Силвия Начева: България се променя ежегодно и това се забелязва лесно

Тя е блогър, майка, фотограф, пътешественик. Силвия Начева живее в Торонто, Канада от близо 20 години заедно със семейството си. Преди няколко години спечели награда за най-добър блог именно там. Защо и как пътят я отведе до Канада – четете в интервюто на Юлия Христова със Силвия Начева.

Силвия, разкажи ни за себе си в няколко изречения, с какво се занимаваш в Канада…

Аз съм учител, който след известен период на работа в начално училище в Торонто се преориентирах към по-свободен и независим формат на изява, който прохождаше в дигиталното пространство и повече от успешно удоволетворяваше моите артистични и духовни потребности в този момент.
През януари на 2011 г. натиснах бутона на първата си публикация в платформата “blogger”, в която създадох и започнах да списвам блог озаглавен Обикновения живот на Силвия – Sylvia’s Simple Life. Обзета от всекидневното търсене на малки, обикновени моменти на радост и красота, които се оказаха в изобилие около мен, усетих остра необходимост да запечатвам тези тихи шепоти в снимки, които да визуализират мислите, споделени като статии в блога. Беше терапевтично, а и очевидно полезно и за бързия брой читатели, които се появиха. Тяxната подкрепа, заедно с тази на семейство и приятели, ме насърчи да завърша дигитална фотография в Humber College.

Днес работя предимно като фотограф. Снимам продуктова фотография, най-често храна, интериорен дизайн и стила на живот. В момента съм официален фотограф на сравнително нов, изцяло канадски бизнес за производство на понички (донъти) в хексагонова форма.
Защо Канада?

Канада винаги се e възприемала и представяла пред света като социална държава, която е отворена към всеки, който желае да я припознае за свое място. Тук има изпитана система на приемане на емигранти, както и неоспорима толерантност към тях. Като мултикултурно общество, особено в големите градове на Торонто и Монреал, всяка култура и диаспора е представена. Мислех си, а и се оказа така, че живеенето на такова място те прави гражданин на света. Желанието синът ни (който в момента на преместването ни преди 19 години нямаше навършени 4 г.) да отрасне в конгломерат от култури и възможности, като едновременно продължи да се идентифицира с България, беше водещ мотив.
Какво най-много ти липсва от България?

Липсват ми моите близки, с които да празнуваме празници, да готвим или просто да си присъстваме през деня. Липсват ми любими ястия, но това ме провокира да се науча да ги приготвям сама и често да ги споделям в блога. Храната за мен е мост. Вълнува ме тази ѝ сила да обединява, да събужда спомени, да създава нови, да прекрачва времена, граници и светове, да разказва истории, да крепи въображението, да въодушевява. Липсва ми моят устойчив приятелски кръг, който с дълготрайната ни обща история ми помага да се връщам към себе си и да се намирам в момент на униние.

Колко често успяваш да се върнеш в родината си в последните години и кое е онова, което би променила в България, ако имаше възможността?

От пристигането ми в Канадa за мен беше важно да се връщам в България с нашия син, за да не изсъхват корените на семейството му и връзката му със земята, на която е роден. Мисля че само три лета останах тук, а той пътува като “unaccompanied minor” (непридружен непълнолетен – бел.ред.).
България се променя ежегодно и това се забелязва лесно, когато живееш далеч от нея. Не всички промени са положителни, но пък страната се забелязва все повече на Европейската карта. И това мен лично ме радва. Промените в държавите се случват, когато се дават възможности за промени и растеж на гражданите в тях. В този смисъл, намирам сериозни слабости в образователната система в България – от приема и подготовката на учители, до адекватността ѝ към съвременния свят. Наблюдавам как социалните медии в страната и особено липсата на хигиена в ползването им демострират явна липса на критично мислене. Култивирането на критична мисъл трябва да е важна част от ограмотяването, за да се формират четящи, анализиращи, социално отговорни хора с отворени умове, с умения за мислене в нюанси, готови да вземат решения и да понасят последствията от тях.

Познавайки образователната системата тук, намирам фундаментални разлики във философията на двете. Канада залага предимно на гъвкаво обучение, насочено повече към ученика, което изгражда умения и навици за обучение през целия живот. В България преобладаващият подход продължава да бъде онзи традиционният, в който учителят е лектор, предаващ информация на учениците, от които се очаква пасивното ѝ усвояване.
Друг наболял проблем, който в известна степен е и резултат на неадекватно обучение и качество на живот е липсата на социална структура в областта на психичното здраве. Стигмата съществува. Помощ се открива трудно. Експерти липсват. Здравето на ума се влошава.

Как минава един твой ден там?

Дните ми са разнообразни, зависят от анагажиментите ми на фотограф или проектите ми в блога. Ако имам фотосесия, подготовката ѝ е започнала дни преди уточнената дата. Проверявам мястото, ако снимките са на локация. От това зависи техника и осветление. Ако снимам храна, мисля стилистични идеи и приготвям необходимия реквизит. Често поничките, например, ми се доставят на адреса и аз ги снимам в т. н. домашно студио. След фотосесия дните преминават в обработване на снимки.

Запoчвам с кафе и разходка с нашия шоколадов лабрадор в близкия парк. Старая се да имам време за книги, защото съм убедена, че няма добро писане без четене на литература. В Канада чета изключително на англйски език и пиша блог, постове и статии на английски. Има дни, които прекарвам в галерията, на която съм член, защото вярвам, че за да създаваш изкуство и формираш стил, особено във фотографията, трябва да гледаш и поглъщаш изкуство, много изкуство.
Какво разказваш на приятелите си там за България?

В този мултикултирна среда, много рано осъзнах, че всеки човек тук е своеобразен посланик на културата и страната, от която идва. Така се чувствам и аз. И като посланик на България “без портфейл” говоря за нещата, които винаги са ме вълнували – изкуство, литература, храна, морални ценности. Христо Явашев-Кристо, например, и Георги Господинов са чудесни примери за начало на подобни разговори. Представям страната си като част от Европейското семейство. Обичам да споделям еклектичността и бохемския безпорядък на София, който е атрактивен за приятелите ми. Рецепти на любими ястия и български вина са най-честите подаръци, които правим за тях. Имам приятелка от Палестина, която обожава опера и няма разговор с нея, който да не включва наш оперен артист.
Как се роди блогът ти? Какво точно представлява?

Личен блог. Роди се, мисля, в резултат на необходимост от опростяване на динамичния живот в големия град. Затова го нарекох Simple Life. Старая се да забелязвам обикновеностите на живота. Събирам малките удоволствия, мисли и чувства на страниците му и така се уча да забавям темпото, да виждам детайлите в деня си, да изживявам живота в целия му спектър с радостите и скръбта, да съм благодарна за изгревите и залезите, да схващам мъдростта на настоящия момент и да съм изцяло в него. Пътувам много и описвам местата, които съм посетила с думи и снимки. “Щастието”, казва Вирджиния Улф, е в тихите, обикновени неща. Маса, стол, книга с нож за писма между страниците ѝ. И листенцето, което пада от розата, и светлината, която блещука, докато ние седим безмълвни”. Коя съм аз та да не ѝ се доверя?
Блогът бързо си спечели аудитория и с това награда за най-добър в Торонто през 2014. През 2017 беше в класацията на наѝ-добрите блогове за Simple Living в цялото интернет пространство. Бях поканена да пиша статии за американски, британски и канадски списания, посветени на тази тема. Днес блогът органично се пренесе повече в постове и снимки, които споделям в Инстаграм, но след приключване на работата ми по обновяване на уебсайта ще подновя и писането в него.
Доколко и как България присъства в блога?

Винаги. Доколкото и докогато аз съм българка, която е отгледана и израснала в България. Важни спомени и преживявания, добивания на опити, оформили част от характера ми са се случвали и продължават да се случват там. Може на някой да убягва това, когато посети блога или гледа фотографоята ми, но аз знам, че България (въпреки факта, че пиша на англйски език) е неразделна част от всичко, което правя. И няма как да е иначе. И това за мен е достатъчно.
Би ли се върнала в България някой ден и къде точно би се установила, ако да?

Аз никога не съм имала усещане за напускане на България. Дори и да звучи като клише, България винаги е била и е с мен. Както казах, аз се връщам почти всяка година там и прекарвам времето си в София, пътувам из страната и Европа, зареждам се с топлото на българското лято, и се връщам в моя си скромен, изграден от свободен избор и ясно желание дом в Торонто.

/ЮХ/
БТА

Уважаеми читатели на в. “България СЕГА”,

1. Присъединете се към нашите основни фейсбук групи:

Bulgarians in Chicago United | Обединени Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicagoUnited

Bulgarians in Chicago | Българи в Чикаго –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInChicago

Bulgarians in USA United | Обединени Българи в САЩ –
https://www.facebook.com/groups/BulgariansInUSAUnited

2. Харесайте нашата главна ФБ страница:
https://www.facebook.com/bulgariasega

Благодарим Ви!
Екип на в. “България СЕГА”

КОМЕНТАРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here