината на рутер, което може да следи превантивно здравословното ни състояние, докато сме си вкъщи – като например пулс, колко спим и т.н.
Продуктът, който разработихме е устройство, което също наричаме Emerald. С него наблюдаваме от дистанция здравословното състояние на хората в техния дом. Ковид е специфичен пример, при който можем да следим някои симптоми и евентуално да помогнем на хората, но сме работили с много лекари и когато става дума за редица други заболявания, някои от които хронични. Анализираме съня, виждаме как някой се движи у дома, честотата на дишане на пулс. От цялата информация извличаме различни характеристики за здравното състояние на даден човек.
Как си представяш, че ще се развие Emerald? Докъде и колко ще има възможност устройството да ни следи, тъй като това е само първата стъпка на екипа ти в тази посока?
Да, това е много добър въпрос. Както споменах, основната ни цел е да използваме това устройство за наблюдение и подобряване на здравето на хората. Следващата още по-голяма стъпка би била да можем да помагаме на здрави хора – в момента много от нас използват различни тракери, например с телефона си следят колко километра/стъпки дневно са изминали в приложение, за да поддържат активно физическо състояние. Някои имат пръстени или гривни, които дават някаква информация. Ние имаме различни проблеми с тези неща, искаме проектът ни да може да полезен на абсолютно всеки човек, за да наблюдава състоянието си, да може да инсталираш това устройство и интерфейсът да дава полезна информация на хората – ако нещо се влошава с теб, нямаш добър сън, тоест всеки да има това устройство.
Ще станем ли по-здрави чрез приложения, нови технологии, изкуствен интелект за сметка на това да сме по-лесно проследими?
В момента здравите хора ходят на годишен преглед при лекар, ние искаме това да го направим един вид по-често. Да получаваш същата информация всеки ден, без да е нужно да ходиш до лекарския кабинет, както обикновено, за преглед. Сега въпросът е как точно ще се използват тези данни – по същия начин, по който лекарят те следи веднъж в годината, по този начин и нашето устройство те следи, но по-често. Въпросът е каква е регулацията и какви са условията за това от кого се използват тези данни. Навсякъде по света, особено в Европа, има толкова много правила за това какво може и какво не. Тези регулации са толкова стриктни и всяка компания, която ги ползва, реално не може да ги използва друг начин, освен да подобри здравето на хората.
Самият ти колко често използваш технологии, приложения? Колко часа изкарваш пред компютъра, с телефон, таблет? Опитваш ли да ограничиш времето, в което това се случва, независимо, че това всъщност е работата ти?
Честно казано – да. Опитвам да ползвам по-малко време телефона си. Ползвам приложения и чрез компютъра си, все пак работата ми е там и комуникацията ме е свързана с него – с родители, приятели и т.н. Мисля, че технологиите са ни дали изключително много положителни неща, те могат и да са загуба на време, ако се ползват по лош начин. Но това не е само с технологии, същото е например и с храната – може да ядеш здравословна храна, както и такава, които влошава здравето. Въпросът е хората да направят своя избор.
А за тези 10 години в Бостън кой беше моментът, в който България най-много ти липсваше?
Винаги са ми липсвали семейството и приятелите ми. Имало е момента, когато не съм успявал да се прибера за Коледа или Нова година. Празници, на които близките ми са се събирали и това са, може би, най-трудните моменти, които съм имал в чужбина.
Разкажи ни за един твой ден там – какво включва той, освен работата като софтуерен инженер?
Намирам време и за други неща. След като се събудя сутрин, опитвам да вмъкна едночасова тренировка. После работя, изкарвам по-голямата част от деня си на работа. Вечер е време пък за развлечения, а понякога за още работа.
Ако те поканят да правиш бизнес в България, какво би променил, за да ти е по-лесно и условията да са по-адекватни спрямо това, което имаш там в момента?
Мисля, че за повече хора, които опитват да правят бизнес в България, проблемът е бюрокрацията. Положителното от моята гледна точка е, че всяка година става все по-лесно. Има все повече и повече компании. Преди няколко месеца дори имахме първа българска компания, която е на стойност над 1 млрд. долара. Определено бизнес обстановката в България, особено за технологични компании, се разраства адски много.
/ЮХ/
БТА
Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,
1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:
Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited
Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago
Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited
2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega
Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”